Решение № 16501 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16501 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110146021 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. А. М. и А. М. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. А. М. и А. М. М. били клиенти на 1 топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. , но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в кР. били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. А. М. и А. М.

М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Р. Н. . Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. На първо място твърди, че на 18.12.2018 г. ответниците продали процесния недвижим имот на трето за спора лице, поради което исковете за начислени след тази датата суми следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отделно от това оспорва твърдението, направено в исковата молба, че топлинната енергия, чиято стойност претендира ищецът, действително била доставена до имота на ответниците и била потребена от тях в посочените обеми, както и че отговаряла на изискванията за качество. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания на ищеца за периода, предхождащ 05.08.2018 г. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която заявява, че поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените 2 искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците М. А. М. и А. М. М., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира направените по делото разноски от ответника М., а за ответника А. М. претендира присъждане в своя полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, том І, нотариално дело от 2003 г. по описа на нотариус Т.Д., рег. № 348, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 22.12.2003 г. М.А. М. продала на Е.Е.Г. М. М. притежаваната от нея ½ идеална част от следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река“, АДРЕС. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № СОА23-ВУ51-129 от 03.02.2023 г., издадено от С., имената А. М. М. и имената А. М. М. били имена на едно и също лице. Правото на собственост върху процесното жилище било изгубено от ответниците на 18.12.2018 г., когато го продали на трето за спора лице – Ангел Спасов Милев с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том І, рег. № 7918, нот. дело № 98/2018 г. по описа на нотариус Т.Д., рег. № 348, с район на действие Софийски районен съд.

Видно от приобщено към доказателствения материал по делото заявление – декларация вх. № 449/10.02.2004 г., ответникът М. А. М. изразил желание партидата на абонатен № ****** да бъде прехвърлена на негово име. Като предишен титуляр на партидата била посочена М.А. М..

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 1588 от 13.12.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 28.10.2001 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 19, вх.

3

А в ж. к. „Суха река“ съществували още към 2001 г.

Видно от протокол от 28.10.2001 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 19, вх. А в ж. к. „Суха река“ взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № ****** били отбелязани 2 броя радиатори, 2 броя разпределители и 2 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответника А. М. – М. М..

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 13.12.2001 г. бил подписан договор № 1588/13.12.2001 г. между етажната собственост на бл. 19, вх. А, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебносчетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от две индивидуални справки за отопление и топла вода, за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2018 г. за процесния имот била начислявана топлинна енергия за отопление от два радиатора с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и за сградна инсталация. За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за отопление била начислена на максимален разход поради неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили 4 отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.