Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 17.03.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1484/2021
Вид
Решение № 209
Подписан
17.03.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Христина Христова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.31, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 32 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 55, ал.2 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 39, ал.2 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
  • чл. 9, ал.1, т.5 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Перник, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20211720201484 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление № НП- 243 от 26.08.2021г.

(НП), издадено от заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, с което на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ******* е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

(петстотин лева) за нарушение на § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПР) към Постановление № 62 на Министерския съвет (ПМС) от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА, на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Въззиваемата страна- Административнонаказващият орган (АНО) ДАМТН, гр. София оспорва жалбата, като е редовно уведомена за съдебното заседание и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от въззиваемата страна, с което е изразено желание делото да бъде разгледано, въпреки отсъствието в съдебно заседание на представител на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София.

Дружеството- жалбоподател, изпраща за представител адв. С.а от ПАК, с пълномощно,приложено по делото. В хода на съдебните прения, адв.С.а 1 съда да постанови съдебно решение, с което да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че видно от събраните писмени и гласни доказателства процесният асансьор е следвало да бъде оборудван с аварийно алармено устройство до 31.12.2016 г..

Ето защо излага доводи, че като дата на вмененото административно нарушение следва да се счита не посочената дата в акта - 20.05.2021г., а 01.01.2017 г., поради което твърди, че административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено и да не се издава наказателно постановление, тъй като от извършване на вмененото нарушение е изминало повече от една година. На следващо място застъпва теза, че липсва идентичност в акта и процесното наказателно постановление на сочената законова разпоредба като виновно нарушена. В този смисъл пледира, че правото на защита на дружеството- жалбоподател е нарушено, доколкото не е могъл да разбере в какво точно се изразява вината му, дали в това, че в асансьора не е монтирано аварийно алармено устройство или поради липсата му асансьорът е спрян. В подкрепа на твърденията си посочва, че административнонаказващият орган, посочвайки виновно нарушената норма на разпоредбата не е посочил срока от изброените в ал.1, параграф 12 от наредбата, като и по този начин е било засегнато правото на защита. На следващо място адв. С.а изтъква, че липсват данни и не са събрани доказателства в тази насока в процесния асансьор към датата на извършване на проверката да са били налице подобни нарушения, които да обуславят каквото и да било наказание като алтернативно пледира за нейното изменение в минимално предвидения размер. Претендира за направени по делото разноски, за което представя списък. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна:

В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр.

Перник, във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) със заповед № 2080-16 от 13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна България (РО „ИДТН”-ЗЦБ) в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г..

В изпълнение на посочена заповед св. В. К. ЕЛ. - инспектор в РД „ИДТН”-ЗЦБ, на 20.05.2021 г., издал ревизионен акт, за извършена проверка на асансьор с регистрационен № 700АС11030 , монтиран в жилищен блок в гр. Перник, ******, който се поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби на асансьор от 01.09.2009г.. В присъствието на К.С.- представител на СД „ДИКЙОРДАНОВ С-ИЕ”, контролните органи констатирали, че асансьорът е в експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора 2 съгласно нормата на чл. 9, ал.1, т.5 от НБЕТНА.

По време на извършената проверка, контролните органи, установили, че е извършен преглед на асансьора на 16.11.2020г. от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради, от която било установено, че липсва регламентираното алармено устройство. Това било надлежно обективирано в съставения в резултат на извършения преглед ревизионен акт № 7 от 16.11.2020г., неразделна част от ревизионната книга на асансьора.

Предвид горепосочените данни, била извършена проверка на 20.05.2021 г. на асансьор с регистрационен № 700АС11030, монтиран в жилищен блок в гр. Перник, ******* като при нейното извършване се установило, че асансьорът се експлоатира без да има монтирано аварийно устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което поддържа асансьора по договор, тъй като нормативната разпоредба Наредбата за експлоатация и технически надзор на асансьори е дала срок за монтирането на такива устройства на всички асансьори на територията на страната 31.12.2016 г., а от §12, ал. 2 задължението за недопускане на експлоатация на асансьори, които нямат такива монтирани устройства, е вменено това задължение на поддържащата фирмата. Във връзка с това компетентните органи спрели асансьора от експлоатация с Ревизионен акт № 8/20.05.21г.

За така констатираното нарушение св. В.Е., на длъжност РО ИДТН „Западна Централна България“ в присъствието на П.Д. и К.С., който е представляващ дружеството- жалбоподател, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-196 от 14.06.2021г. за нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Така съставения АУАН бил надлежно предявен и подписан без да са изложени възражения от представителя на дружеството, които да са свързани с констатациите изложени в акта. Не се сочи и, че такива ще бъдат представени в законовоустановения срок пред АНО. Препис от същия бил връчен на представляващото лице.

От материалите по делото се установява, че в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател, в което банкетно са изложени доводи, че многократно са уведомявали живущите в процесната сграда както устно, така и писмено преди изтичане на срока, но същите са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна 3 разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, според „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, пряко не застрашава сигурността на пътниците.

Изложени са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го лице ще доведе до нереализиране приходи от абонаментни такси.

Така изложените доводи в писменото „обяснение“ били възприети за неоснователни като заместник-председател на ДАМТН в качеството си на АНО, издал НП № НП-243 от 26.08.2021г. , с което за нарушение на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА наложил на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ СИЕ” на основание чл. 55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка, настоящият състав възприе като безспорно доказана въз основа на анализа на доказателствения материал по делото. В тази връзка следва да се посочат следните писмени доказателства: договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби на асансьор от 01.09.2009г. /л.19-20 от с.д/; ревизионен акт № 7 от 16.11.2020г. за извършен преглед на този асансьор от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради /л.21-22 от с.д/; ревизионен акт № 8 от 20.05.2021г. за извършен преглед на този асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП обстоятелства, констатирани при проверката /л.23 от с.д/; АУАН № АУАН-196 от 14.06.2021г. /л.12-13 от с.д/; обяснение с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.17 от с.д./; заповед № А-2080-16 от 13.05.2021г.

/л.14 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН /л.

25 от с.д/, както и гласните такива, показанията на свидетеля по АУАН и от показанията на актосъставителя, възпроизведени в съдебно заседание от 25.11.2021г. /л.43 от с.д./.

От правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, което има правен интерес и е в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна предвид следните обстоятелства.

На първо място, с оглед извършена служебна проверка /ex officio/ касаеща изискуемото съдържание, съобразно императивните разпоредби на ЗАНН /чл. 42 и чл. 57 от с.з/, съдът счита, че от съдържателна страна и АУАН и НП отговарят на законовите изисквания. От прегледа на същите съдът не констатира нарушения, от категорията на съществените нарушения, които да обосноват извод за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че и в двата акта са посочени нужните императивно визирани в закона реквизити, а именнодатата, мястото, лицето, което съществува проверката, пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение както и съответната му правна квалификация. По тези съображения настоящият състав не възприема 4 изложените доводи на защитата, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На следващо място от съдържанието на НП е видно, че АНО детайлно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, визирани в депозираното от него „обяснение“, изяснил е и фактическата обстановка, както и нейната правна квалификация. Доколкото разгледа материалите по делото, съдът счита, че издадените АУАН и НП са изцяло съставени от органи са материална компетентност, доколкото това е видно от заповед № А-2080-16 от 13.05.2021г. /л.14 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН /л. 25 от с.д/. По- нататък съгласно чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП.

Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9, ал.1, т.5. В нормата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1 срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.

В настоящия случай безспорно се установи, че при проверката, извършена на 20.05.2021г. контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор регистрационен № 700АС11030, монтиран в жилищен блок в гр. Перник, *******, който се поддържал от „ДИКЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби на асансьор от 01.09.2009г. /л.19-20 от с.д/. Към извършването на процесната проверка на 20.05.2021г. по категоричен и несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е имало аварийно алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Следва да се отбележи, че същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е спазен срока за поставянето му. Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил в експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г., с оглед обезпечаване на техническата му безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение именно на дружеството- жалбоподател. Следва да се отбележи, че този въпрос не е спорен по делото, доколкото жалбоподателят не твърди, че е поставил алармено устройство, видно от съдържанието на писмените му 5 обяснения, депозирани до АНО с с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.17от с.д./, доколкото там сочи само причините за неизпълнение на вмененото му нарушение. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно наведеното от страната на защитата твърдение в писменото „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че живущите в сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване, тъй като каква е позицията на собствениците на имотите относно поставянето на процесното устройство е ирелевантно обстоятелство, предвид императивно въведеното задължение за лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора да осигури аварийно алармено устройство, като при липса на такова да спре асансьора и да уведоми съответния РО на ГД „ИДТН”. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1, т.5 от НБЕТНА.