Решение № 1036 от 12.06.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1036/12.6.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд - тридесет и седми наказателен състав - в публично заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар Петранка

Петрова като разгледа докладваното от председателя АНД

№ 1429 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С.Р.Б., ЕГН **********, против НП № 17 – 0819 - 006080/08.12.2017 год. на ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на основание чл. 174 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка, досежно квалификацията за повторност на извършеното нарушение с твърдението, че не е наказван за същото деяние. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство като не е посочен актът, с който се твърди, че въззивникът е бил наказан за идентично нарушение, съотв. НП е допълнено с нов признак отсъстващ от съдържанието на НП, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Твърди се, че НП не съдържа надлежно описание на извършеното нарушение. Иска се същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв.П., ВАК, който поддържа жалбата. В съдебно заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.07.2017 г., около 20.20 ч. въззивникът управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600” с ДК № РВ 68-41 Х, собственост на Р.П., ЕГН ********** *** в посока бул.“Цар Освободител“, на кръстовището с бул.“Сливница“ след употреба на алкохол. В същото време от ОДЧ –МВР бил изпратен дежурен полицейски екип в състав - св. Р.К. и св. П.Г. – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна за настъпило ПТП с участник в него въззивникът Б.. Същият бил приведен в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, където му била взета кръвна проба.

От изготвения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 890/10.07.2017 год. е видно, че С.Р.Б. е управлявал МПС - на 09.07.2017 г., около 20.20 ч. мотоциклет „Хонда ЦБР

600” с ДК № РВ 68-41 Х с концентрация на алкохол в кръвта – 1.11 промила на хиляда.

На лицето бил съставен АУАН бл. № 135641/19.09.2017 год. за извършено нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП. Впоследствие, въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП № 17-0819-006080/08.12.2017 год., с което на основание чл. 174, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е посочено, че същото е повторно извършено.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление №

17-0819-006080/08.12.2017 год. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на заповед № 8121з-952/20.07.2017 год., в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Действително е налице разминаване в съдържанието на АУАН и НП досежно квалификацията на деянието като повторно извършено, съотв. не е посочен акта, въз основа на който се твърди по-тежко квалифициран състав на извършеното нарушение, но доколкото според съда НП се явява необоснован по отношение на визираната в същия по-тежка квалификация, налагащ изменение на НП във връзка с правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност по съображения, които ще бъдат изложени по същество, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено в настоящото административно-наказателно производство.

Като разгледа жалбата по същество въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи следното:

Безспорно е установено въз основа на събраните по делото доказателства, че на посочената в НП дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта - 1,11 промила, установена по надлежния ред с годно техническо средство, преминало надлежната проверка. Фактическата обстановка, установена в АУАН и НП досежно факта на извършено нарушение по чл. 174 ал.1 от ЗДвП не се оспорва и от въззивника, същевременно фактите посочени в НП се потвърждават от разпита на актосъставителя и приобщените чрез АНП документи.

Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е приложил материалния закон като е санкционирал водача на основание чл. 174, ал.2, вр. чл.174 ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП като е съобразил, че водачът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

По отношение на индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че като отегчаващо отговорността на въззивника обстоятелство следва да бъде отчетен размерът на отчетеното количество алкохол в кръвта му, близък до граничната стойност обуславяща престъпния характер на деяние от същия вид. Поради изложените съображения и като взе предвид, че видно от справката за нарушител водачът е наказван и за нарушение на други разпоредби на ЗДвП, съдът намери, че налагането на кумулативно предвидените в нормата на чл. 174, ал.2, вр. чл. 174 ал.1 от ЗДвП наказания, между средния и максималния размер би било справедливо и ще изпълни целите, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17 – 0819 - 006080/08.12.2017 год. на ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на основание чл. 174 ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП, на С.Р.Б., ЕГН **********, са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършеното от него нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: