Решение № 3577 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. С., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100107054 по описа за 2025 година

Софийски апелативен съд е върнал настоящото производство на Софийски градски съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка и допълване на диспозитива на постановеното по делото решение с отхвърлителна част досежно законната лихва за периода от 10.03.2025г.

– 20.06.2025г.

С решение № 1798 от 18.03.2026 г. Софийски градски съд е осъдил ЗАД ОЗКЗастраховане АД да заплати на М. И. Я. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.02.2025 г., ведно със законната лихва от 20.06.2025 г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главница над 80 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.

В мотивите на решението съдът е обсъдил изрично началния момент, от който се дължи обезщетението за забава. Прието е, че ищцата е предявила застрахователна претенция на 10.03.2025 г., но при липса на доказателства за предоставяне на данни за банкова сметка с извънсъдебната претенция застрахователят не е изпаднал в забава от тази дата, поради което законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на исковата молба. Тази формирана воля е намерила израз и в диспозитива чрез присъждане на законна лихва от 20.06.2025 г.

Настоящият съдебен състава намира, че законната лихва върху присъдената главница представлява законна последица от уважаването на паричното вземане, но началният момент на дължимостта й подлежи на самостоятелна преценка съобразно приложимия материален закон и установените по делото обстоятелства. Ето защо присъждането на законна лихва от по-късна дата съдържа в себе си имплицитно и произнасяне относно неоснователността на 1 претенцията за предходния период.Този извод съответства и на разрешението, дадено в решение № 49 от 29.01.2024 г. на Върховния касационен съд по гр. д. № 1198/2023 г., III г. о., в което е прието, че когато законната лихва е поискана с исковата молба, тя е включена в предмета на произнасяне като законна последица от уважаването на иска, без да е необходимо претенцията да бъде индивидуализирана по начина, характерен за самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В същото решение е възприето и че при частично отхвърляне на главния иск по необходимост следва да се счита, че е отхвърлена и съответната акцесорна претенция за законна лихва. Съображенията са приложими и при определяне на по-късен начален момент на дължимата законна лихва, доколкото в този случай волята на съда относно неоснователността на претенцията за предходния период се извежда от самия осъдителен диспозитив, който в случая съответства на изложените в решението мотиви.

Ето защо липсата на изричен отхвърлителен диспозитив относно законната лихва за периода от 10.03.2025 г. до 19.06.2025 г. не представлява несъответствие между формираната и изразената воля на съда. Постановеният диспозитив отразява приетото в мотивите, че законната лихва се дължи от 20.06.2025 г., а не от датата на предявяване на застрахователната претенция.

Независимо от това, с оглед изричните указания на Софийски апелативен съд и за да се изключи всяко съмнение относно обема на произнасянето по акцесорната претенция, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1798 от 18.03.2026 г., постановено по гр. д. № 7054/2025г. по описа СГС, и допълва диспозитива на решението, като отхвърля претенцията за законната лихва за периода от 10.03.2025г. – 20.06.2025г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането му в сила делото да се върне на Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2