Определение № 271 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600121 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А. А., като защитник на осъдения А. С. А., срещу протоколно определение от 20.01.2025 г. по нчд № 257/25 г.

СГС, с което е оставено без уважение искането на осъдения за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода по нчд № 136/24 г. по описа на РС, Елин Пелин. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, произтичаща от липсата на всестранен и обективен анализ на доказателствата по делото. Намира, че са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, който от начало на изпълнение на наказанието си полага общественополезен труд, не е наказван и липсват данни поведението му да е несъответно на местата за лишаване от свобода. Посочва, че в закона няма изискване за изпълнение на прогресивната система и замяна на режима на изпълняване на наказанието лишаване от свобода, преди настоящото изтърпяване на наказание лишаване от свобода подзащитният й е пребивавал в пенитенциарно заведение, в среда с криминално проявени лица. Подчертава липсата на данни в доклада каква конкретна работа е предприета от психолога или ИСДВР с лишения от свобода, което води до извод за неосъществена такава работа. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел относително голямата давност на извършеното деяние, както и малкия неизтърпян остатък на наказанието. Моли за отмяна на определението на СГС и освобождаване условно предсрочно от остатъка от наложеното наказание на 1 осъдения А..

СГП и Началникът на Затвора, след изпълнение на процедурата по чл.

342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, преценява въззивната частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

Не е спорно между страните, установено и от доказателствата по делото, че осъденият А. С. А. търпи наказание от 1 година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, наложено му с протоколно определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК по чнд № 136/2024 г. по описа на РС, Елин Пелин. С посочения по-горе съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, на А. А. е наложено едно общо, най-тежко наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, между наказанието от 6 м. лишаване от свобода по нохд № 194/20 г. РС, Елин Пелин, за престъпление по чл. 354а, ал.

3, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и от 1 година лишаване от свобода по нохд № 47/2022 г. на РС, Елин Пелин за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното изцяло или отчасти наказание по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което осъденият А. е бил задържан или е търпял мярка за неотклонение Задържане под стража по всяко едно от наказателните производства, включени в съвкупността.

В Затвора, гр. София, постъпил на 29.11.2024 г., за втори път, предвид търпяно, за времето от 12.04.2024 г. до 27.06.2024 г., наказание от 3 м. лишаване от свобода за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по нохд № 11134/18 г. РС, София.

За времето от 27.06.2024 г. до 14.11.2024 г. изтърпял наказанието от 6 м. лишаване от свобода по нохд № 194/20 г. РС, Елин Пелин, включено в съвкупността и приспаднато при условията на чл. 25, ал. 2 НК.

На 10.12.2024 г. бил преведен в ЗООТ Казичене.

От 14.12.2024 г. бил трудово устроен на ВРО във фирма „Феликс Тойс“.

Не нарушавал установените правила в пенитенциарното заведение, поради което не бил наказван. По отношение на него не били предприети и мерки за поощрение.

Към 20.01.2025 г. фактически изтърпяното /включително 12 дни предварителен арест по нохд № 47/22 г. РС, Елин Пелин и 6 м. по нохд № 194/20 г. РС, Елин Пелин/ от наложеното му общо наказание от 1 година лишаване от свобода било 8 месеца и 3 дни, т. е. повече от една втора от наложеното наказание, от работа – 10 дни, всичко 8 месеца и 13 дни, поради което законосъобразна е констатацията за налична формална предпоставка по 2 чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане института на условно предсрочно освобождаване.

Въззивната съдебна инстанция споделя, като обоснован, извода на СГС за липсата на доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Правилно в тази насока СГС се е позовал на оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, на работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, като достоверен източник на информация.

Защитното възражение за непосочване в първоначалния план на данни за конкретно осъществената работа с осъдения от психолога и ИСДВР, от което е изводим и извод за непредприета такава работа, е несподеляем.

Приложеният по делото първоначален план на присъда за провеждане на социално-възпитателната работа с осъдения, е съответен изцяло на законовия регламент на чл. 129, ал. 1 и ал. 7 от ППЗИНЗС, вр. чл. 156-157 ЗИНСЗС. В него са описани проблемните зони, във връзка с които ще се работи с осъденото лице, определени са целите, съответстващи на конкретните нужди, формата на участие, отговорния служител, срок за провеждане на мероприятията. Резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата следва, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.

7 ППЗИНЗС, да намерят отражение в друг самостоятелен документ – текущ доклад за осъдения, а не в самия план, както неправилно се претендира от защитата.

Въззивният съд постанови правен извод за неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, предвид средните стойности на риска от рецидив – 60 т., при отчитане и на предходно пребиваване в МЛС. Съобрази и очертаните в доклада по чл. 437, ал. 3 НПК проблемни зони – криминални нагласи, слаба мотивация за промяна в криминалното поведение, обучение и образование, предвид незавършено средно образование, начин на живот и обкръжение, предвид интеграция в някои групи с криминални нагласи, злоупотреба с наркотични вещества предвид употребата на марихуана и амфетамин от 13 годишна възраст, неосъзнаване на последствията от собствените си действия и склонност към импулсивност. Така очертаните от ИСДВР дефицитни зони и необходимост от продължаване на корекционния процес за намаляване на риска от следващо осъждане и на риска от вреди към обществото мотивират отрицателен извод за устойчивост на настъпилите положителни промени в поведението на осъдения и за липса на изискуемото от закона поправяне на дееца, като предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието му лишаване от свобода.

Защитният довод за невисок остатък от 3 м. 17 дни /към 20.01.2025 г./, при липсата на достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице, е правно ирелевантен при преценка основателността на молбата му за условно предсрочно освобождаване. Това е така, защото институтът на УПО, като едно 3 от най-ефективните средства за предотвратяване на повторно извършване на престъпление и намаляване на престъпността в общността, предвид конкретната негативна индивидуална оценка на осъдения А., в настоящия казус не може да се приложи.

Изминалият период от извършване на деянията, като обстоятелство, правно значимо при индивидуализацията на наказателната отговорност и определяне вида и обем на наказателната репресия, вече е отчетено при решаване на въпросите относно основателността на наказателното обвинение и не може да формира становище за поправяне на осъдения, в каквато насока е поддържаното в жалбата оплакване.

Въззивният съд се дистанцира от извода на СГС, че размерът на общо определеното наказание, предвид неприлагане на чл. 24 НК, както и предходните осъждания за престъпления от същия вид, съставляват аргумент за неоснователност на молбата на осъдения А. за условно предсрочното му освобождаване.

В специалното производство по глава Тридесет и пета, раздел първи от НПК е недопустимо да се обсъждат, както бе посочено по-горе, тежестта на престъплението и на наказателната санкция, тъй като те са включени в обхвата на преценката на съда, постановил съответния съдебен акт. Ето защо, тези обстоятелства не преграждат процесуалната възможност за приложение на обсъждания институт, нито биха могли априори да обусловят негативен извод в тежест на осъденото лице. Това е така, защото условното освобождаване е достъпно за всички осъдени лишени от свобода лица, независимо от тежестта на наказанието, което търпят, а предмет на преценка за изпълнение на законовите критерии за предоставяне на предсрочно освобождаване е поведението на лицето по време на престоя му в затворническо заведение и независимо от наличието или липсата на предходна съдимост. Условното освобождаване има за цел намаляване на вредното въздействие на лишаването от свобода и насърчаване връщането в обществото на лишени от свобода лица при условия, които да гарантират безопасността на външната общност, поради което е приложимо всякога, когато са изпълнени законовите изисквания по чл.

70, ал. 1 НК за това.

Предвид всичко изложено до тук и предвид липсата на доказателства за поправянето на осъдения А., за завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, за изградено отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил и да е показал, че това поведение няма да рецидивира и непостигането в пълен обем на целите на наказанието, крайният извод на СГС за неоснователност на искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от остатъка от 3 месеца и 17 дни от наказание лишаване от свобода в размер на 1 година по нчд № 136/24 г. РС, Елин Пелин, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

4

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.01.2025 г. по чнд № 257/25 СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5