Решение № 197 от 27.11.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500307 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. С. Д., Х. С. Х. -Д.а, С. Г. Д. и С. Х. Х., всички чрез процесуалния представител адв.А.Г., против решение №132/06.06.2023г., постановено по гр.д.№216/22г. по описа на СОС, в частите му, с които, съответно: 1/ е обявена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№30, том II, per.№3444, дело №230/2018г. по регистъра на нотариус с per.№710 на НК, сключен между С. Х. Х. в качеството му на законен представител - председател на продавача ТПК „Мебел“, от една страна и М. С. Д., в качеството на купувач, съгласно който е продаден недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Силистра, одобрена със Заповед РД18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.С., ПЗ „З.“, ул.„*“№*, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по КК: имоти с идентификатор *; *; *; 6*, поради нарушение на добрите нрави; 2/ е признато за установено по отношение на ответниците М. С. Д., Х. С. Х. - Д. и С. Г. Д., че договор за дарение, обективиран в н.а.№14, том I, per. №361, дело №14 от 1

2019г. по регистъра на нотариус per.№710 на НК, с който първите двама са дарили последния с гореописания недвижим имот, не поражда правни последици; 3/ е признато за установено по отношение на М. С. Д., Х. С. Х. Д., С. Х. Х. и С. Г. Д., че ТПК „Мебел“ е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Силистра, одобрена със Заповед РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.С., ПЗ „З.“, ул. „*“№*, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по КК: имоти с идентификатор *; *; *; *, и са осъдени М. С. Д., Х. С. Х. и С. Х. Х. да предадат владението му на ТПК „Мебел“; 4/ е отхвърлен предявеният от М. С. Д. и Х. С. Х. - Д. иск против ТПК „Мебел“, с който претендират кооперацията да бъде осъдена да им заплати сумата от 15 138лв., представляваща разходите, които са заплатили и представлява: 7 000лв. - разходи за вътрешен ремонт, 4 999лв. - за покупка и инсталиране на дограма, 540лв. - за покупка и инсталиране на врата, 1 099лв. - за подова настилка, 1 500 лв. - за майстори по окабеляване, почистване и т.н., за които нямат фактура, но са платили в брой, както и искането им на осн. чл.72, ал.З от ЗС да упражнят право на задържане по отношение на гореописания имот до заплащане на сумата, представляваща цена на процесния имот, както и до заплащане на подобренията; 5/ са осъдени М. С. Д. Х. С. Х. - Д., С. Х. Х. и С.

Г. Д. да заплатят на ТПК „Мебел“ по 1 571, 03лв. или общо 6 284, 11лв., представляващи направени от кооперацията разноски по делото пред тази инстанция.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частите му, с които съдът се е произнесъл по отношение на С. Х. Х., т.к. против същия не са били предявени искове от ищеца, поради което се претендира в тези му части решението да бъде обезсилено.Твърди се, че решението е недопустимо и в частта му, с която първият иск е уважен по отношение на С. Г. Д., т.к. същият не е страна по този договор и съответно не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск.Ненадлежен ответник по този иск е и С. Х. Х., който също, като физическо лице, не е страна по сделката.Решението е недопустимо и в частта по втория уважен иск с предмет цитирания договор за дарение поради липса на правен интерес, защото с иска с пр.осн. чл.108 от ЗС се установява кому принадлежи правото на собственост.За останалите обжалвани части от решението се твърди, че същото е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ТПК „Мебел“ искове от бъдат отхвърлени, евентуално да се уважи предявеният насрещен иск относно извършените в имота подобрения, както и се признае право на задържане до изплащане на сумите за извършените 2 подобрения и за заплатената продажна цена в размер на 27 000лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ТПК „Мебел“, гр.Силистра, представлявана от председателя Б. Р. Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв.В.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответниците части.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 14.07.2022г., 03.10.2022г. и 28.08.2023г./последната депозирана пред настоящата инстанция, след оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд за отстраняване на нередовностите й/ ищецът ТПК „Мебел“ твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.„*“№*, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Силистра, одобрени 2008г., с площ от 236 кв.м./номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV/, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 201 кв.м., при съответни граници, придобит чрез реституция по реда на §1 от ДР на ЗК/отм./, съгласно издадената заповед №РД-25-10/25.02.1993г. от министъра на промишлеността за връщане на одържавения от кооперацията недвижим имот, предаден след заповедта на ищеца с приемно-предавателен протокол от 01.03.1993г. и отписан от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост със заповед на областния управител на област Силистра от 27.12.2005г.

На неустановена дата в периода 16.03.2018г.-08.08.2018г. С. Х. Х., в качеството му на председател на ТПК „Мебел“, съставил неистински частни документи, сред които и Протокол от проведено на 25.07.2018г. извънредно общо събрание на ТПК „Мебел“, като му е придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на член-кооператорите на ТПК „Мебел“, и го е употребил на 05.09.2018г. пред нотариус Д.Ст., рег. №710 на НК, за да докаже, че има право да представлява кооперацията при разпореждане с горепосочения недвижим имот.Фактът на съставяне на неистинския протокол и използването му пред нотариуса е установен с одобреното от съда споразумение по НОХД №360/20г. по описа на РС-Силистра.

С н.а.№30/05.09.2018г. е сключен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот между С. Х. Х. като председател на ТПК „Мебел“ и ответника М. С. Д./негов зет/, по време на брака му с ответницата Х. С. Х. за сумата от 27 000лв.С н.а.№14/08.02.2019г. М. С. Д. и Х. С. Х. са сключили договор за дарение на същия недвижим имот с ответника С. Г.

Д./баща на М.Д./.Договорът за покупко-продажба е нищожен, като сключен при накърняване на добрите нрави, защото продажбата е извършена въз основа на извършеното от С.Х. престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК с цел облагодетелстване на член от семейството.Евентуално договорът е нищожен като сключен във вреда на представлявания, т.к.

3 представляващият към тази дата кооперацията С.Х. и купувачът, негов роднина по сватовство, са се споразумели във вреда на ищеца, т.к. продажбата е осъществена за сумата от 27 000лв., а реалната пазарна стойност на недвижимия имот е значително по-висока, вреда е налице и защото кооперацията е била лишена от ползването на имота си.Поради нищожността на първия договор ответниците М. и Х. Д.и не са придобили собственост, съответно не са прехвърлили такава на ответника С.

Д..Договорът за дарение не страда от самостоятелен порок, водещ до неговата недействителност, но поради нищожността на договора за продажба, по който приобретателите не са придобили собственост, последващият договор за дарение не е произвел правни последици, т.е. няма вещно-транслативен ефект.Понастоящем недвижимият имот не се владее от ищеца, а от ответниците.

Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците М. С. Д., Х. С. Х. и против С. Х. Х./според последната уточняваща молба, депозирана пред ВАпС/, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№30/05.09.2018г., е нищожен, като сключен при накърняване на добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.В условие на евентуалност/отхвърляне на главния иск/ претендира да се прогласи същият договор за недействителен като сключен във вреда на представляваната кооперация на осн. чл.40 от ЗЗД.Претендира и да бъде прието за установено по отношение на ответниците М. С. Д., Х. С. Х. и С. Г.

Д., че договорът за дарение, обективиран в н.а.№14/08.02.2019г., не е породил правни последици/по същество, че не е породил вещно-транслативен ефект, а не, че не е породил облигационни последици/ на осн. чл.124 от ГПК, както и да се приеме за установено по отношение на ответниците М. С. Д., Х. С. Х., С.

Х. Х. и С. Г. Д., че ТПК „Мебел“ е собственик на горепосочения недвижим имот и да се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху него на осн. чл.108 от ЗС.

Ответникът М. С. Д. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че закупеният от него процесен недвижим имот е бил в изключително лошо състояние, неподдържан над 40 години, съставлявал е гола конструкция без дограма, липсващи врати, липса на ел.мрежа, течащ покрив, застрашен от самосрутване.Сключеният договор за продажба не е нищожен, защото, макар и негов роднина по сватовство, към датата на сделката С. Х. Х. е бил управляващ и представляващ кооперацията, а съгласно разрешенията в ТР №4/2016 от 10.05.2018г. на ОСГТК на ВКС въведеното с разпоредбата на чл.26, ал.3, вр. чл.15, ал.4, т.10 от ЗК изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.Постигнали 4 договореност с продавача и за заплащане от купувача на дължимите местни данъци за имота за 5 години назад, които ответникът заплатил.В условие на евентуалност, ако съдът приеме предявените против него искове за основателни, предявява насрещен иск за осъждане на ищеца да му върне на осн. чл.34 от ЗЗД заплатената по договора за покупко-продажба продажна цена в размер на 27 000лв., както и да заплати сумата от 15 138лв., представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот в резултат от извършените в имота подобрения /индивидуализирани пред СОС както следва: „7 000лв. за вътрешен ремонт, 4 999лв. за покупка и инсталиране на дограма, 540лв. за покупка и инсталиране на врата, 1 099лв. за подова настилка и 1 500лв. за майстори по окабеляване почистване“/.

Ответникът С. Х. Х. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че член кооператорите са знаели за продажбата и част от тях/5 от общо 7/ получили части от продажната цена, а остатъкът до 27 000лв. е използван за текущи разходи на кооперацията и плащане на осигуровки.Имотът бил в изключително лошо състояние, кооперацията не го е поддържала, поради което е било разумно да бъде продаден.Потенциални купувачи се отказвали, предвид лошото му състояние и съмнения относно правото на собственост.Действително, купувачът е негов роднина, но за това, че имотът е предлаган за продан, той е научил от трети лица и тогава му предложил да го закупи.Сделката не е нищожна, независимо от подправянето от него на частен документ /протокол с решение на общото събрание на кооперацията за разпореждане с имота/, предвид разрешенията в ТР №4/2016 от 10.05.2018г. на ОСГТК на ВКС, евент. налице е саниране на сделката с конклудентни действия от кооператорите с получаване на продажната цена.