Решение № 539 от 03.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Перник, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720106586 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. У., срещу Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ******************, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъдена ответницата, в качеството й на наследник на Г. А. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 451,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата главница в размер на 902,59 лева, за водоснабден имот, находящ се в ******************, за периода от 03.11.2021 г. до 03.06.2024 г., сумата в размер на 62,13 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на 124,26 лева за периода от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на ЗИПЗ – 07.10.2024 г. до окончателното им изплащане, като им се присъдят сторените по делото разноски.

1

В срока за отговор ответницата Е. Г. И. е подала възражение - отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора твърди, че не дължи процесните суми, тъй като отдавна е жител и гражданин на друга държава, и съгласно Конституцията на Република България е задължена да заплаща само данъци, свързани с нейна еднолична и недвижима собственост.

Твърди, че нейната сестра – Б. И. е изпратила навреме искане за заплащане на вноски към ищеца, но молбата и била отхвърлена. Сочи, че бившият титуляр на сметката е покоен човек, а самата тя не е ползвател на ВиК услуги. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да прекрати съдебните искания и задължения персонално към нея.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото писмена молба заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. Видно от приложеното ч.гр.д. № 05869/2024 г. на ПРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по повод на което е образувано и соченото ч.гр.д. № 05869/2024 г. на ПРС, което в частта срещу ответницата Е. Г. И. е отхвърлено с разпореждане № 15994 от 09.10.2024 г., а на ищеца са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за предявяване на иск, което обосновава и наличието на правен интерес от предявяване на исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на иска:

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) 2 юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, за които с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ (централен и местен всекидневник).

С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и наследодателя на ответната страна за процесния имот и период, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за 3 процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, като установи и цената на доставяните ВиК услуги, както и че ответницата има качеството на наследник на Г. А. И..

Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение по между им, респ. че ответницата следва да отговаря за задълженията на наследодателя си.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, няма спор между страните, че Г. А. И. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в ******************. Видно от приложеното и неоспорено удостоверение за наследници от *******., Г. А. И. е починал на **********, като след смъртта си е оставил за свои законни наследници – ответницата Е. Г. И. – дъщеря и Б. Г. И. – дъщеря. Тъй като наследодателя на ответницата е бил собственик на процесния водоснабден имот, то и Е. Г. И., в качеството и на наследник по закон, е придобила на основание наследяване, ½ част от притежавания от наследодателя недвижим имот. Нито един от законните наследници на Г. А. И. не е уведомил ищеца за настъпилата му смърт през *****, поради което и към настоящия момент партидата за същия се води на името на наследодателя. Този факт не променя извода на съда, че ответницата, в качеството и на наследник на Г. А. И. е придобила част от процесния водоснабден имот, поради което и следва извода, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с предоставяните от ищеца ВиК услуги. Макар че във възражението депозирано от ответницата, същата твърди, че е жител и гражданин на друга държава, то 4 не се спори, че тя периодично пребивава в Република България, и ползва процесния недвижим имот. В тази връзка следва извода, че ответницата в качеството и на съсобственик на процесния недвижим имот, има и качеството „потребител“ на ВиК услуги, поради което и следва да се приеме, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Облигационната връзка между страните е възникнала на основание придобитата от ответницата по наследяване част от процесния водоснабден имот, като съдържанието й се определя от закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.

Няма спор между страните, че през процесния период „Водоснабдяване и канализация” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – Е. Г.

И. не е заплащала същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите водоснабдяване и канализация.

Видно от приложената към исковата молба справка по партидата на ответника, са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в общ размер на 902,59 лева. Тъй като ответницата притежава, респ. е собственик на ½ част от процесния водоснабден имот, то и тя следва да отговаря само за притежаваната от нея 5 част, или отговаря за процесната главница от 451,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата главница в размер на 902,59 лева.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание.

Що се отнася до размера на предявения иск, то това обстоятелство не е спорно между страните.

Ищецът е предявил и иск за осъждане на ответницата да му заплати и обезщетение за забава за периода от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., в размер на 62,13 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на 124,26 лева, който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че ответницата следва да заплати на ищеца суми представляващи незаплатена, доставена, отведена и пречистена вода, то и следва да бъде осъдена да заплати и обезщетение за забава в претендирания размер, който иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск.

Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86 от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично. В тази връзка и на основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане, тъй като искът е предявен в едномесечния срок от отхвърляне на заявлението.