Решение № 76 от 15.08.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Самоков, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20231870200026 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

П. П. И. ,ЕГН:********** от с.К.,община Самоков,ул.“..“ № .., чрез пълномощника си адв.Х. Б. е обжалвал наказателно постановление /НП/ № ../11.08.2022 г., издадено от Е. П. Ф.– Началник група в ОДМВР София, РУ Самоков, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на МВР, с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.175а,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца ,за извършено нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.182,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.В жалбата се твърди ,че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила.Твърди се ,че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП и 1 развил съображения в тази насока.Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят П. П. И. се представлява от пълномощника си адв.Б. ,който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган -Началник група в ОДМВР София, РУ Самоков не се явява и не представлява ,и не взема становище по жалбата.В придружителното писмо по изпращане е направено възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното наказателно постановление № ../11.08.2022 г., издадено от Е. П. Ф.– Началник група в ОДМВР София, РУ Самоков на нарушителя П.

П. И., на основание чл.175а,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца ,за извършено нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.182,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,затова ,че на .. год. около 12.07 часа в гр.С. на ул.“А. К.“ е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Ф. П.“, с рег.№ СО ..,собственост на Б. П. Д. ,като използва пътя ,отворен за обществено ползване за други цели ,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Извършва резки маневри ,извеждайки МПС преднамерено извън контрол чрез презавиване ,извеждейки го до загуба на сцепление на предните му гуми – дрифт.Не е представя СУМПС и не представя СРМПС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № ../06.05.2022 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу П. П. И..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление.Актът е съставен от Я. И. Д. – мл.автоконтрольор при РУ-Самоков ,в присъствието на един свидетел –А. Р.

Д..

2

От показанията на разпитаните свидетели Я. И. Д. и А. Р. Д. се установява ,че на .. година лек автомобил „Ф. П.“ бил паркиран на ул.“А. К.“, при наличието на забраняващ паркирането знак –Б27.Свидетелят Д. направил справка за автомобила.Докато правел справката ,се появи водача на автомобила и Д. му поискал документите.Казал ,че не ги носи.Водачът си казал ЕГН и свидетелят Д. направил справка в масивите на МВР .След това пристъпил към съставяне на АУАН на водача за извършено нарушение.Казал на водача ,че нарушава пътен знак Б27 и за това ,че не носи документите за автомобила и шофьорската книжка.Тогава водачът казал,че се шегува и дал на свидетеля Д. документите за автомобила и той му съставил АУАН за нарушаване на пътен знак Б 27 и му отнел контролния талон.След приключване на проверката афектиран от това ,водачът тръгнал с буксуващи гуми ,като извеждал автомобила преднамерено извън контрол чрез пренавиване и излязъл на ул.“Т.“,потеглил с висока скорост и на автомобила видимо започнала за се занася задницата му.Там не могъл да спре и със спирачки навлязъл в насрещното платно за движение .Върнал маневра заден ход и със свирещи гуми се отправил в друга посока. Със звуков и светлинен сигнал свидетелите Д. и Д. спрели водача с автомобила и му съставили акт по ЗДП за дрифт.Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен.

По делото са разпитани водените от жалбоподателя свидетели- Р.Б. Г. и З.

А. И.,от показанията на които се установява следното:

На .. год. около 11.00-11.30 часа заедно с П. И. били спрели на паркинга до мебелна къща „К.“.Били с автомобил П. ,управляван от П..Колата била паркирана на паркинг ,като пред нея и зад нея имало коли.Жалбоподателят чакал в колата ,докато свидетелят Г. отишъл до аптеката да купи лекарство.Докато чакал,при него спрял патрулен автомобил ,от който слезли полицаи и започнали да му съставят акт,не знае за какво нарушение и на жалбоподателя му бил взет контролния талон.Тръгнали да се прибират и при обръщане на автомобила,за да излезе от паркинга имало пясък и гумите на колата леко пробуксували.Излезли от паркинга и патрулния автомобил тръгнал след тях и спрели ги на пътното платно .На водача П. И. бил съставен акт за дрифт.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС–Самоков наказателно постановление /НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл.40,ал.1 и сл.43,ал.1 от ЗАНН .За така установеното нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган. НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че са налице основания за неговата отмяна .

Нарушителят е обвинен в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на административно-наказателна отговорност в чл.175а, ал.1, предл. трето от същия закон, а именно: На водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана е предвидено кумулативно налагане на административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.Според санкционният акт нарушението се изразява в преднамерено извеждане на МПС извън контрол от нарушителя ,довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната 4 настилка/дрифт/.

Независимо от общата разпоредба на чл.7,ал.2 от

ЗАНН административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП , изразяващо се в нарушение на забраната по чл.104Б,т.2 от ЗДвП, може да бъде извършено само с умисъл. Това е така, защото по смисъла на тези разпоредби деецът следва да използва път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил умишлено деяние в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП,съставляващо административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП ,за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Анализът на показанията на свидетелите Д. и Д. сочи, че на посочените в АУАН и в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Ф. П.“, с рег.№ СО .., като е извършил описаните от тях маневри ,след като е потеглил след извършена му преди това проверка от същите полицейски служители ,при която му е бил съставен АУАН за нарушение на правилата по ЗДП.Потеглянето на автомобила с висока скорост, с буксуващи гуми, съпроводено с поднасяне на автомобила и извършена маневра на заден ход със свирещи гуми в тяхната последователност и съвкупност сочат ,че жалбоподателят ги е извършил поради обстотелството ,че е бил ядосан от съставения му преди това АУАН и максимално бързо е искал да се отдалечи от мястото,където му е била извършенапроверката и съставен акта.Само по себе си това поведение е обществено укоримо, а при определени обстоятелства може да бъде и противоправно като изразяващо се в, респ. съпътстващо, осъществяване на състави на други административни нарушения поради което за предприетите от жалбоподателя действия той евентуално би могъл да претърпи определени неблагоприятни правни последици.Не се установяват от гласните доказателства по делото обективни данни за това поведението на жалбоподателя да е било насочено към използване на отворения за обществено ползване път за друга странична цел, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари – напр. за постигане на удовлетворение от опасно управление на МПС, за демонстрация на специфични качества на водача при управление на МПС или на самото превозно средство, за извършване на тестове с МПС, за подготовката му за 5 състезания и т. н.

Ето защо съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява по необходимия несъмнен начин на .. г. около 12, 07 ч. в гр. С. по ул. "А. К." при управление на лек автомобил " Ф. П." с рег. № С .. жалбоподателят да е използвал в нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, чрез извършване на резки маневри, извеждайки преднамерено МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление, каквото негово деяние би могло да бъде съставомерно като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и ето защо в тачи част НП следва да бъде отменено.

По отношение на нарушенията, изразяващи се в непредставяне на СУМПС и на СРМПС,съдът намира ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци в НП в тази му част.

Деянията по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП са доказани от обективна и субективна страна, съобразно правилото на чл.189,ал.2 от ЗДвП, ето защо НП в тази част следва да бъде потвърдено.

По разноските.

При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.Основателно е възражението на възиваемата страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат и това възражение следва да се уважа за разликата над 400 лева до платените за адвокат 1000 лева като възнаграждение. Съдът намира, че в настоящия случай, едно възнаграждението в размер на 400 лева, се дължи на жалбоподателя като разноски по делото, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и на действащите минимални размери на адвокатските възнаграждения в страната. При тази фактическа и правна сложност на делото едно адвокатско възнаграждение от 1000 лева е прекомерно завишено за разликата над 400 лева до претендираните 1000 лева.