Определение № 68 от 24.01.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 24.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500003 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане №1088 от 15.11.2022г. на БРС по ч. гр. д. №20223210100559 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника В. И. Н., ЕГН ********** от гр.Б. за сумата от 367,66 лв. представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит 3028974289/05.03.2018г., както и за сумата в размер на 106,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 1

№49 бл.53Е вх.В в развилото се производство по ч. гр. д. №20223210100559 по описа на РС Балчик за 2022г. е издадена Заповед №211/15.11.2022г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът В. И.

Н., ЕГН ********** от гр.Б. да заплати на кредитора следните суми: 1105,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит 3028974289/05.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането; 79,88 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода 27.04.2018 г. до 16.08.2019 г.; 321,06 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.; 30,12 лв., представляваща държавна такса; 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 1242,34 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата в размер на 89,79 лв, представляваща законна лихва върху претендираното вземане за периода 27.04.2018 г. до 16.08.2019 г. и за сумата в размер на 360,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.; 367,66 лв. представляваща неплатено договорно възнаграждение, както и за сумата в размер на 26,57 лв, представляваща законна лихва върху претендираното вземане за периода 27.04.2018 г. до 16.08.2019 г. и за сумата в размер на 106,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.; 20,00 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно.

Съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на 2 възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

Като акцесорна на главното нищожно задължение, сумата претендирана като лихва за забава също се явява недължима.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1088 от 15.11.2022г. на БРС по ч. гр. д.

№20223210100559 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника В. И. Н., ЕГН ********** от гр.Б. за сумата от 367,66 лв. представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит 3028974289/05.03.2018г., както и за сумата в размер на 106,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4