Определение № 1770 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1770 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501451 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адв.Р. Р. вписан в АК Пловдив, пълномощник на А. С.

А., срещу определение № 5689/10.05.2026г. по гр.д. №9546/2025г. на РС Пловдив, с което оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 21353/27.02.2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от адв. Р. Р. – пълномощник на ответника А. С. А., с която се иска да бъде изменено Решение № 586/11.02.2026 г. по гр.д. № 9546/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта за разноските.

Твърди се че решението е неправилно несъобразено с чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се че са предявени няколко кумулативно съединени искове в едно производство като за всеки иск се заплаща отделен адвокатски хонорар.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк.Г. А., с който жалбата се намира за неоснователна и се иска оставянето й без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично основателна. Първата инстанция е уважила иска на „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата от 2 500 лева и е отхвърлила иска за неустойки и договорни лихви в общ размер от 4 471 лева. Тоест иска е отхвърлен на 56%, а е уважен на 44%. При това положение на основание чл.78 ал.3 от ГПК присъждането на разноски за ответника е съразмерно с отхвърлената част, тоест в размер от 56% от разноските. При извършена преценка от въззивния съд за дължимостта на адвокатски хонорар, съдът намира, че същият следва да е е изчисляван при общ сбор на исковите претенции, а не за всеки иск по-отделно. Това е така, защото заплащане на адвокатски хонорар за всеки иск по отделно е възможност дадена на страните при сключване на договор за правна помощ извън хипотезата на чл.38 от ЗА. В хипотезата на чл.38 от ЗА в договора изобщо не се уговаря начин на плащане, защото такова 1 плащане не се дължи. Поради което изчисляването на начина на плащане /общо или за всеки иск по-отдело/ е в правомощията на съда. В казуса дължимата сума на адвокатски хонорар за исковете е около 750 лева. При съразмерно присъждане на разноските в размер от 56%, то от тази сума се дължат само 210 евро за разноски, което е справедливо според въззивният съд в този казус с оглед на резултата по делото и общия размер на исковите претенции. Ето защо определението на РС Пловдив следва да се отмени, като решението се измени в частта относно разноските и се увеличи размера на присъдения адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА от 184,07 евро с ДДС на 210 евро.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5689/10.05.2026г. по гр.д. №9546/2025г. на РС Пловдив,, като вместо това:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК постановеното Решение № 586/11.02.2026 г. по гр.д. № 9546/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта относно разноските като УВЕЛИЧАВА от 184,07 евро с ДДС на 210 евро, размера на адвокатско възнаграждение за предоставено на ответника А. С. А., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото от адв. Р. Н. Р..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2