Решение № 41 от 21.02.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Шумен, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233600600629 по описа за 2023 година Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 35/04.12.2023 г. постановена по НОХД № 359/2023 г.

НПРС е признал подс. С. А. А. за невиновен в това, че на 24.07.2023 г. в гр.

Каолиново обл. Шумен, управлявал моторно превозно средство – мотокултиватор „GT 500b“ с двигател „*****“ с прикачено към него ремарке, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, конкретно 2. 59 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр. № ARDN-0032, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е депозиран протест от Районна прокуратура Шумен, Териториално отделение – Нови пазар. В протеста се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Същата е в противоречие с установената фактическа обстановка и противоречаща на материалното и процесуално право. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с 1 която подс. А. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение. Алтернативно - прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа протеста. Намира, че от доказателствата по делото безспорно е установено извършено от подс. А. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Развива доводи в тази насока. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. А. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение. Алтернативно – намира, че е налице съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата. Сочи в тази насока, че в мотивите си районния съд е изложил изводи и е приел, че А. е осъществил административно нарушение по чл. 22е от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Независимо от това в нарушение на разпоредбата на чл. 301 ал. 4 от НПК, при решаване на въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК, първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 305 ал. 6 от НПК след като е признал подсъдимия за невиновен, не му е наложил административно наказание. Това според прокурора е противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като подсъдими не може да узнае точната воля на съда. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Редовно призован подс. А. се явява лично и със защитник. Защитника оспорва протеста. Намира присъдата на НПРС за правилна и законосъобразна, а протеста за неоснователен. Моли същата да бъде потвърдена. Подс. А. заявява, че не желае присъдата да бъде отменена и съжалява.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:

В мотивите си районният съд е приел установената по делото фактическа обстановка, според която на въпросната дата подс. А. е управлявал мотокултиватор с прикачено към него ремарке в гр. Каолиново, 2 като е анализирал събраните по делото доказателства. Изложил е обилни доводи защо не приема, че управлявания от подс. А. състав - мотокултиватор „GT 500b“ с двигател „*****“ с прикачено към него ремарке, представлява МПС по смисъла на ЗДП. Позовал се е на нормативната база определяща понятието МПС - & 6 т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДП, на & 1 т. 12 б. г“ и т. 14 от ДР на от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, във връзка с Регламент (ЕС) №167/2013 г. На тази база е приел, че подс. А. не е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Изложил е доводи, че с деянието си подс. А. е извършил административно нарушение по чл. 10г ал. 3 от ЗРКЗГТ, за което се носи административно наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 22е от ЗРКЗГТ. На това основание в диспозитива на присъдата е признал подс. А. за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция приема, че при постановяване на присъдата, първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила. Разпоредбата на чл. 301 ал. 1 от НПК вменява задължение на решаващия съд да реши въпроса дали деянието съставлява престъпление. При решаване на този въпрос, съда е обвързан и със задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 301 ал. 4 от НПК, според която при решаване на въпроса по ал. 1 т. 2 на чл. 301 от НПК съда се произнася и дали извършеното деяние представлява административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл. 305 ал. 6 от НПК - в случаите по чл. 301 ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.

В случая, Новопазарският районен съд след като е приел, че осъщественото от подс. А. не осъществява състав на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и е приел, че деянието на същия следва да се квалифицира като административно нарушение по ЗРКЗГТ, е бил длъжен съобразно разпоредбата на чл. 305 ал. 6 от НПК да признае подсъдимия за невиновен и да му наложи административно наказание за нарушение по ЗРКЗГТ. С диспозитива на присъдата си, районния съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал да е извършил вмененото му престъпление, но не му е наложил административно наказание, така както е приел в мотивите си, 3 че с деянието е осъществено административно нарушение. Следователно – налице е противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата.

Противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна е довело до ограничаване процесуалните права на страните, по смисъла на чл. 348 ал. 3 т.

1 от НПК - да узнаят действителната воля да съда, а на подсъдимия и срещу какво следва да се защитава. От друга – противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата, съдебната практика винаги приема като липса на мотиви по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.

Предвид изложеното ШОС приема, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК. Тези процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 35/04.12.2023 г. постановена по НОХД № 359/2023 г. по описа на Новопазарският районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4