Решение № 116 от 24.09.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. К., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500110 по описа за 2024 година С решение № 76 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 806/2023 год., Районен съд – К. е отхвърлил предявените от "Обединена Българска Банка" АД гр. С. (като универсален правоприемник на "Райфайзенбанк/България/" ЕАД) срещу Н. К. Й. с адрес в гр. К., искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за студентски кредит № 1508311011407580 от 03.09.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1259/2022 г. на Районен съд – К., а именно: 10 400 лева – изискуема главница, 1 092.51 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода 20.03.2021 г. до 19.09.2022 г., 96.90 лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 20.03.2021 г. до 19.09.2022 г., 56.61 лева – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 20.03.2022 г. до 19.09.2022 г., 2 460.78 лева – отложена възнаградителна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 20.02.2021 г. и изискуема към 20.09.2022г., 24.00 лева – разноски за уведомяване, законна лихва за забава за периода от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователни поради неизискуемост на вземанията.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "Обединена Българска Банка" АД гр. С., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно. Излага съображения за дължимост на прететндираните суми, позовавйки се на 1 разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Договора за студентски кредит, съгласно която задължението се изплаща на 54 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на сътоветния месец, считано от 20.03.2021 г. до 20.08.2025 г.

Сочи, че след изтичане на гратисния период ответникът не се явил в офис на банката за да подпише изготвения погасителен план, пораъди което не разполага с двустранно подписан погасителен план. Тъй като длъжникът не упражнил правото си да уточни конкретния размер на погасителните вноски на формирания, съгласно договора, дълг в срока до настъпване на първия падеж – 20.03.2021 г., правото да изготви погасителен план е преминало върху банката като кредитор и тя е упражнила това право, като в счетоводството си е изготвила погасителен план. Конкретния размер на дължимите вноски в погасителния план бил формиран в съответствие с уговореното между страните и приложимите разпоредби на Типовия договор и ЗКСД. Твърди, че първоинстанционният съд при правилно установена фактическса обстановка не е издирил и приложил релевантните за спора правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи, довели до порочно решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваем ия Н.

К. Й. не е постъпил. В хода на производството изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от Г ПК е постъпило становище от третото лице помагач – Национална агенция за приходите, с който се поддържат доводите във въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

2

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявени о т "Обединена Българска Банка" АД гр. С. (въззивник в настоящото производство) срещу Н. К. Й. (въззиваем) искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за студентски кредит № 1508311011407580 от 03.09.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1259/2022 г. на Районен съд – К., а именно: 10 400 лева – изискуема главница, 1 092.51 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода 20.03.2021 г. до 19.09.2022 г., 96.90 лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 20.03.2021 г. до 19.09.2022 г., 56.61 лева – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 20.03.2022 г. до 19.09.2022 г., 2 460.78 лева – отложена възнаградителна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 20.02.2021 г. и изискуема към 20.09.2022г., 24.00 лева – разноски за уведомяване, законна лихва за забава за периода от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането.

Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след възражение от ответника, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед № 483/12.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1259/2022 г. на РС – К., издадена за сумите, предмет на установяване.

Установено е по делото, че на 03.09.2015 г. ответникът Н. К. Й., като кредитополучател, и „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД (чийто правоприемник е ищецът "Обединена Българска Банка" АД) са сключили договор за студентски кредит № 1508311011407580 (Договора), по силата на който банката предоставя кредит в размер на 10 400 лева с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 1 300 лева.

Съгласно чл. 4.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички дължими по Договора суми (включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) е 20.08.2025 г. (падеж съгласно чл. 2 т. 1, посочващ, че крайният срок за погасяване на кведита е 20.08.2025 г.). Съгласно чл. 4 т. 2, 3 и 4 от Договора, при погасяване на кредита, крледитопалучателят ще ползва гратисен период 66 месеца, считано от датата на сключване на договора до 20.02.2021 г., , по време на който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихва по кредита, като по време на гратисния период Банката начислява лихва върху 3 усвоената част на кредита, която се капитализира годишно. В чл. 4.7 от Договора е посочено, че след изтичане на гратисния период Банката изготвя погасителен план, който съдържа общия размер на задължението по договора за кредит (главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси, лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период), размерът на месечните погасителни вноски, както и срока, в който следва да се заплати първата вноска. Договорено е, че Банката предоставя пагасителния план в рамките на 10 работни дни от изтичане на гратисния период. В чл. 4.8 е договорено, че кредитът ще бъде погасен на 54 равни месечни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.03.2021 г. до 20.08.2025 г.

Установено е по делото, от назначената съдебно – счетоводна експертиза, че на дати 04.09.2015 г., 04.02.2016 г., 27.09.2016 г., 03.02.2017 г., 03.10.2017 г., 21.02.2018 г., 11.09.2018 г. и 26.02.2019 г. кредитът е усвоен изцяло, като на всяка от посочените дати е усвоена сума от 1 300 лева.

Съгласно чл. 6.2 от Договора, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от снтрана на кредитополучателя на три последователбни месечни вноски. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода от 20.03.2021 г. до 20.08.2022 г. кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски по кредита. С писмо изх. № 626-70/09.12.2022 г. ищецът (въззивник в тази инстанция) е обявил предсрочна изискуемост по Договор за студентски кредит № 1508311011407580 от 03.09.2015 г.

Установява се също по делото, че ответникът в първоинстанционното поризовдство не е подписал изготвения от ищеца (въззивник) погасителен план. В тази връзка самия въззивник признава във въззивната жалба, че не разполага с двустранно подписан погасителен план, поради това, че след изтичане на гратисния период ответникът не се е явил в офис на Банката за да подпише изготвения погасителен план.

Съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период. В случая, в отклонение от императивната разпоредба на чл.

4

24, ал. 3 от ЗКСД, въззивникът, в чл. 2.1, чл. 4.1 и чл. 4.8 от Даоговора, е определил краен срок на погасяване на кредита до 20.08.2025 г., или 54 месеца, вместо срок до 20.02.2031 г. Клаузите за по-кратък срок на връщане на кредита на вноски противоречи на закона – чл. 24, ал. 3 от ЗКСД, и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, като същата е уговорена в ущърб на потребителя. Тук следва да се посочи, че договорът за студентски кредит е типов, уреден в специален закон, съгласно който с цел да се улесни достъпа до висше образование, държавата гарантира главницата и лихвите на кредитното задължение, за което заплаща на банките, сключили типовия договор с министъра на образованието и науката, премия за добро управление ( чл. 2-7 от ЗКСД), при което не е допустимо отклонение от същественото съдържание на договора, уредено в закона, приет в изпълнение на държавната политика в областта на кредитирането на студентите и докторантите в сътрудничество с висшите училища, научните организации, Националното представителство на студентските съвети и банките (чл. 8, ал. 1 от ЗКСД/, както и уредено в типовия договор (чл. 7 от ЗКСД).

Ето защо, отклонението в договора от императива относно срокът за погасяване на кредита следва на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД да се замести от законовото съдържание, а именно, че кредитът се погасява на равни месечни погасителни вноски, считано от изтичането на един месец от гратисния период, т.е. от 20.03.2021 г. до изтичането на 10-годишен период, считано от края на гратисния период, т.е. до 20.02.2031 г.

С оглед изложеното, съдът приема, че предвид изискването на чл. 24, ал. 3 от ЗКСД, банката кредитодател не е дала необходимото съдействие, без което длъжникът кредитополучател не би могъл да изпълни задължението си (чл. 95, предл. 2-ро от ЗЗД), с оглед на което и същата е в забава да предостави на длъжника погасителен план, в който месечните анюитетни вноски за погасяване на усвоената главница и начислената по време на гратисния периос възнаградителна лихва, както и тази дължима впоследствие, да са разпределени в 10-годишен по срок погасителен план. Последицата от това е, че в забава е банката кредитор, като рискът е върху нея, а ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици, т.е. макар формално да е настъпило времето за изпълнение на месечните погасителни вноски, то същите не са падежирали, защото не са определени по размер от кредитора, а негово е задължението да предостави на длъжника погасителен план, за 5 изпълнението на който да постигне съгласие с длъжника (чл. 24, ал. 2 от ЗКСД).

Гореизложеното, както и нищожността на клаузата, уреждаща срока за изпълнение на задълженията по договора за кредит, обуславят липса на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото месечните погасителни вноски не са определени по размер, в изискуемия от закона 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

Впрочем, необходимостта от изготвяне на погасителен план в изискуемия от закона 10-годишен срок очевидно се споделя и от въззивника, който прилага към въззивната жалба такъв погасителен план. По отношение на същия следва да се посочи, че въпреки, че е приложен към въззивната жалба, не се прави искане за приемането му, поради което и съдът не се е произнесъл по него. Освен това, такъв план би бил и ирелевантен за настоящото производство доколкото не е послужил като основание за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, распективно – за предявените впоследствие искове по чл. 422 от ГПК.