Решение № 72 от 19.04.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Свиленград, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.ова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радка Г. С.ова Гражданско дело № 20235620100316 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу Х.

Б. И. - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 161/2023 г. по описа на РС -Свиленград, а именно: сумата 251,55 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 116, вх. 1, ет.3, ап.8 ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“, бл.69, вх.1, ет.8, ап.805, инсталация 4000314875/аб.№352767, за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г. , ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на задължението; сумата 36,64 л в . – мораторна лихва за забава върху тази главницата за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., сумата 31,63 лв. - главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. август 2019 г. до м. април 2021г. за същия топлоснабден имот, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на задължението; сумата 6,31 лв. – лихва за периода върху тази главница, дължима за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2023 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1640,53 лева, от които 1352,16 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, 234,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.01.2023г., както и суми за дялово разпределение: 44,76 лева главница за периода от м.12.2019г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,82 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 10.01.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане по ч.гр. дело № 161/2023 г. на PC Свиленград искането е уважено и е 1 издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което дружеството предявява иск за установяване на съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Х. Б. И. за топлоснабден имот - апартамент №8, находящ се в гр. София, Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 116, вх.1, ет.3.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането, са следните: ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.

31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява 2 обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница на „Топлофикация София” ЕАД.

Дружеството- ищец твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след кР. на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата — “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е заел становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не оспорва, че е абонат на „Топлофикация София" ЕАД. Ответникът навежда довод, че с петитума на исковата молба „Топлофикация София“ ЕАД е претендирало сума от 326,13 лева и то за период м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. Същевременно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 161/2023 г. е претендирана сумата от 1352,16 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2022 г. При това положение ответникът счита, че има съществено разминаване между онова, което е осъден да заплати на кредитора по ч.гр.д. №161/2023 г. по описа на РС Свиленград и онова, което ищецът е поискал от съда да установи, че му дължи по настоящото производство. Счита, че на това основание предявените искове са недопустими. Твърди, че е погасил чрез плащания по банков път към ищеца задължения за периода от м. 01.01.2021 г. до м. 30.04.2022 г. включително, като тези плащания изрично обхващали процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания на ищеца - за периода, предхождащ 24.01.2020 г.

С определение № 418/07.07.2023 г., по искане на ищеца съдът е конституирал по делото трето лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИС" ЕООД гр. София.

Същото е не е представило писмен отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно 3 и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 161/2023 г. по описа на РС - Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 76/10.03.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата 1640,53 лева, от които 1352,16 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, 234,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.01.2023г., както и суми за дялово разпределение: 44,76 лева - главница за периода от м.12.2019г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,82 лева лихва за периода от 31.01.2020г. до 10.01.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане № 1282 от 11.07.2023 г. по реда на 247, ал.1 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка, допусната в Заповед № 76/10.03.2023 г., а именно: вместо „….доставена топлинна енергия, за периода м.05.2019 до м.04.2021 г.“ да се чете „доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г.“

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“№ 116А е била с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период м. май 2019 г. - м. април 2022 г. Установява се, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер и е отчислявал технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката. Дяловото разпределение, извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, за етажната собственост и процесния имот, било в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и имота. Видно от заключението, изравнителната сметка за процесния период е в размер на 292,96 лв. (за доплащане), а общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури за абоната през процесния период е в размер на 2146,96лв., от която 182,57 лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 1964,39 лв. за битово горещо водоснабдяване. Сумата за потребена топлинна енергия в процесния имот от ответника според заключението е 1854,00 лв. Според вещото лице, извършените измервания в абонатната станция, прогнозните изчисления, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за ответника с аб. № 352767 са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на топлинна енергия за процесния период.