Решение № 408 от 17.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. ХАСКОВО, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500847 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 173/15.07.2025 г., постановено по гр.д. № 125/2025 г. по описа на РС – Свиленград, съдът признава за незаконно и отменя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на М. М. Д., с ЕГН: **********3, с адрес: ***, извършено със Заповед от 31.12.2024 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение с „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: 207537492, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ.

Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, като я възстановява, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност - „***“ / „***“, код по НКПД:

42123002, в ответното дружество. Осъжда, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: 207537492, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати на М. М. Д., с ЕГН: **********3, с адрес: ***, сумата 24 599,99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.01.2025 г. – 31.06.2025 г., вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над 24 599,99 лева до пълния предявен размер от 28 914,00 лева, поради уважено възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ, със сумата от 4314,01 лева – заплатено от ответника на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Джи И Резортс“ ЕАД, който чрез адв. К. е подал въззивна жалба с Рег.№ 7609/ 30.07.2025, против Решение № 173/15.07.2025 г., постановено по гр.д. № 125/2025 г. по описа на РС – Свиленград, с искане за отмяна и постановяване на друго, с което въззивният съд да отхвърли предявените срещу дружеството искове. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно и необосновано е приел, че не е налице 1 намаляване обема на работа при дружеството „Джи И Резортс“ ЕАД, което да е обусловило необходимост от съкращение на щата в отдела, в който е работила Д.. Обективният и безпристрастен анализ на събраните по делото доказателства сочел точно обратното. Както свидетелят И. А., така и свидетелите, разпитани по инициатива на ищцата, установили, че през значителен период от време, предхождащ процесното уволнение, в ответното дружество прогресивно е намалявал броят на лицензираните игрални маси. Това от своя страна закономерно довело до необходимост от съкращаване на общия брой служители, заемащи длъжността „***“, които обслужват съответните игрални маси. Причината за прогресивното намаляване на броя на служителите, изпълняващи „***“, не можело да бъде твърдяната от свидетелите А. К. и Г. Г. невъзможност за наемане на **.

Първоинстанционният съд неоснователно кредитирал показанията на свидетелите А. К. и Г.

Г., включително в онази част, в която те излагали лични тълкувания и спекулативни обяснения относно причините за прогресивното намаляване на броя на игралните маси.

Районният съд не обсъдил критично показанията на свидетелите, разпитани по почин на Д., включително в светлината на разпоредбата на чл. 172 ГПК. По-конкретно, съдът не отчел обстоятелството, че по собствените думи на свидетелката Г., както в миналото, така и към датата на даване на показанията, същата е имала, респективно има, висящ трудов спор с ответника. Това несъмнено поставяло под съмнение нейната безпристрастност и обективност като свидетел. По същия начин първоинстанционният съд възприел безкритично и показанията на свидетеля К. въпреки че последният, вероятно не по невнимание, не е разкрил пред съда, че е страна по висящ трудов спор, по който страни са ответникът и друг бивш служител на последния, с когото свидетелят се намира във фактическо съпружеско съжителство. Съдът не следвало да кредитира показанията на свидетелите К. и Г., тъй като същите не би могло разумно да опровергаят извода, който следва от останалите доказателства по делото, а именно че е налице реално, трайно и найвече съществено намаляване на обема работа, свързана с изпълнението на трудовата функция, изпълнявана от М. Д.. Първоинстанционният съд неправилно интерпретирал и представените по делото доказателства, за които Д. твърдяла, че установяват полагането на извънреден труд. Внимателният анализ на доказателствата сочел, че положеният от въззиваемата Д. извънреден труд в никакъв случай не е резултат от увеличение на обема на работата, а от неправилното прилагане на разпоредбите, свързани с определянето на размера на възнаграждението при сумирано изчисляване на работното време. Необоснована била и констатацията на първоинстанционния съд, че ответникът не е извършил законосъобразен подбор преди процесното уволнение. Резултатите от подбора били обективирани в атестационен лист, който отразявал извършената от дружеството работодател преценка относно професионалната квалификация и нивото на изпълнение на трудовите задължения на служителите, участвали в процедурата по подбор. Свидетелите А. и М. категорично потвърдили, че нивото на изпълнение на работата се оценява периодично от пит босовете, т.е. от преките ръководители на ***, като посоченият коефициент в атестационния лист представлявал средноаритметичната стойност на оценките, дадени от посочените пит босове.

Претендира и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. М. Д. с доводи за неоснователност на жалбата. Дружеството „Джи И Резортс“ ЕАД, при разпределена от съда доказателствена тежест, не доказал да е налице намаляване обема на работата, нито законност на подбора. Установено било по делото, че работодателят сам е намалил броя на игралните маси по причина, че е липсвал персонал. Намаляването на служители на длъжността „**" не означавало, че е намалял обема на работата, по смисъла на КТ. В този смисъл били и събраните по делото свидетелски показания, както и представените писма от Инспекцията по труда за извършваните в дружеството проверки.

Представения по делото атестационен лист не съдържал посочване на никакви конкретни обстоятелства относно квалификацията, нивото на справяне с работата на участниците в подбора, въз основа на които обстоятелства комисията е формирала оценките им. В показанията на двамата разпитани по делото свидетели, един от които член на комисията по 2 подбора, също не се съдържали данни за взети предвид от комисията конкретни обстоятелства, въз основа на които да са формирани оценките.

Претендира присъждане на разноски във въззивното производство.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими и сочени от страните доказателства.

Обсъдени са всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, на основание чл. 272 от ГПК, се споделят в голяма степен от настоящата инстанция.

Основните спорни въпроси по делото са налице ли е било действително намаляване обема на работа при ответното дружество, което да е обусловило необходимост от съкращение на щата в отдела, в който е работила въззиваемата М. Д., както и законосъобразен ли е бил подборът преди процесното уволнение.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от М. М. Д., с която са предявени срещу „Джи И Резортс“ ЕАД, кумулативно обективно съединени искове - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед от 31.12.2024 г. на ответника - работодател (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ); за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „***“ / „**“ в ответното дружество (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ); за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 28 914 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението – в периода от 31.12.2024 г. до 31.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска - 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ).

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства, в това число Трудов договор № 393/17.05.2024 г., е установено, че М. Д. е работила при „Джи И Резортс“ ЕАД, като е заемала длъжността „***“, с място на работа – офис на работодателя, намиращ се в ***, и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4962,00 лв. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед от 31.12.2024 г. на В. К. Т., представляваща ответното дружество - работодател, считано от 01.01.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Безспорно е, че заповедта е връчена на служителя на датата на издаването й - 31.12.2024 г., т.е. трудовото правоотношение е съществувало в периода от 17.05.2024 г. до 31.12.2024 г. включително. Безспорно е, а и от заповедта е видно, че работодателят не е отправил до служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е разпоредил да му бъде заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазване на 30-дневния срок за предизвестие. Също не се спори, а и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на 10.01.2025г. ответникът е превел по банкова сметка на ищцата сумата 4314,01 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие (чл.220, ал.1 от КТ), начислено във фиша за заплатата й за месец декември 2024 г. От представената по делото трудова книжка на въззиваемата се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните същата не е постъпвала на 3 работа при друг работодател.

С оглед наведеното конкретно основание – намаляване обема на работата - в тежест на дружеството работодател „Джи И Резортс“ ЕАД е било да установи, кумулативно, при условията на пълно и главно доказване, че е налице намаляване на работата, изпълнявана от въззиваемата М. Д., което да е довело до необходимостта работодателят да реорганизира работния процес и трудовата функция на уволнения работник, както и извършен от работодателя законосъобразен подбор, обусловен от обоснованост на дадените от работодателя оценки по законоустановените критерии за извършване на подбора, в който смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в цитираните от първоинстанционния съд решения (виж Решение № 50294 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2022 г., IV г. о., ГК,). Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, възложена в първоинстанционното производство (на лист 167 - 169 в делото), в началото на 2024 г. в обекта „Голдън Ай“ на ответното дружество са функционирали 34 броя игрални маси, а в края на 2024 г. – 18 броя игрални маси. Намалението на броя на игралните маси през 2024 г. в казиното „Голдън Ай“, в което е работила М. Д., се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Това намаление на броя на игралните маси обаче настоящият съдебен състав не намира, че се припокрива с посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата по чл.328, ал.1, т.3 от КТ – намаляване обема на работа. Следва да се отбележи, че за този си извод настоящият съдебен състав не кредитира като определящи свидетелските показания на А. Т.