Решение № 967 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000501180 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата пред първата съдебна инстанция – И. И. С., с която се обжалва Решение № 936 от 17.02.2025г., постановено по гр.д. №13397/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 29-ти състав, с което решение е бил отхвърлен предявеният от ищцата –въззивник, по реда на чл. 422 от ГПК, иск вр. с чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД и в нейна тежест са възложени разноските по делото.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на същото. Счита, че е доказала наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка, сключен на 29.12.2010 г. По силата на този договор й било възложено осъществяването на защитата и представителство на Държавата по исково производство за принадлежността на двореца „Врана“, вкл. и пред касационната инстанция. Счита, че е изпълнила задълженията си по договора, 1 вкл. тези по чл.284, ал.2 ЗЗД и затова й се дължало възнаграждение.

Отбелязва, че с оглед приетата фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, се установявало, че към датата на депозиране от нейна страна на касационната жалба, договорът между страните не бил прекратен. Намира предприетите от нея действия по подаване на касационната жалба за добросъвестни и израз на най-добра грижа за поверените й интереси. Счита, че СГС е следвало да обсъди в мотивите си, поставения за обсъждане въпрос как само за три дни е била изготвена и съгласувана друга касационна жалба. Счита, че необсъждането на този въпрос било неслучайно. Неправилен бил извода на СГС, че процесния договор е рамков, както и, че той изисква изрично възлагане за всяко конкретно действие. Сочи, че СГС формално бил възпроизвел тезата на ответника.

Позовава тезата си на посочения в самия договор негов предмет- процесуална защита на Държавата в лицето на възложителя МРРБ относно двореца „Врана“ пред всички инстанции до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, както и евентуално производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения. МРРБ нямало задължение да възлага процесуално представителство за всяка съдебна инстанция, а адвокатът като изпълнител бил обвързан от договора през целия период на действието му. В случая СГС не бил съобразил, че се касае до мандатно отношение, чието съдържание се допълвала от уредбата в Закона за адвокатурата. Счита, че при липсата на отговор на възложителя на отправените от адвоката доклади, то единствено възможното поведение на адвоката било това, което е направено от въззивницата – да предприеме действия по защита на интересите на възложителя. В този смисъл клаузите на чл.7 и ал.12 от договора се отнасяли до съдържанието на процесуалните действия, а не до условията и начина за възлагане на конкретното процесуално действие. Следвало да се съобрази и съдържанието на пълномощното от 11.01.2011 г., нещо което СГС не бил сторил. Неправилен и необоснован от събраните по делото доказателства бил извода на СГС, че пълномощното е оттеглено преди депозирането на касационната жалба. Сочи, че била уведомена за оттеглянето на пълномощното след изтичането на срока за касационно обжалване и след като изпълнила задълженията си в пълен обем. Сочи, че уговорка за съгласуване била налице само относно съдържанието на исковата молба, не и за касационната жалба. След като пълномощното й не било оттеглено, то за 2 адвоката съществувало задължение да подаде касационната жалба. За подаване на последната противно на приетото от СГС, не било налице договорено изискване за съгласуване. Следвало да се вземе предвид, че възложителят в нито един момент не бил направил възражение относно размера на адв.възнаграждение. По делото било обявено за безспорно, че ако на ищцата се дължи адв.възнаграждение, то следвало да бъде в размер на 99 154, 61 лв. без ДДС. Признатата сума представлявала ¾ от пълната претендирана такава без ДДС. Относно изпадането в забава на ответника се позовава на отправената до него покана за заплащането на адв.възнаграждение, с изтичането на 7-дневния срок от последната16.11.2021 г. Размерът на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД към днешна дата възлизал на 13 617,23 лв. Ответникът не бил възстановил и сумата в размер на 30 лв., платена за допускането до касационно обжалване. Възраженията за издаване на фактури за дължимото възнаграждение определя като несъстоятелни като счита, че данъчна фактура не следва да се издава.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се уважат изцяло претенциите- за главница и лихва. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция- МРРБ, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му. Сочи, че по повод изпратеното им от адв.С. писмо от 13.09.2021 г. за наличие на касационни основания, както и ги уведомила за срока на обжалване, от страна на МРРБ не било изразено становище. Това означавало, че МРРБ не било изразило желание за подаване на касационна жалба. Въпреки изразената от МРРБ воля да не се подава касационна жалба, адв. С. подала такава, която била регистрирана в деловодството на САС на 20.09.2021 г. На 23.09.2021 г. адв.С. била депозирала молба с приложен документ за платена държавна такса в размер на 30 лв. Сочи, че с писмо от 16.09.2021 г., което било получено от адв.С., последната била уведомена, че договора се прекратява в 30-дневен срок, считано от получаването на това писмо. От ангажираните доказателства се установявало, че писмото е получено от адв.С. на 27.09.2021 г. по пощата.

Уведомлението за прекратяване на договора било изпратено и по електронна поща, което се установявало от заключението на изслушаната и приета по 3 делото компютърна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице констатирало, че писмото не е прочетено от адв.С.. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изтълкувал клаузите от договора, сключен между страните на 29.12.2010 г. и по-конкретно клаузите на чл.7 и чл.12 от договора. От представените по делото писмени доказателства се установявало, че по изпратените от адв.С. на МРРБ становища и доклади, съответно от 29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 г. , министерството не се е произнесло. Правилно било прието от СГС, че липсата на произнасяне означава липса на съгласие. Ето защо адв.С. не можела да извършва по нататъшни процесуалния действия по подаване на касационна жалба.

Правилно СГС бил приел, че одобрението от страна на МРРБ е императивно изискване, залегнало в договора. Това било видно и от установения начин на работа в приключилите до момента на прекратяване на договора съдебни производства пред две съдебни инстанции. Правилно СГС бил приел, че този подход съответства на уговореното в чл.7 и чл.12 от договора. Правилно СГС бил приел, че в случая се касае до рамков договор. От съдържанието на писмата на адв.С. се установявало, че тя била очаквала именно такова потвърждение от страна на МРРБ. Правилно било прието от СГС, че пълномощното за процесуално представителство по отношение на адв.С. било оттеглено преди изтичането на срока за касационно обжалване, т.е. преди 23.09.2021 г. като се позовал на съдебната експертиза. Това означавало, че последващите процесуални действия от адв.С. са извършени без представителна власт. След като не било налице възлагане за подаване на касационна жалба, то не се следвало адв.възнаграждение. Това не се дерогирало от нормата на чл.40, ал.2, предл.2-ро от ЗАдв. на което се позовавала въззивницата. Неоснователен бил и довода на въззивницата, че ответника бил направил признание за дължимост в пълен размер на ищцовата претенция. Ако съдът приемел, че адв.С. е била надлежно упълномощена да депозира касационна жалба, то адв.възнаграждение щяло да се дължи само за подаването й, т.е. без процесуално представителство. Съответстващото възнаграждение на услугата депозиране на касационна жалба било такова от 99 154,61 лв. без ДДС, съобразно чл.9, ал.2 от НМРАВ. Това обстоятелство било прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване в о.с.з. на 14.11.2024 г. Неоснователен бил довода на въззивницата във връзка с неиздаването на фактура, в случая плащането се извършвало след издаване на 4 фактура; адв. С. била издала само проформа фактура, която била изпратила за плащане. МРРБ можело да извършва плащане само по данъчна фактура. Това се установявало и от представените до този момент платежни документи.

Счита, че поведението на адв.С. говорело, че тя не е сигурна в дължимостта на сумата, тъй като била наясно, че МРРБ е в правото си да откаже плащане.

Претенират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 13. 03.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 27. 03.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 06.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 50974 по описа за 2022 г. на СРС, 47 състав, заповед № 28201 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 11.10.2022 г.

На 03.11.2022 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.

СРС е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, за които последният е уведомен на 23.11.2022 г.

Исковата молба е предявена на 20.12.2022 г.

Следователно същата е в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита предявен от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е сторено на 20.09.2022 г.

По доводите във въззивната жалба:

5

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че к огато е сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължавал да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът бил обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждали от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната искала да се оттегли от договора за правно обслужване /ненаименован, рамков по естеството си договор /, като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждали, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниквало тогава, когато е налице възлагане и положен труд, в този смисъл било приетото в Решение № 94 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 25752/2020 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай безспорно установено по делото било обстоятелството, че страните са били обвързани от Договор № РД-022910402/29.12.2010 г., което обстоятелство се потвърждавало от приетия като доказателство договор за правна помощ.

Съобразно уговореното в чл. 7 от горепосочения договор възложителят бил длъжен да се произнася по предложенията за процесуални искания или за водене на делото, отправени до него от Изпълнителя по надлежния ред, в срок до 10 дни от получаването им, а съобразно уговореното в чл. 12 - в 7-дневен срок от приключване на производството пред съответната инстанция Изпълнителят представял на Възложителя отчет за извършената работа и извършените разноски, във връзка с производството и съгласувал предприемането на следващи действия пред по-висша инстанция, съгласно действащото законодателство.