Решение № 1151 от 02.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330203133 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-40 от 19.04.2024г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.***, представлявано от С. З. В., З.

О. Б. и Й. Г., в качеството им на *** на дружеството, с което на основание чл.

60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, ред. ДВ. бр. 86 от 2023г. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение по чл. 80, ал. 13, вр. ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ, бр. 28 от 2024г. /Наредба № 6/24.02.2014г./.

В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, противоречащо на материалния закон и издадено в нарушение на процесуалните правила като се моли за неговата отмяна.

Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез юрк. К. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е 1 основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Дружеството жалбоподател „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.***, представлявано от С. З. В., З.

О. Б. и Й. Г., в качеството им на *** на дружеството, е с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2014г. за дейността „разпределение на електрическата енергия“.

Със Заповед № З-Е-236/02.08.2023г., изменена със Заповед № З-Е379/14.12.2023г., всички на Председателя на КЕВР, била възложена планова проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с цел изпълнение на условията на издадената му лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

В хода на проверката, извършена от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР, сред които свидетелят К.

В. Н., било установено, че на 16.02.2022г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД било подадено от „Бъдещност“АД искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ, с мощност 3000 kW, предвидена за изграждане в УПИ I-67, кв. 6, гр. Ч., обл. С. З. към електроразпределителната мрежа. В тази връзка като мрежови оператор на разпределителната мрежа, дружеството жалбоподател следвало съгласно чл. 80, ал. 13, вр. с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи – Наредба № 6 отм. ДВ. бр. 28 от 2024г., да издаде становище на „Бъдещност“АД за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни, като при необходимост от съгласуване условията за присъединяване на оператора на разпределителната мрежа с оператора на преносната мрежа срокът за издаване на становище се удължава със срока за съгласуване с преносното предприятие. В случая била проведена процедура за съгласуване на условията за присъединяване на ФЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), като на 29.07.2022г. писмото за съгласуване от ЕСО ЕАД е постъпило в „Електроразпределение Юг“ ЕАД с вх. № 19435-2. Проверката установила, че срокът за издаване на становището, който бил до 29.08.2022г. не бил спазен от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като на 13.10.2022г. дружеството е издало на заявителя Становище № 4503090 за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № Е2/18.01.2024 г. Въз основа на тях било прието, че "Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило чл. 80, ал. 13 вр. с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. отм., с което е осъществило състава на чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 86 от 2023г., който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като не е издало в срок до 29.08.2022г. на адрес гр. П., ул.*** становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 3000 kW, предвидена за 2 изграждане в УПИ I-67, кв. 6, гр. Ч., обл. С. З.. За горното К. В. Н., на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-30 от 31.01.2024г.

В законоустановения срок, на 07.02.2024г. дружеството е подало възражение с вх. № Е-13-262-36 по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие било издадено и процесното НП, с което

"Електроразпределение Юг" ЕАД било санкционирано с "имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. на основание чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023г.) за извършено нарушение на чл. 80, ал. 13 вр. с ал. 14 от Наредба № 6/24.02.2014г. отм.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства показанията на актосъставителя К. Н., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, последователни, достоверни и подкрепящи се от писмените и веществени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

По отношение на възражението за неправилно посочване на мястото на което е извършено твърдяното нарушение е необходимо да се отбележи, че Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП. В случая нарушението се състои в бездействие - неизготвяне и непредлагане на проект за предварителен договор. В НП са изложени твърдения, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото. В случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис в град С. З. е без значение, доколкото не би се отразило нито на местната подсъдност на делото (която както се каза се обосновава от твърденията в НП), нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Действително соченият в НП чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти.

От наказващият орган обаче не е съобразено правилото на чл. 3, ал. 1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

При това положение доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е подзаконов акт по приложението на ЗЕВИ, а не на ЗЕ, то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, 3 гласящ „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“

Доколкото чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.

Това обаче не се налага, доколкото случаят се явява маловажен (така Решение № 2286 от 14.12.2023г. на Административен съд - гр. Пловдив) поради което не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на санкционираното лице.

Съдът счита, че деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т.

4 от ДР на ЗАНН, поради което не е следвало да бъде санкционирано. Този извод Съдът прави въз основа на установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновените случаи от същия вид.

Действително засегнатите отношения са такива със значим обществен интерес и следва да бъдат регулирани по начин, който охраняват в достатъчна степен правата на потребителите и националните интереси. Настоящият съдебен състав не споделя обаче санкционирането на всяка цена, при игнориране значението на смекчаващите обстоятелства и без реална съпоставка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да се установи конкретната степен на обществена опасност. Твърдението правилата за маловажност да са изключени, тъй като неизпълнение на задълженията по ЗЕ всякога застрашават в съответна степен уредените от закона обществени отношения е напълно несъвместимо с действащия правен ред, тъй като представлява опит по тълкувателен път да се извеждат ограничения за административнонаказателно отговорните лица, които не са предвидени в нормативната уредба. В случая законодателят не е предвидил забрана да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в хипотеза на забавено изпълнение на задължението по чл. 80, ал. 13 вр. с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., нито в самата Наредба, нито в Закона за енергетиката.

Макар процесното деяние да е формално, което означава, че съставът му не изисква доказването на конкретен вредоносен резултат, то несъмнено наличието или липсата на несъставомерни вредни последици също следва да бъде съобразявано при преценката за реалната степен на обществена опасност на деянието. В процесния случай не се доказват никакви вредни последици.

Макар и със забава, вмененото на дружеството задължение, като носител на лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“, е било изпълнено от него. За преценка степента на обществена опасност на деянието не без значение е и дали нарушението е отстранено в кратък срок от порядъка на няколко дни или изпълнението е било забавено два или повече месеца.

4

Според Съда не всяка забава следва да се третира като достатъчно основание да се отрече приложимост на правилата за маловажност на нарушението. В случая установената от контролния орган забава е в кратък срок. Като следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно. Този срок на допуснато закъснение Съдът намира за кратък, за да се счете, че деянието има обичайна или по-висока от обичайната степен на обществена опасност. Това демонстрира, че засягането на защитаваните обществени отношения е в нисък интензитет.

Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е открито при извършена проверка няколко месеца по-късно.

На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на санкционираното лице.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствена инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.