Решение № 5834 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5834 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100513107 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20101420/27.08.2023 г., постановено по гр. д. № 29822/20 г. по описа на СРС, 52 състав, при участието на „Б.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, В. С. М. и А. Г. М. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД солидарно на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата от 417,64 лв., представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 09.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 1468,84 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 08.07.2017 г. С решението е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. М. и А. Г. М. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 322,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г.

С решението В. С. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ 1

ЕАД на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата от 139,21 лв., представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 09.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 489,61 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 08.07.2017 г. С решението е отхвърлен и предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. М. иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 107,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г.

С решението В. С. М. и А. Г. М. са осъдени да заплатят солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 193,87 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете; В. С. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 64,62 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от исковете; „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на В. С. М. и А. Г. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 345,09 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете; „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да зпалати на В. С. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 345,09 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от А. Г. М. срещу решение № 20101420/27.08.2023 г., постановено по гр. д. № 29822/20 г. по описа на СРС, 52 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу нея исковете.

Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че е във фактическа раздяла със съпруга си В. М. от 20 години и че процесното жилище се ползва само от него. Твърди, че в подкрепа на изложеното е представената по делото молба – декларация от 05.08.1999 г., с която същият е поискал да бъде открита на негово име партида за процесния топлоснабден имот. Поддържа, че положението на съсобствениците, когато само един от тях е подал заявление за откриване на партида, следва да се урежда аналогично съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 2/18 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че задължено лице, което дължи стойността на 2 потребената топлинна енергия в имота през процесния период, е само ответникът В. М.. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете срещу въззивницата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответниците В. С. М. и А. Г. М., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, ап. 71, топлинна енергия през процесния период топлинна енергия, която не е платена от купувачите. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца, както следва: В. С. М. и А. Г. М. солидарно – ¾ части, от които: 1437,34 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното плащане, 314,70 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., 31,50 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното плащане, и 7,77 лв.

– мораторна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 16.06.2020 г., както и В. С.

М. – ¼ част, от които: 479,11 лв. – главница за цена на доставена топлинна 3 енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното плащане, 104,93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., 10,50 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното плащане, и 2,59 лв. – мораторна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 16.06.2020 г. Претендира разноски.

Ответницата А. Г. М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е във фактическа раздяла със съпруга си В. М. от 20 години и че процесното жилище се ползва само от него. Поддържа, че в подкрепа на това е представената по делото молба – декларация от 05.08.1999 г., с която същият е поискал да бъде открита на негово име партида за процесния топлоснабден имот. Твърди, че не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като няма качеството „потребител на топлинна енергия“ за битови нужди. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница с падеж преди 09.07.2017 г.

Претендира разноски.

Ответникът В. С. М. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е изпаднал в забава в погасяването на процесните суми за главница за доставена топлинна енергия, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е публикувал на интернет страницата си общата фактура за съответния отоплителен сезон. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

4

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство спорното обстоятелство е дали въззивницата – ответница в първоинстанционното производство А. Г. М. е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на 5

ОСГК на ВКС.

В случая, от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства /нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25, том I, рег. № 403, дело № 27/98 г./ се установява, че по време на брака си В. С. М. и А. Г. М. са придобили чрез покупко - продажба правото на собственост върху ап. 71, находящ се в гр, София, ж. к. ****. Впоследствие с нотариален акт № 199, том II, рег. № 3802, дело № 353/06 г. за покупко – продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ В. С. М. и А. Г. М. са продали на Е.Ж. М. ¼ ид. ч. от процесния апартамент. Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Е.Ж. М. е починала на 29.11.2012 г., като е оставила за свой наследник по закон – В. С. М. /син/.

Следователно В. С. М. и А. Г. М. се легитимират като собственици на ¾ ид. ч. от процесния имот, придобити в режим на СИО, а останалата ¼ ид. ч. е собственост само на В. С. М. на основание наследствено правоприемство.

Именно от качеството й на собственик на ¾ ид. ч. от топлоснабдения имот, придобит в режим на СИО, произтича и качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период на въззивницата А. Г. М..