Определение № 332 от 17.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Монтана, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500224 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Ухх” Лтд, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 967/23.03.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1287/2026 г. по описа на Районен съд Монтана, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение над размер от 100 евро.

В частната жалба се твърди, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро се явява прекомерно предвид извършените от пълномощника на заявителя процесуални действия в заповедното производство. Жалбоподателят твърди, че съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г.

Поддържа, че претендираното вземане е с нисък материален интерес и делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразно изложеното моли съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 100 евро и да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските над 100 евро.

Претендират се и разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. И. И. чрез пълномощника му адв. Р. И., с който частната жалба се оспорва като недопустима и неоснователна. На първо място се изразява становище, че е следвало да се проведе процедурата по чл. 248 от ГПК и заявителят в заповедното производство да поиска РС – Монтана сам да измени заповедта за изпълнение в частта за разноските. Едва ако това искане бъде оставено без уважение, да се пристъпи към обжалване. По същество възизваемият твърди, че исковете по Регламент (ЕО) 261/2004 се характеризират със значителна фактическа сложност, защото се изисква установяване причините за закъснение на полета, провеждане на извънсъдебна процедура за доброволно уреждане на спора, подготовка на заявление по чл. 410 от ГПК. Това значително увеличава фактическия труд в заповедното производство. Адвокатското възнаграждение не може 1 да бъде определно като прекомерно, защото то е към минималния рамер по Наредба № 1/2004 г.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Окръжен съд - Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

МОС намира за неоснователно възражението на въззиваемия, че частната жалба е недопустима, тъй като не е било проведено производството по чл. 248 от ГПК. Както е прието с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство само в хипотезата, при която заповедният съд въобще не се е произнесъл по искането за разноски.

Съобразно мотивите на тълкувателното решение следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд, изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Заповедният съд поначало не е компетентен да преразглежда въпроса за разноските по заповедта за изпълнение, след като я е издал. Ако длъжникът твърди, че присъдените в полза на заявителя разноски са прекомерни и прави възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК или твърди, че разноски не е следвало да бъдат присъждани на заявителя, компетентен да се произнесе по това възражение е окръжният съд по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията са следните:

Въззиваемият Е. И. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Ухх” Лтд за сумата 400 евро, представляващи обезщетение за неизпълнен по разписание полет на 23 октомври 2025 г. по сключен договор за въздушен превоз, и законна лихва върху обезщетението от 22 март 2026 г. до окончателното изплащане. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200 евро. Районен съд – Монтана уважил изцяло искането и издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав намира същия за съответен на положения труд и съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Предвид приетото решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 2

1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочените в Наредбата размери служат единствено като ориентир. При преценката дали е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. При наличие на несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, адвокатският хонорар следва да бъде намален.

Материалния интерес в случая е 400 евро. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 7 от Наредба 1/2004 г. минималният адвокатски хонорар възлиза на 400 лева, което се равнява на 204,52 евро. Действията на адвоката, пълномощник на заявителя, се изразяват в попълване на образец на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но съдът намира, че освен пряко положения труд по делото, свързан с подготвяне на заявление и подаването му до съда, е осъществена допълнителна подготвителна работа. Случаят се характеризира и с правна сложност, доколкото е налице международен елемент, а се прилага и законодателство на ЕС, изискващо допълнително проучване. С Регламент (ЕО) № 261/2004 са установени минимално ниво стандарти за качество за защита на пътниците и са създадени общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, като се изискват и предарителни усилия за извънсъбедбно уреждане на спора. Хонорар от 200 евро справедливо възмездява предоставените правни услуги. Това налага оставяне на жалбата без уважение. В допълнение към горното следва да се посочи, че съдебната практика е непротиворечива по отношение приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК и в същата ясно е застъпено становището, че преценката на съда не е абстрактна, а конкретна за всяко дело, като трябва да се изследват редица обстоятелства, които настоящата инстанция по-горе обсъди.

Поради неоснователността на частната жалба на жалбоподателя не се дължат разноски за тази инстанция.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Ухх“ Лтд против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 967/23.03.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1287/2026 г. по описа на Районен съд - Монтана, В ЧАСТТА, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 100 евро до пълния присъден размер от 200 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4