Решение № 1271 от 28.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 28.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110111507 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 1 СК.

Ищцата Й. П. А., лично и със съгласието на своята майка Н. Й. Я., твърди, че ответникът П. К. А. е неин баща, като родителите не отглеждат заедно ищцата. Родителите не живеели заедно, а ищцата се отглеждала от майката. Ищцата се нуждаела от издръжка в размер на 250 лв. мес. Моли за осъждането на ответника да плаща издръжка в този размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.02.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът П. К. А., чрез особения представител по реда на чл. 47 ГПК адв. К., оспорва исковата молба, като сочи, че ответникът дължи издръжка само в минималния размер по закон.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 143 СК

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, 1 т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Съдът намира, че в случая е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл.

143 СК предпоставки, по следните съображения:

Ищцата е ненавършила пълнолетие дете, живее с баба си, докато майката предимно живее и работи в чужбина, като бащата, чиято е доказателствената тежест, не установява да дава издръжка в пари или в натура на детето.

Ищцата, ученичка в държавно училище, поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко здраво [без доказани заболявания] дете на нейната възраст, живеещо в столицата на страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на статистиката.

Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2022 г. (дата исковата молба) е 413 лв., а тази за 2023 г. (дата на устните състезания по делото) – 504 лв.

Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.

Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен, но ищците по делото не са пълнолетни лица, а деца, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице.

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител 2 дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г. ), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед възрастта на детето и диспозитивното начало в процеса съдът по реда на чл. 172 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от неотглеждащия родител в размер на 250 лв., колкото претендира и ищцата.

Размерът на издръжката зависи обаче и от възможностите на дължащия издръжка да я заплаща, а последните – от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Доказателства за доходи, имущество и квалификация на ответника ищцата, чиято е доказателствената тежест, не представя, но от служебните справки са установява, че в миналото ответникът е работил като общ работник в строителството и като портиер.

Ответникът няма други ненавършили пълнолетие деца, а освен това няма данни да е неработоспособен, нито да живее под наем, поради което следва да се приеме, че може да реализира доход, позволяващ му да покрие издръжката от 250 лв. на детето си, както и минималната издръжка от 504 лв. (линията на бедност за 2023 г.) за самия себе си. Сборът на тези две суми е по-малък от минималната работна заплата в страната, която е възнаграждение за най-ниско квалифициран труд, какъвто ответникът е във възможност да полага – с оглед данните, че години наред е работил като общ работник в строителството и като портиер.

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи в предявения размер от 250 лв. за периода от исковата молба 28.02.2022 г. до пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Следва да се присъди законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По предварителното изпълнение на решението

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата, на която следва да се присъди сумата от 600 лв., разноски за адвокат.

По държавната такса:

Ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса за уважената част от исковете следва да се възложи на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка и разноските за особен представител в полза на съда – общо в размер на 760 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. К. А., ЕГН **********, да заплаща на детето си Й. П. А., ЕГН **********, чрез майката Н. Й. Я., ЕГН ************, на основание чл. 143 СК, месечна издръжка в размер на 250 лв. за периода от 28.02.2022 г. до пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА П. К. А., ЕГН **********, да заплаща на детето си Й. П. А., ЕГН **********, чрез майката Н. Й. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 от 600 лв., разноски, сторени в производството по делото.

ОСЪЖДА П. К. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 760 лв., държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 09.02.2023 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4