Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22726 от 15.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50142/2024
Вид
Решение № 22726
Подписан
15.12.2024
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.2, т.2 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 22726 гр. София, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА Гра.данско дело № 20241110150142 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против К. К. К..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ме.ду него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови ну.ди за топлоснабден имот: апартамент № 128, находящ се в гр. .........

Твърди, че за процесния имот се дъл.ат: сумата 8 052, 45 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 322, 02 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2022 г.

– 06.06.2024 г.; сумата 55, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 92 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. – 06.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 37004/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че му дъл.и исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. К. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва за исковия период до имота да е доставена топлинна енергия в количеството, чиято стойност се претендира.

По отношение на претенцията за цена на дяловото разпределение излага съобра.ения, че се касае за услуга, предоставяна от фирмата за дялово разпределение, а не от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съобра.ения, че не се доказва забава на длъ.ника. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 18.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К.

К. за: сумата 8 052, 45 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 322, 02 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2022 г.

– 06.06.2024 г.; сумата 55, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 92 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. – 06.06.2024 г.

С разпоре.дане от 03.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и дър.авна такса в размер на 188, 86 лв. и юрисконсултско възнагра.дение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възра.ение от длъ.ника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за дарение на недви.им имот ......, дело № 13041 от 24.09.1998 г., по силата на който К. К.ов К. дарява на сина си К. К. К. следния недви.им имот: апартамент № 128, находящ се в гр. .......... – стар адрес и нов адрес – гр. ........., с площ от 87, 94 кв.м.

Видно от нотариалния акт, със същия дарителят К. К.ов К. си е запазил по.изнено и безвъзмездно вещно право на ползване на процесния имот.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Столична община, Район „Възра.дане“, вещният ползвател К. К.ов К. е починал на 21.02.2010 г., 2 т.е. в момент, предхо.дащ исковия период.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на ета.на собственост, находяща се в ..........., ета.ните собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо ин.енеринг“ ООД, което дру.ество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в ре.им на ета.на собственост. В този протокол е съставен и списък на ета.ните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. – за ап. 128 – К. К.ов К..

Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен ме.ду ЕС с адрес: ........... като възло.ител и ТАЕС „Нелбо ин.енеринг“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен ме.ду „Топлофикация София“ ЕАД – възло.ител и „Нелбо“ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възло.ителят е възло.ил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия ме.ду потребителите в сгради ета.на собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задъл.ение на възло.ителя да заплаща договореното възнагра.дение.

Представени са 2 бр. талони за отчет на уреди за дялово разпределение за аб. № 195129 с клиент К. К. К. от 09.05.2022 г. и 04.05.2023 г., в които се съдър.ат данни за отчет на 4 бр. уреди за дялово разпределение и за водомер, по който се начислява топлинна енергия на база. Отчетите са подписани от клиент, като във втория отчет изрично е указано,че водомерът е за подмяна.

Съставени са 2 бр. изравнителни сметки за отчетните периоди м.05.2021 г. – м.04.2022 г. и м.05.2022 г. – м.04.2023 г., като и в двете се съдър.ат данни, че е констатирано неизправно функциониране на водомера за топла вода и че нередностите трябва да бъдат отстранени в срок от 1 месец, както и данни за 2 бр. лица и отопляемия обем на имота.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дру.ество и разликата се разпределя ме.ду всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ АД. Начислена е топлинна енергия за отопление на имота при 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира, за което са съставени талони за отчет на уредите за дялово 3 разпределение; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от 213 м3, и топлинна енергия за БГВ – начислена слу.ебно за 2 бр. потребители, като вещото лице е посочило, че основанието за това е поради липса на надле.но узаконен водомер за топла вода.

Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка за 2018 г., със срок на валидност – до 26.03.2020 г. и за 2022 г., със срок на валидност – до 17.02.2024 г., като не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. За периода м.04.2020 г. – м.01.2022 г. вещото лице е посочило, че не е имало сключен договор с фирма за метрологична проверка.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 8 057, 12 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 6 861, 01 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 1 197, 11 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 55, 66 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задъл.ение по чл.410 ГПК, срещу която длъ.никът е депозирал възра.ение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ета.на собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови ну.ди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ета.на собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъ.ни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

4

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задъл.ителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови ну.ди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по прода.беното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови ну.ди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дъл.ат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения нотариален акт за дарение на недви.им имот ......, дело № 13041 от 24.09.1998 г. се установява, че по силата същия К. К. К. е придобил собствеността на процесния имот по дарение от баща си К. К.ов К., който си е запазил по.изнено и безвъзмездно вещно право на ползване по отношение на имота.

По този начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.

Собственикът прите.ава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упра.нява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задъл.ен за разноските за ползването на имота е ползвателят.

В случая обаче, видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Столична община, Район „Възра.дане“, вещният ползвател К. К.ов К. е починал на 21.02.2010 г., с оглед на което вещното право на ползване се е погасило по реда на чл.59, ал.1 ЗС в момент, предхо.дащ исковия период.

От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови ну.ди за исковия период, с оглед на което неоснователни се явяват възра.енията на ответника в обратен смисъл.