Определение № 2320 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000500479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. Б. срещу определение № 13071 от 19.12.2022 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 10659/2021 г. по описа на СГС на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.

Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд неправилно й е дал указания да заплати държавна такса за разглеждане на предявените от нея искове с правно основание чл. 42 от ЗН. Поддържа, че въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочила какви са завещаните суми, не е сигурна, че това е техния размер, тъй като няма достъп до завещанията, които се съхраняват при нотариуса. Предвид това намира, че първо следва да се съберат поисканите от нея писмени доказателства и едва тогава да се изясни, какъв точно е размерът на завещаните парични суми по всяко завещание и да се определи дължимата държавна такса. Поддържа, че първоинстанционният съд е прибързал като е указал държавната такса да се заплати без уточняване на горните обстоятелства, предвид което иска от настоящата инстанция да отмени определението за връщане на исковата молба по реда на чл. 129 ал.3 от ГПК и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателката и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че Софийски градски съд е сезиран от настоящата жалбоподателка с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 20.07.2016г., с което Л. Х. М., починал на ********г., е завещал всичките пари, които има в брой, парични депозити и други инвестиции в „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ АД и 1

„Сибанк“ АД, както следва: в полза на Г. И. М. – 150 000 евро, в полза на Л. М. М. – 150 000 евро и в полза на С. Л. М. – 50 000 евро и на саморъчно завещание от 16.07.2018г., с което Л.

Х. М., починал на ********г., е завещал всичките пари, които има в брой, парични депозити и други инвестиции в „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Сибанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, както следва: в полза на Г. И. М. – 130 000 евро и в полза на Л. М. М. – 130 000 евро.

При направената проверка за редовност на исковата молба, първоинстанционният съд е констатирал, че тя страда от няколко порока, включително, че липсват представени доказателства за заплатена държавна такса.

Предвид това съдът е дал указания по реда на чл. 129, ал.2 ГПК с разпореждане от 18.04.2022 г., разпореждане от 05.09.2022 г., разпореждане от 03.10.2022 г. и разпореждане от 31.10.2022 г., като в последното е указал на ищцата и точния размер на дължимата от нея държавна такса и я е предупредил за последиците от неплащането й в срок.

Ищцата е подала молба със становище, че държавната такса е определена неправилно и че не следва да се заплаща преди да са изискани преписи от процесните завещателни разпореждания, но не е представила доказателства за заплащане на държавната такса до изтичането на срока.

Като е приел, че ,казанията за заплащане на държавна такса не са изпълнени, с определение от 19.12.2022 г. съдът е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК и е прекратил производството по делото.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Искът с правна квалификация чл.42 от ЗН е установителен иск с предмет действителността на завещателно разпореждане.

Завещанието е едностранна сделка, която може да се отнася до цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя или само до определена негова вещ или вземане. В първия случай завещанието е общо /универсално/, а във втория- частно /завет/.

Съгласно чл.44 от ЗЗД по отношение на тази едностранна сделка следва съответно да се приложат правилата, отнасящи се до договорите.

Следователно, при определяне цената на иска за прогласяване нищожност на завещание следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност на договори , т.е. цената на иска следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК.

В случай, че предмет на завещанието е определена движима вещ или облигационни права на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл.42 от ЗН е стойността на сделката, а дължимата държавна такса е 4% от стойността на движимата вещ или облигационното право към момента на завеждане на делото, съгл. разп. на чл.69, ал.1, т.4 ГПК ( така ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС).

В настоящия случай ищцата е предявила искове за обявяване нищожност на два броя саморъчни завещания като твърди, че предмет на тези разпореждания са пари в брой и парични влогове в банки на наследодателя с посочване на тяхната стойност както следва: предмет на завещанието с дата 16.07.2018г. са пари и влогове с общ размер с 260 000 евро, предмет на завещанието от 20.07.2028г. са пари и влогове с общ размер от 350 000 евро.

2

Предвид така заявения от ищцата размер на исковете първоинстанционният съд й е указал да заплати държавна такса в размер на 4 % от цената на исковете или 27 381,62 лв. за единия и 20 340 лв. за другия. Указанията са правилни и постановени при съобразяване на приетото с ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС като са връчени редовно на ищцата, но в указания срок същата не е представила доказателства за тяхното изпълнение, поради което е налице основание за връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК.

При така приетото обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13071 от 19.12.2022 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 10659/2021 г. по описа на СГС, ГО, 27-ми състав, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3