Определение № 2504 от 23.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 22.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002104437 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17106/21.07.2023г., подадена от „СофексКонсулт“ АД, гр. София, чрез процесуалните представители адвокат Д. Д. и адвокат И. Б. от АК Х., срещу решение № 641/16.05.2023г. по в. гр. д. № 1937/2022г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260763/01.03.2022г. по гр.д. № 7848/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, е уважен предявеният от Българска православна църква - Българска патриаршия срещу касатора отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ответникът „Софекс- Консулт“ АД, гр. София не е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], целият с площ от 5576 кв.м. съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], О.

С., област С., одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК - София имот с идентификатор №***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, при съседи: №***, №***, №***, №***, №***, №***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй 1 като ищецът не е имал правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на самостоятелно право на собственост или друго защитимо вещно право върху процесният недвижим имот. Твърди, че не е налице правоприемство между Съюза на свещеническите братства в България и ищеца, както и не е налице идентичност на имотите описани в нотариалните актове на Съюза на свещеническите братства в България и на касатора нито по землища, нито по местности, нито по граници и площ. Сочи, че ищецът не е доказал и упражняването на фактическа власт върху процесният недвижим имот, нито като владелец, нито като държател.

Поддържа, че при преценката на допустимостта на иска съдът не е взел предвид и начина, по който имотът е придобит от ответника, с оглед допустимата защита на ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал и възможност за придобиване на права при успешно провеждане на отрицателния установителен иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли при произнасянето на решението си съдът да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и да посочи кои от тях приема и цени и защо;

Поддържа, че въззивната инстанция не се е произнесла по наведените доводи, че С. на свещеническите братства е самостоятелно ЮЛ, което никога не е било част от структурата на БПЦ и че между двете образувания никога не е настъпвало нито универсално, нито частно правоприемство. Поддържа също така, че при формиране на извода за идентичност между имота, описан в н.а.№194/1925г. и процесния недвижим имот въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите и възраженията срещу приетата тройна съдебно-техническа експертиза.

2.Допустимо ли е разглеждането на отрицателен установителен иск в случай, че ищецът не разполага в патримониума си със защитимо материално право и възможност при уважаване на иска да постигне реална защита на това право;

Поставянето на този въпрос касаторът обосновава с твърдението си, че Българската православна църква не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

3.Допустимо ли е да се установява универсално или частно правоприемство без нормативна обоснованост за възникването му;

Поддържа, че нормативната уредба от този период не допуска възникване на правоприемство ex lege, когато едно ЮЛ не е част от структурата на друго. За неправилен счита извода на въззивния съд, че С. на свещеническите братства е бил част от структурата на БПЦ.

4.Следва ли въззивната инстанция служебно да се произнесе по приложението на императивна процесуална правна норма в случай, че първоинстанционния съд е отказал или пропуснал да го направи;

Обосновавайки искането си за допускане на касационно обжалване по така поставения правен въпрос касаторът навежда довод, че по отношение на представените по делото договори за наем своевременно е било направено оспорване досежно тяхното авторство, но 2 съдът е допуснал изслушване на експертиза само по отношение на подписа, положен за „наемател“, без да съобрази, че в някои от договорите липсва подпис за „наемодател“.

Поддържа, че в подобна хипотеза въззивният съд е бил длъжен да събере служебно доказателства (експертиза, оглед, освидетелстване) според приетото в ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след като с въззивната жалба са направени съответните оплаквания.

5. Ползва ли се присъдата на наказателният съд със задължителна сила по смисълът на чл.

300 ГПК по въпроси извън последиците от деянието.

Поддържа, че в мотивите си въззивната инстанция е обосновала извода си, че ищецът е собственик на процесния имот със съществуването на присъда по НОХД №13293/2013г. по описа на СРС, като е излязъл извън обхвата на задължителната сила на присъдата.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Българска православна църква - Българска патриаршия, чрез процесуалния си представител адвокат С.

С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Българска православна църква - Българска патриаршия срещу „Софекс- Консулт“ АД, гр. София отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ответното дружество не е собственик на процесния поземлен имот.

Релевирани са доводи, че с н.а. за продажба на недвижим имот №***, том ***, издаден по н.д. №2599 от 1925г. на нотариус при СОС, Съюзът на свещеническите братства купува от Драгалевски манастир „Света Богородица" нива от пространство 9.5 дка, находяща се в местността „Г.“, К. землище, при съседи: гробищата В., подполковник К., В. А., Ст. К. и В. река, който имот Драгалевският манастир е притежавал по н.а. № 65, том VI, дело № 111, дело № 211/1925г. на IV нотариус при СОС. Твърди, че е издаден и н.а. за отчуждение по регулация №199, том V, рег.№ 1096 по нот.дело №1038/1935г. на нотариус при СОС, с който е удостоверено, че се придава по регулация към недвижимия имот на Свещеническото братство в гр. София, находящ се в землището на [населено място], С. в кв.***, парцел ***по плана на [населено място] село, местността „В.“ пространство от 960 кв.м., при съседи общинско място, улица и Свещеническото братство. Посочва, че СО - район „Овча купел“ е издала скица № АБ-92-00-294 от 23.06.2008г. на парцел *** в кв. ***по плана на [населено място] местност „О.“, като в нея е посочено, че този имот е собственост на Съюза на свещеническото братство, съгласно нот. акт № 194/1925г. Процесният имот е бил записан на Съюза на свещеническите братства, а в кадастралната карта, изработена през 2010г., той е записан като собственост на Светия синод на БПЦ- БП. Поддържа, че Българска 3 православна църква - Българска Патриаршия е правоприемник на активите и пасивите на Съюза на свещеническите братства. Посочва, че ответното дружество е придобило въз основа на постановление за възлагане недвижим имот изх.№ 128069/29.07.2016г. по изп.д.

№ 20158510401171 по описа на ЧСИ М. П. имот с идентификатор ***при длъжник Г. К., който не е притежавал право на собственост върху този имот. Поддържа, че е налице частична идентичност между имота, описан в горепосочените н.а. с имота, описан в постановлението за възлагане на ЧСИ, предвид което е засегнато правото на собственост на ищеца. Поддържа, че ответното дружество, въз основа на издаденото му постановление за възлагане, е вписано като собственик на имота в регистъра на недвижимите имоти към кадастралната карта, с което обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Твърди, че длъжникът по изпълнителното дело - Г. К. е само държател на имота по силата на наемно правоотношение, възникнало през 1961г. между неговия баща и ищеца.

„Софекс-Консулт“ АД, гр. София в отговора на исковата молба е изложило становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че за ищеца не е налице интерес от предявяването отрицателен установителен иск, доколкото не се доказва да е собственик на процесния недвижим имот. Навежда доводи за липса на проведена по отношение на имота процедура по ЗСПЗЗ и актовете по прилагането му, като не е представен акт, с който на ищеца се възстановява собствеността върху имота. Твърди че представеният нотариален акт за собственост на земеделска земя не е бил годен да прехвърли право на собственост, предвид императивните норми на реституционния закон за такива имоти - ЗСПЗЗ. Твърди, че собственик на недвижимия имот е длъжникът по изпълнителното дело - Г. К., който се явява праводател на ответника по силата на проведената публична продан. Твърди, че за ищеца не е налице интерес от предявяване на иска, доколкото той не упражнява фактическата власт върху имота. Излага съображения, че при уважаване на иска, за ищеца не се открива възможност за придобиване на права, като в случая за това съществува специален ред - чл. 54 ЗКИР. Счита, че липсва идентичност между имота, обект на н.а. № 2599/1925г. и процесния, като имотите се намират в различни землища. Твърди, че представената комбинирана скица не е от естеството да удостовери правото на собственост на ищеца или идентичност между имота по н.а.№2599/1925г. и този възложен на ответника. Счита, че липсват данни към момента на твърдяното правоприемство между ищеца и Съюзът на свещеническите братства през 1955г. имотът да е бил собственост на праводателя, предвид национализацията на частната собственост в периода 1944-1959г. При условията на евентуалност релевира възражение за придобивна давност. Твърди, че ищецът е бил осведомен за провежданата по отношение на имота публична продан, като не се е възползвал от реда за защита по чл. 435, ал. 3 и 4 ГПК и по този начин се е съгласил със законността на проведената процедура и с правата на праводателите на ответника.

При постановяване на решението си въззивният съд е разгледал спора по същество, като е изложил съображенията си както досежно правата на Българската православна църква, така и досежно правата на „Софекс-Консулт“ АД, проследявайки последователно и правата на 4 праводателите на спорещите страни, както и твърдяните основания за правоприемство.

Приел е, че предявеният иск е допустим, като е изложил съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.