Решение № 192 от 04.08.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. ********, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ********, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500279 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение № 189/12.03.2026 г. по гражданско дело № 20253630101093 по описа за 2025 година на Районен съд – ********, поправено по реда на чл.

247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 311/23.04.2026г. по гражданско дело № 20253630101093 по описа за 2025 година на Районен съд – ********, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЛИВИЯ 7” ЕООД, ЕИК : 205324086 с адрес за призоваване – гр. *****, ул. “**** ******” № 5, срещу „ВИЛИ АВТО“ ЕООД, ЕИК : 206665724, с адрес – гр. ********, ул. “**********” № 70А, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8139,19 евро/15918,88 лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за изработка/некачествен ремонт на товарен автомобил „Пежо боксер“ с ДКН ********/, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025г., до окончателното плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА “ЛИВИЯ 7” ЕООД, ЕИК: 205324086 с адрес за призоваване гр. *****, ул. “**** ******” № 5, да заплати на „ВИЛИ АВТО“ ЕООД, ЕИК :

206665724, с адрес – гр. ********, ул. “**********” № 70А, сумата от 1094,16 евро разноски в настоящото производство и по ЧГД № 911/2025г. по описа на ШРС.

Недоволен от това решение е останал ищецът "ЛИВИЯ 7" ЕООД, ЕИК 1

205324086, който го обжалва чрез пълномощника адвокат А. А. Г. от АК*****. В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост.

Сочи, че е допуснато ОФГ, както и че съдът не се е произнесъл по искането за законна лихва /жалбата е подадена преди постановяването на решение Решение № 311/23.04.2026г. по гражданско дело № 20253630101093 по описа за 2025 година на Районен съд – ********, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК/. Ето защо, моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – "ВИЛИ АВТО" ЕООД, ЕИК 206665724, чрез пълномощника си адвокат Д. Р. Н. от ШАК, депозира отговор на жалбата. Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му адвокат А. А. Г. от АК - *****.

Поддържа въззивната жалба и излагат подробни съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна „ВИЛИ АВТО" ЕООД се явяват управителя В. В. Д. и пълномощникът му адвокат Д. Р. Н. от ШАК, които поддържат отговора на въззивната жалба и излагат подробни съображения. Претендират разноски.

********СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

2

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 265, ал. 2 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По оплакванията в жалбата, че в решението е допусната ОФГ по чл.

247 ГПК, както и че съдът не се е произнесъл по искането за законна лихва.

След като е подал настоящата въззивна жалба, която е с вх. № 7153 от 01.04.2026г. по регистъра на РС – ******** /л. 4-8 ОС/, жалбоподателят е подал до РС ******** и молба с вх. № 7454 от 06.04.2026г. по регистъра на РС – ******** /л. 105 РС/, с която изложил същите съображения, че в решението е допусната ОФГ по чл. 247 ГПК, както и че съдът не се е произнесъл по искането за законна лихва. По тази молба първоинстанционния съд се е произнесъл по ред на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК с Решение № 311 от 23.04.2026г. по гр.д. № 1093/2025г. по описа на ШРС, с което допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и допълнил решението. Като необжалвано Решение № 311 от 23.04.2026г. по гр.д. № 1093/2025г. по описа на ШРС е влязло в сила. Ето защо, настоящият въззивен състав не дължи произнасяне по оплакванията във въззивната жалба, относно поправка на ОФГ по чл. 247 ГПК и допълване по чл. 251 ГПК.

По възражението на жалбоподателя, че съдът не посочил материално правната квалификация на иска.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, но не е посочил и материално правната му квалификация.

Настоящият въззивен състав приема, че при изложените в исковата молба твърдения, предявените по делото иска следва да се квалифицира по чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 265, ал. 2 във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за връщане на получената на отпаднало основание /развален поради пълно неизпълнение договор за изработка/, сума в размер на 15 918.88 лева, представляваща заплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая ищецът претендира последиците от разваляне на договора – връщане на полученото въз основа на този договор от страна на ответника, при фактически твърдения за неточно /некачествено/ изпълнение на възложените дейности и неотстраняване на недостатъците след уведомяване от страна на изпълнителя. Направено е възражение, че изработеното е негодно за употреба според предназначението му, т. е. твърди се неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение.

Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава – Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, от същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогично следва и задължението на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и от заявения петитум, с оглед обезпечаване правилното 3 приложение на материалния закон. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността на решението. При непроменените фактически твърдения на ищеца и петитума на иска, обосновали извода на въззивният съд да възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, но не да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. В случая не е налице нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса, поради което дадената от въззивния съд правна квалификация на претенцията за заплащане на исковата сума касае правилността на обжалваното решение. Приемайки за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, въззивният съд следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Приемайки различна правна квалификация на предявения иск от дадената от първоинстанционния съд, въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните, като направи собствени фактически и правни изводи по спора. Така и Решение № 81 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 169 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 196/2023 г., II т. о., ТК, Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 166 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3790/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 5835 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2024 г., III г. о., ГК, Решение № 195 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 1223 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4616/2013 г., III г. о., ГК.

Само по себе си, неизвестяване на страните преди постановяване на въззивното решение, че квалификацията на спора, дадена от въззивния съд се различава от тази на първостепенния, не съставлява съществено процесуално нарушение, освен, ако само поради това те не са имали възможност да реализират свои процесуални права. Така Определение № 5552 от 2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2024 г., III г. о., ГК.

В хипотезата, когато не се налага даване на указания от въззивната инстанция, посочването на точната правна квалификация може да се извърши с въззивното решение. Такъв е и настоящия случай, предвид обстоятелството, че необходимите указания с оглед предявения иск съобразно заявените обстоятелства и петитум са дадени от първоинстанционния съд. Така и Определение № 475 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3267/2013 г., II т. о., ТК.

В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба, но не е определил 4 правилна квалификация на спорното право, което задължава въззивния съд да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество на спора. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание.

Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че с неформален договор за изработка от м. декември 2023г. ответникът е приел да ремонтира притежаваното от ищеца МПС марка Пежо, модел Боксер, с рег. № ********. Ремонтът продължил от м. декември 2023г. до 15.04.2024г., когато автомобилът бил предаден на ищеца. Последният заплатил по банков път на ответника-изпълнител възнаграждение по горепосочения договор в общ размер на 15 918.88 лв., въз основа на издадените от ответника фактури № 102 от 8.3.2024г. и № 107 от 15.04.20204г. /с изключение на сумата от 120 лв. – последното перо по фактура № 1102 от 8.3.2024г. отнасяща се до ремонт на друг автомобил марка Рено за 100 лв. без ДДС или 120 лв. с ДДС/. На 29.08.2024г. по време на движение настъпила повреда, след която бусът не можел да загасне и в последствие да запали, което наложило репатрирането му с пътна помощ до сервиза на ответника. Там двигателят бил разглобен, в каквото състояние се намира при ответника и към момента.

Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и пълно, е че /л. 66-74/: Най-вероятната причина за повредата на МПС-то е дефектна работа на горивна дюза на първи цилиндър, при което е пробито буталото в областта на челото, като типът на разрушението съответства на продължително локално термично претоварване. Вещото лице посочва, че повредата не може да възникне внезапно, а е резултат от процес протичал в определен период от време, чиито признаци са външно забележими от водача на МПС – промяна в шума на двигателя и работа при по-висок температурен режим. Повредата има експлоатационен характер и не представлява внезапен или производствен дефект.