Определение № 18280 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18280 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508849 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 184308/09.06.2026 г., подадено от П.

А. Л., ЕГН **********, чрез адв. С. С., срещу Заповед № 38570/29.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 63297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав.

Във възражението се поддържа, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника, поради което същият е бил лишен от възможността своевременно да оспори вземането. Твърди се, че за заповедното производство е узнал едва в средата на месец май 2026 г. при извършена справка в Софийски районен съд. Оспорва се редовността на връчването по реда на чл. 47 ГПК, като се сочи, че датата на второто посещение - 28.01.2024 г., е била коригирана, като първоначално е била изписана датата 18.01.2024 г., която е присъствен ден. Поддържа се още, че липсват данни екземпляр от уведомлението да е бил пуснат в пощенската кутия, както и че длъжникът не познава посоченото в разписката лице О.П., което не е и управител на етажната собственост.

В предоставения от съда срок е постъпил отговор с вх. № 249734/07.08.2026 г. от заявителя Гаранционен фонд, с който възражението се оспорва като неоснователно. Поддържа се, че удостоверените от връчителя обстоятелства не са оборени с доказателства и че изложените от длъжника твърдения не установяват нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и данните по заповедното производство, намира следното:

Възражението е процесуално допустимо. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК 1 същото следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Длъжникът твърди, че е узнал за издадената срещу него заповед в средата на месец май 2026 г., а възражението е подадено на 09.06.2026 г. По делото не се установява по-ранен момент, в който заповедта да е достигнала до знанието му, нито заявителят сочи или установява такъв, поради което съдът приема, че преклузивният срок по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

От материалите по заповедното производство се установява, че заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника на адрес: гр.

София, ул. „********. Връчителят е удостоверил посещения на адреса на 05.01.2024 г., 28.01.2024 г. и 06.02.2024 г., като при последното посещение е поставено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Отбелязано е още, че „няма достъп до апартамента“, както и че по сведение на О.П., живеещ във входа, длъжникът не живее на адреса от 5–6 години.

Неоснователен е доводът на длъжника, че отбелязаната като дата на второто посещение 28.01.2024 г. е била коригирана, като първоначално е била изписана датата 18.01.2024 г., която е присъствен ден. Дори да се приеме, че такава корекция е извършена, това обстоятелство не води само по себе си до извод за неспазване на изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Предвиденото в разпоредбата правило, според което невъзможността адресатът да бъде намерен се констатира най-малко с три посещения през интервал от поне една седмица, едно от които в неприсъствен ден, не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, и е удостоверил това с посочване на източника им. В случая в разписката е отразено именно такова сведение - от поименно посоченото лице О.П., живеещ във входа, че длъжникът не живее на адреса от 5–6 години. Поради това спорът дали второто посещение е осъществено на 18.01.2024 г. или на 28.01.2024 г. е без значение за редовността на връчването от гледна точка на изискванията относно броя и времевото разположение на посещенията.

Обстоятелството, че О.П. не е управител на етажната собственост, също не опорочава събраните сведения. Чл. 47, ал. 1 ГПК допуска данните, че адресатът не живее на посочения адрес, да бъдат събрани както от управителя на етажната собственост или кмета на съответното населено място, така и „по друг начин“, при условие че източникът им е посочен в съобщението.

Независимо от това съдът намира, че процедурата по чл. 47 ГПК не е изпълнена в нейната цялост.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, когато адресатът не може да бъде намерен и не се намери лице, съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, екземпляр от уведомлението се пуска и в нея.

2

В случая от оформената разписка не се установява екземпляр от уведомлението да е бил пуснат в пощенската кутия на длъжника. Не е удостоверено и че до нея не е бил осигурен достъп. Отбелязването на връчителя, че „няма достъп до апартамента“, не установява липса на достъп до пощенската кутия, доколкото се касае за различни фактически обстоятелства.

За настъпване на предвидената в чл. 47, ал. 5 ГПК фикция за връчване следва да са изпълнени всички действия, предвидени в чл. 47, ал. 1 ГПК, като извършването им следва да е надлежно удостоверено от връчителя.

Неоснователно е възражението на заявителя, че удостоверените от връчителя обстоятелства не са били оборени от длъжника. Действително надлежно оформената разписка представлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея действия. В случая обаче спорът не се свежда до опровергаване на удостоверено обстоятелство, а до липсата на удостоверяване, че изискуемото от закона действие - пускането на екземпляр от уведомлението в пощенската кутия – е било извършено, респективно че извършването му е било невъзможно поради липса на достъп до нея.

При тези съображения настоящият състав приема, че връчването на Заповед № 38570/29.12.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК е ненадлежно, вследствие на което длъжникът е бил лишен от възможността да упражни в срока по чл. 414 ГПК правото си да оспори вземането. Следователно е налице предпоставката по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и възражението следва да бъде прието.

Съгласно чл. 423, ал. 3 ГПК при приемане на възражението изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК се спира, а съгласно ал. 4 разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение с вх. № 184308/09.06.2026 г., подадено от П. А. Л. с ЕГН **********, срещу Заповед № 38570/29.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 63297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на Заповед № 38570/29.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 63297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 63297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, за продължаване на производството с даване на указания по чл. 415, 3 ал. 1 ГПК, на основание чл. 423, ал. 4 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4