Определение № 271 от 28.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Шумен, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500137 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 413 ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД гр. София, действащо чрез пълномощника си В.М.С., срещу разпореждане № 235/16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 101/2023 г. по описа на РС – Велики Преслав с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД за сумите: 1 692.

73 лв., представляваща непогасена главница по задължение по Договор за кредит № 2498589, сключен на 02.01.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД, от една страна в качеството му на кредитор и Х. М. И., от друга страна в качеството му на кредитополучател, погасена от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД на 22.02.2023 год. на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2022 год., сключен между заявителя, от една страна в качеството на поръчител и длъжника, от друга страна в качеството на потребител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 01.03.2023 год. до изплащане на вземането; 62. 86 лв. – административни разноски; 82 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство; 468. 35 лв.– договорна лихва, начислена за периода от 21.02.2022 г. до 16.02.2023 г.;

74. 40 лв. - мораторна лихва, начислена по Договора за кредит за периода 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г.; 7. 38 лв. – мораторна лихва, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г., както и сумата от 197. 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 47. 75 лв. и 150 лв. – юриск. възнаграждение.

Жалбоподателя намира атакуваното разпореждане за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неоснователно заповедният съд е приел, че не са изпълнени дадените от него указания за отстраняване на нередовности с заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като заявителя бил 1 изпълнил в срок констатираните от съда нередовности. Според жалбоподателя налице е пълна индивидуализация за вземанията на заявителя както по размер, така и по основание. Излагат се подробни доводи в тази връзка. Прави се искане за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение съобразно депозираното заявление по чл. 410 от ГПК.

Претендират се и разноски във въззивното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното.

Ч.гр.д. № 20233610100101/2023 г. на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. „.... № 146, сграда А, Бизнес Център "България", представлявано от законния си представител Ива Шаламанова – Управител, представлявано по пълномощие от В.М.С. – юрисконсулт срещу длъжника Х.

М. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Чернооково, общ.

Върбица, обл. Шумен, ул. „....“ № 21 за следните суми: 1 692. 73 лв., представляваща непогасена главница по задължение по Договор за кредит № 2498589, сключен на 02.01.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, от една страна в качеството му на кредитор и Х. М. И., от друга страна в качеството му на кредитополучател, погасена от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД на 22.02.2023 г. на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2022 г., сключен между заявителя, от една страна в качеството на поръчител и длъжника, от друга страна в качеството на потребител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 01.03.2023 г. до изплащане на вземането; 62. 86 лв. – административни разноски; 82 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство; 468. 35 лв.– договорна лихва, начислена за периода от 21.02.2022 г. до 16.02.2023 г., 74. 40 лв. мораторна лихва, начислена по Договора за кредит за периода 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г., 7. 38 лв. – мораторна лихва, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г., както и сумата от 197. 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 47. 75 лв. и 150 лв. – юриск. възнаграждение.

С разпореждане № 191/02.03.2023 г. първоинстанционния съд е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Ай тръст“ ЕООД и е указал в тридневен срок от съобщаването заявителят да уточни претенцията си като: ПОСОЧИ във връзка с какво е начислена претендираната като част от главница застрахователна премия в размер на 148. 87 лв. и удържана ли е същата още 2 при отпускане на кредита; КОНКРЕТИЗИРА какъв е размерът на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и по какъв начин и за какъв времеви период е изчислен същият; УТОЧНИ извършвани ли са плащания по процесния договор за кредит. В случай, че отговорът е положителен ДА КОНКРЕТИЗИРА за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, административни разноски, възнаграждение за предоставяне на поръчителство и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми; УТОЧНИ върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение от 468. 35 лв. - само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период; УТОЧНИ върху кои суми е начислена претендираната законна лихва за забава в размер на 74. 40 лв. – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай че лихвата е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период на лихвата поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период, като при неизпълнение предупредил заявителя, че ще остави искането за издаване на заповед за изпълнение без уважение.

С молба с вх. №977/15.03.23 г. заявителят е посочил, че: 1. При кандидатстването за договора за кредит Х. И. е изразил желание за сключи, поради което се е присъединил към застраховката „Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ ЕАД, поради което и съгласно договора за кредит еднократната премия по застраховката е в размер на 148. 87 лв. е финансирана от заемната сума и преведена от „Кредисимо“ ЕАД директно на застрахователя; 2. „Ай тръст“ ЕООД претендира възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство сключен с длъжника на 02.01.22 г. по който е уговорено възнаграждение 142. 65 лв. месечно. Направено е уточнение, че това възнаграждение се дължи само до погасяване основното задължение. На тази база се прави уточнение, че със заявлението се претендира само част от дължимото възнаграждение в размер на 82 лв.; 3. Относно въпроса – извършени ли са плащания по договора за кредит, заявителя е направил уточнение, че за заповедния съд бил ирелевантен въпроса относно извършените плащания по договора за кредит; 4. По отношение претендираното договорно възнаграждение, заявителя е посочил, че то представлява уговорената между страните възнаградителна лихва за ползването на отпусната заемна сума и същата е начислена върху главницата по договора за кредит. Посочил е, че претендираният размер на договорна възнаградителна лихва се дължи на основание чл. 3.1, Раздел VІІІ от Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“, където било посочено, че кредитополучателя е длъжен да върне кредита, в това число главница по него, лихви и разноски. В тази връзка е направено уточнение, че под „лихва“ заявителя разбира описаното в &6, Раздел ІІ „Дефиниции“ от Общите условия, а именно – „лихва ще означава уговорената между Кредисимо и 3 кредитополучателя възнаградителна лихва за ползването на кредита; 5. По отношение последното указание в разпореждането на заповедния съд, заявителя е уточнил, че претендираната законна лихва за забава в размер на 74. 40 лв. е начислена върху забавените погасителни вноски. С обжалваното разпореждане № 235/16.03.2023 г., съдът е отхвърлил изцяло заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

С настоящата частна жалба се атакува разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. М.

И., ЕГН ********** за следните суми: 1 692. 73 лв., представляваща непогасена главница по задължение по Договор за кредит № 2498589, сключен на 02.01.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, от една страна в качеството му на кредитор и Х. М. И., от друга страна в качеството му на кредитополучател, погасена от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД на 22.02.2023 г. на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2022 г., сключен между заявителя, от една страна в качеството на поръчител и длъжника, от друга страна в качеството на потребител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 01.03.2023 г. до изплащане на вземането; 62. 86 лв. – административни разноски; 82 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство; 468. 35 лв.– договорна лихва, начислена за периода от 21.02.2022 г. до 16.02.2023 г., 74. 40 лв. мораторна лихва, начислена по Договора за кредит за периода 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г., 7. 38 лв. – мораторна лихва, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 21.03.2022 г. до 16.02.2023 г., както и сумата от 197. 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 47. 75 лв. и 150 лв. – юриск. възнаграждение.

За да отхвърли заявлението изцяло, заповедният съд е приел, че заявлението по чл. 410 от ГПК е нередовно, тъй като въпреки дадените указания с разпореждане № 191/02.03.2023 г., с депозираната молба заявителя е изпълнил частично дадените от съда указания, поради което нередовностите в заявлението не са отстранени. Според районния съд не е изпълнено от заявителя указанието да посочи дали са извършвани пращания по процесния договор за кредит, а случай, че отговорът е положителен да конкретизира за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, административни разноски, възнаграждение за предоставяне на поръчителство и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Все в тази връзка съдът е приел, че дадените указания не са самоцелни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, когато искането за издаване на заповед за изпълнение произтича от 4 потребителски кредит. В случай на неравноправни клаузи, каквато вероятност в случая съществува, от значение за издаване на исканата заповед е да се установи какви плащания са били извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени направените плащания. С оглед на това съда е приел доколкото заявителят не е изпълнил дадените указания и не е отстранил нередовностите на заявлението, то на това основание е оставил без уважение същото.

ШОС споделя изводите на заповедния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение ако констатира нарушение на закона или на добрите нрави или неравноправна клауза.