Решение № 347 от 22.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Плевен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20254400100998 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл.2 ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.

На 26.11.2025г. е постъпила ИМ от М. М. М. от гр.Плевен, ЕГН ********** против ПРБ, с която са предявени иск за неимуществени вреди в размер на 25 564,59 евро /50 000лв./ изразяващи се в притеснение, стрес, срам и страдание, неудобство и унижение от воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.321 ал.3, т.2 вр. ал.2 НК, за което е оправдан, и иск за имуществени вреди в размер на 3302,35 евро /6 458,83лв./, претърпени в резултат на незаконното му обвинение в престъпление по нох дело № 523/2018г. на СпНС - закрит, за което е оправдан с влязла в сила на 27.03.2024г. присъда по същото дело, изразяващи се в платен адвокатски хонорар по нохд № 523/2018г. на СНС /закрит/ в размер на 1 585 евро /3 100лв./, 1167,17 евро /2 282,79лв./ разходи за гориво за всички явявания в СНС – 33бр. и 13бр. в АСНС, 447,91 евро /876,04лв./ разходи за явяване в съдебно заседание за самолетни билети поради работата му в чужбина, и 102,26 евро /200лв./ разходи за два теста за Ковид 19 поради водене на заседанията по време на Ковид, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.03.2024г. до окончателното им заплащане, както и за направените деловодни разноски, ведно с адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

1

Твърди, че с присъда от 25.07.2019г. постановена по НОХД № 523/2018г.

Специализираният наказателен съд /закрит/ го признал за невинен в това, че от неустановена дата на месец януари 2015г. до 24.04.2017г. в гр.Плевен и на територията на Република България е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.213а и чл.214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници: К. К. Б., И. К. С., И. М. Б., И. В. М., В. Г. Г. и Д. Н. З., като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица /Д. З. е *** в ***, а М. М. е служител на ***/, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по това повдигнато обвинение за престъпление по чл.321 ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК.

Така постановената оправдателна присъда била потвърдена с присъда № 260000 от 29.04.2022г. по ВНОХД № 562/2019г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ и с решение № 196/27.03.2024г. по КНОХД № 564/2023г. по описа на ВКС.

Това наказателно производство започнало за него на 06.06.2017г. с показното и изключително унизителното му задържане от служители на МВР с качулки пред сградата на *** в гр.Плевен. Кадри от задържането били излъчени по всички телевизии, като в репортажа бил представен като престъпник без да е осъден. Наказателното производство спрямо него продължило почти седем години. За това време лично се явявал заедно със защитниците си на 33 съдебни заседания в първата инстанция, 13 съдебни заседания във въззивната инстанция и 1 съдебно заседание в касационната инстанция.

В резултат на повдигането на обвинение и водене на наказателно производство спрямо него за извършено престъпление по чл.321 ал.3, т.2, вр. ал 2 от НК претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди.

Негови близки, познати и непознати в гр.Плевен и до момента коментират негативно воденото спрямо него наказателно производство и по-конкретно Частта за обвинението му за участие в организирана престъпна група.

И към настоящия момент в Интернет пространството при изписване на имената му първите публикации, които се визуализират са тези свързани с това наказателно производство като се използват думите „мярка за 2 неотклонение“, „служител“, „престъпна група“.

В резултат на това той се затворил в себе си, не контактувал с никой, не можел да спи, не разговарял по телефона, появило се сърцебиене.

Непосредствено след освобождаването му след предварителното му задържане се наложило да посети личния лекар, тъй като се чувствал изключително зле.

Били му предписани медикаменти антидепресанти. Болнични ползвал и малко по-късно през 2017г. по повод същите симптоми. Посетил неколкократно и психиатър - д-р Й. Н., която също му предписала терапия.

Провел сеанс и с психолог Ж. Т.. В момента, в който се върнал на работа в *** в гр.Плевен бил преместен от служба „***“ в служба „***“ и бил позициониран на пост, на който работел сам.

Колегите му го изолирали тотално. Никой от тях не разговарял с него.

Шушукали си и подмятали реплики зад гърба му. Това продължило до 01.06.2019г., когато притиснат от тези обстоятелства по негово желание бил освободен като служител на *** Плевен. Харесвал си работата, бил отдаден на нея, имал и няколко награди за изпълнение на служебните задължения. Като служител на *** бил инструктор на колегите си на територията на цялата страна, многократно е провеждал обучения, като заедно с това е повишавал и квалификацията си.

Тъй като не можел повече да търпи да се говори негативно за него в града, да работи в тотална изолация от колегите и за негово собствено добро, се принудил да стане шофьор международен транспорт, какъвто е и до момента. Работи три месеца в чужбина и се прибира в България за две седмици до месец.

Когато е в България контактува само с най-близките членове на семейството. Не излиза никъде. От момента на задържането му до настоящия момент не се е усмихвал. Вече не се шегува, през повечето време не говори, предпочита да е сам. Никой от приятелите вече не му се обажда и не се виждат.

Работата му в чужбина му се отразява също негативно. Единственото му дете, което вече е на 17г. отраснало без баща, нейната майка живее сама вече шеста година, вече не е пълноценен и като глава на семейството.

Непосредствено след задържането му с решение от 12.06.2017г. му е 3 било отнето разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие и му било иззето притежаваното лично оръжие - пистолет „Валтер“ PPQ, ведно с боеприпасите към него. Това обстоятелство също му се отразило изключително негативно. Използвал оръжието като член на *** гр.Плевен, където вземал участие в състезания по динамична стрелба и това било любимо негово занимание.

В резултат на воденото спрямо него наказателно производство претърпял и имуществени вреди изразяващи се в следното:

На първо място упълномощил наред с жената, с която живее на семейни начала, и адв.А. К. от ПлАК да го защитава като й заплатил общо 1 585 евро /3 100лв./ адвокатски хонорари.

На следващо място за всички явявания в съдебни заседания - 33 на брой в Специализиран наказателен съд /закрит/ и 13бр. такива в Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ пътувал със собствен транспорт като общо разходите за гориво, които е направил са на стойност 1167,17 евро /2 282,79лв./

Предвид обстоятелството, че работи в чужбина, а съгласно разпоредбите на НПК явяването му в съдебно заседание било задължително, направил и разходи за самолетни билети по повод тези явявания, като тези разходи са в размер на 447,91 евро /876,04лв./.

Предвид обстоятелството, че някои от съдебните заседания се провели по време на епидемията от Ковид, му се наложило да удостоверява, че не боледува, като за това направил 2 теста на стойност 102,26 евро /200лв./.

Ето защо моли съда, като вземе предвид изложените аргументи да осъди ответника да му заплати сумата от 25 564,59 евро /50 000лв./, за причинените му неимуществени вреди - притеснение, стрес, срам и страдание, неудобство и унижение в резултат от воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, както и сумата общо в размер на 3302,35 евро /6 458,83лв./ за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на последния съдебен акт - 27.03.2024г. до окончателното им изплащане.

Постъпил е Отговор със становище по ИМ и оспорвания – ответникът оспорва основателността на иска за имуществени вреди за сумата от 3 4

358,83лв. относно следните претенции – 2 282,79лв. - разходи за гориво, разходи за самолетни билети в размер на 876,04лв. и за сумата от 200лв. - за изследване за „ Ковид - 19“, тъй като не са ангажирани доказателства сочените разходи да са в пряка причинно - следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, като Част представените документи удостоверяват закупуване на гориво без да съдържат информация относно лицето, което ги е заплатило и основанието за покупката. Не оспорва иска за имуществени вреди за сумата от 1 585 евро /3 100лв./ адвокатски хонорари, направени по наказателното дело, по което е оправдан за едното обвинение.

Счита, че предявеният от М. М. М. иск за твърдени неимуществени вреди е процесуално допустим, но е неоснователен и недоказан по размер, предвид установената задължителна съдебна практика на ВКС- ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС - т.11 от същото, Държавата отговаря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между повдигнатото обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.

Обезщетението се определя глобално по справедливост - чл.52 от ЗЗД, като „справедливостта„ се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които включват продължителността на периода, през който е продължило наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение.

От съществено значение при определяне на обезщетението е и как обвинението се е отразило върху лицето с оглед неговата личност, начин на живот, среда и ценностна система, степен на преживени емоционални с страдания, други неудобства и увреждания. Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвинението. В исковата молба се съдържат твърдения, че в следствие на повдигнатото му обвинение за ищеца М. М. М. са настъпили отрицателни последици в емоционален план - притеснение, срам и страдание, неудобство и унижение, както и същият изпитал негативно отношение спрямо себе си от околните и неговите колеги, но към самата молба не са представени доказателства в 5 подкрепа на твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България.

Твърденията за изключително тежки душевни притеснения и страдания не би следвало да се кредитират в такава изключителна степен, т.к. това е нормална, но субективна емоционална реакция на конкретното лице.

Същевременно обаче е ноторно известно, че спрямо обвиняемите лица, важи презумпцията за невинност до доказване на противното с влязла в сила присъда и тя е широко известна на всички членове на обществото.

Оспорват иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер, тъй като същия не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. По смисъла на тази норма справедливостта е критерий за определяне на неимуществените вреди, който не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства: броят и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение от една страна, причинната връзка и вид и характер на причинените вреди, от друга.

В конкретния случай исканото обезщетение в размер на 50 000 лева е крайно завишено и явно несправедливо. Според възприетото в точка 2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД.

В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.