Решение № 882 от 26.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Бургас, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря М. Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501320 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл. 17, ал.1 ЗЗДН.

Образувано е по жалбата на К. Г. П. ЕГН **********, с адрес: ***** против Решение №58/02.08.2022 г. по гр. д. № 219/2022 г. по описа на РС- Царево, с което на въззивника са наложени мерки за защита на приетата за пострадала от негови неправомерни действия ищца М. Г.

К. от гр.***.

Решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони.

Констатациите на съда по фактите, релевантни за делото, се сочат за некореспондиращи с представените по делото доказателства. Страната поддържа, че съдът не е обсъждал събраните доказателства в тяхната съвкупност, а избирателно, при допуснати редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че настоящото производство е провокирано от имотен конфликт на П. с М.К.негова сестра и съпруга й, целящи отстраняването на жалбоподателя от процесния имот, принадлежащ на родителите на страните. Съпрузите К. изнесли от втория жилищен етаж вещите на жалбоподателя. Той подал оплакване срещу тези действия, за което било образувано ДП №11 521/20 г., спряно с Постановление от 24.06.2022 г. К. осъществявали психически и емоционален натиск върху родителите на страните по делото за продажбата на този имот, заради което П. заедно с майка си също бил подал жалба.

Конкретните процесуални опущения, допуснати по делото от първата инстанция са: издаване на заповед за незабавна защита срещу П., без това да е поискано от ищцата К.; необосновано забавяне разглеждането на делото, първоначално насрочено за 13.09.22г.и след възражение на жалбоподателя- пренасрочено за 02.08.22г.Предвид това и позовавайки се на други конкретно описани процесуални действия на съда, преценени от жалбоподателя като незаконосъобразни, той прави извод за предубеденост на разглеждащия спора съдебен състав на РС.

По същество:Счита необосновани от данните по делото изводите на съда в мотивите на 1 обжалваното решение, че страните по делото са близки роднини.Необоснован бил и фактическият извод на РС, че ползването на имота, заради който страните са в конфликт, е било разпределено.

Счита, че по делото няма доказателства за други жалби на М.К. срещу него. Тя имала заведена само щета за автомобила си. В същност ищцата упражнявала контрол и тормоз над родителите на страните по повод отношенията им с техния син-жалбоподателя, заради което те били подали жалба до РПУ-Царево на 17.06.22г., представена, но необсъдена от състава по делото.

Жалбоподателят бил инициирал три производства против ищцата по ЗЗДН- посочени и подробно описани в жалбата, което обосновава с необходимостта от собствената си защита срещу предприето спрямо него насилническо поведение от страна на сестра му и нейния съпруг.

Възразява срещу твърдението, че счупването на една камера представлява акт на домашно насилие. Това създавало други правоотношения между страните, освен това акцентира, че две от камерите са на родителите му, които не са заявили претенции спрямо него в такава насока. За необоснован се сочи изводът на първата инстанция, че жалбоподателят се е саморазправял с камерите, след като има правото да преценява дали да бъде записван от сестра си или не в мястото , където живее.Това той намира за оказван му психически тормоз от ищцата и съпруга й, с действия нарушаващи и конституционните му права. Оспорва като недоказано и опровергано с декларация от майка му твърдението, че ответникът е отправил към ищцата закана за убийство.

Възразява срещу издадената срещу него от ЦРС заповед с доводите, че не цялото жилище, достъпът на ответника до което е забранен от съда, е обитавано от ищцата- само първия етаж.Освен това твърди, че тя и съпругът й живеят на друг адрес в гр***, по отношение на който не са поискани, нито наложени от съда ограничения на ответника да го доближава. Твърди, че ищцата е безработна, което обезсмисляло заповедта в частта, забраняваща на ответника да приближава сестра си по местоработата й.

В обобщение на изложеното, моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и издадената въз основа на него заповед и да постанови друго, с което отхвърли молбата на ищцата за защита от домашно насилие спрямо ответника.

Моли по преценка на съда да бъдат допуснати до разпит по делото родителите му, за да потвърдят обстоятелствата, изнесените от тях в представените по делото декларации, както и да му се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства при оспорване на жалбата.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата М. К. чрез адв. М.Н. от АК-Бургас, се оспорват като неоснователни всички оплаквания на въззивника, като се излагат подробни съображения в отговор на всяко от тях.Жалбоподателят бива определен като лице, усвоило поведение, нарушаващо добрите нрави при участието си в съдебното производство в първа инстанция, както спрямо съда, така и спрямо противната страна, адвоката й и ангажирания от нея свидетел.Въззиваемата счита, че молбата й за защита от домашно насилие е изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение, сочено за законосъобразно и правилно.Не ангажира нови доказателства.Дири разноските, сторени в съдебната инстанция.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима.

Според служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение на ЦРС, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първата инстанция делото е било образувано по чл.4 ал.1, вр.чл.8,т.2 от ЗЗДН, по молба от М. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: ****** уточнена с допълнителна молба, срещу К. Г.

П. с ЕГН**********, постоянен адрес: *******, за издаване на съдебна заповед за защита, т.к. е обект на постоянен тормоз и домашно насилие от страна на брат й ответника.Посочила е, че живее на този адрес с родителите си Г.П. и К.П.а, че от доста години взаимоотношенията им с К. са влошени, като сочи, че в края на месец април 2022г. е изтекла наложената му от съда последна ограничителна заповед, за закрила на родителите им.Обяснява с това факта, че заедно с нейните родители закупили камери за видео наблюдение в имота, които монтирали на лицевата страна на къщата.

На 30.05.2022г. К. дошъл в имота и счупил две от камерите, които действия били 2 записани от третата камера и записът молителката предала на полицейските органи от РУЦарево.

На 08.06.2022г. около 21.30ч. действията на К. се повторили, като той отново счупил една от камерите, а втора камера записала това. По-късно вечерта бащата на страните потърсил ответника по телефона, но безуспешно. В последствие К. върнал разговор на майката на странитеК.П.а, в който заявил, че ще отиде на другия ден в 07.00ч. сутринта и ще убие молителката М. и съпруга й К. Около 23:40ч. същата вечер К. отишъл в дома им и на входа го посрещнали бащата Г., майката К. и гостуващ при тях мъж. Молителката наблюдавала срещата от терасата. Бащата попитал сина си какво иска от тях, а той отговорил, че иска М. да не живее там. След като бащата заявил, че двамата са му деца и всеки ще получи по равно от къщата, К. се ядосал и счупил камерата , която се намирала над входната врата.

Молителката твърди, че всички тези действия от страна на брат й предизвикват у нея страх и безпокойство, че е подложена на постоянен психически тормоз. Посочва, че за извършените от К. П. деяния на 30.05.2022 год. около 16.30 ч. и на 08.06.2022 год. в 23.48 часа, е образувано досъдебно производство с оглед данни за извършено престъпление. Излага, че продължава да се страхува за живота и здравето си, като се опасява, че действително брат й може да й причини нещо лошо. Молила е съда да наложи мерки за защита от домашно насилие, визирани в чл.5 от ЗЗДН, като задължи извършителя на насилието К. П. да се въздържа от действия, представляващи домашно насилие спрямо нея, да му забрани да я приближава, както и да приближава жилището, в което живее в ****, както и работното й място и местата за социални контакти и отдих при условия и срок, определени от съда, както и да го задължи да посещава специализирани програми.Представила е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, допълнително уточнена.

Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който е оспорил като изцяло неоснователна молбата на М.К..Твърди, че е преднамерена и в противоречие с целта на ЗЗДН. Признава, че сестра му- молителката, живее с мъжа си и едното си дете на горепосочения адрес, в къщата на техните родители от 15 години. Ответникът не поддържал никакви отношения с нея от дълго време, защото тя шантажирала и настройвала родителите им срещу него. Обрисува друга фактическа обстановка, касателно конфликта си с ищцата, като сочи, че в същност сам е обект на домашно насилие.На 23.04.2020г. сутринта, бил няколкократно удрян и пребит в дома на родителите си от съпруга на М., по повод което било образувано първото гр. дело №129/2020г.по описа на PC-Царево по реда на ЗЗДН.Тогава родителите му признали, че не са казали истината като свидетели по делото, за да не се разведе сестра му със съпруга си К., за което тя ги убедила.

След това М. продължила да настройва родителите им против него, насаждала им омраза и ненавист.На 18.08.2020г.по молба на родителите им било образувано гр.дело 204/2020г.на PCЦарево, по което е издадена Заповед за защита в полза на родителите му Г.П. и К.П.а по ЗЗДН, но те подали молба за отмяната й. На 19.10.2020г. родителите му, подведени от страна на М., отново подали молба за издаване на Заповед по реда на ЗЗДН по гр .дело 390/20г. на РС-Царево, уважена и влязла в сила, с която му било забранено да се вижда с тях и да посещава жилището им до 19.04.2022г. На 20.10.2020г. той подал молба за издаване на Заповед по реда на ЗЗДН против М. К. и К. К. по гр.дело №410 по описа на PC-Царево- неуважена. Подадената на 09.06.2022г. молба по настоящото гр.дело №219/2022г. по реда на ЗЗДН от сестра му М. касаела първото след издадената Заповед по гр. дело 390/2020г. посещение на П. в дома на родителите им.

Обяснява по друг начин и второто си посещение от 08.06.2022г. около 21:00ч., като твърди, че е било предварително уговорено с родителите му по телефона, по тяхно желание.

Съгласно уговорката той посетил дома им на адрес **** около 22:30 ч.,посрещнат добронамерено на входа от родителите си.Разговаряли за издадената по тяхно искане последна заповед по ЗЗНД (по гр.дело №390/2020г.),а родителите му споделили, че са били подведени за това от сестра му М. и дълбоко съжаляват. Разговорът им бил узнат от М., посредством монтираните в сградата камери. Родителите му обяснили, че са тяхна собственост, но са за общо ползване. К. П. поискал да продължат разговора си навън. Тогава родителите му дали разрешение да свали камерите ако го притесняват. Обаче след като снел една от тях, пристигнал патрулен автомобил на РПУ-Царево и го задържали там за срок от 24ч., по подаден от сестра му М. сигнал. Отрича тогава да се е срещал или разговарял с молителката и членовете на нейното семейство, твърди, че не е нарушавал издадената срещу него Заповед по гр. дело №390 от 2020г., чийто срок е изтекъл на 19.04.2022г.

Счита, че подадената по настоящото дело молба цели единствено оказване на натиск върху него от молителката чрез методи на принуда посредством PC-Царево. Отрича да е отправял към 3 молителката твърдените от нея заплахи, както и да й е отправял закани за убийство по телефона чрез майка им К.. Счита твърденията на молителката за извършено „домашно насилие” не само за неверни, но и за несъдържащи в себе си белезите на акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, поради което моли искането й за защита да бъде отхвърлено като неоснователно.