Определение № 2729 от 22.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2729 гр. Варна, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501542 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ГЮЛС. М. АПТ. срещу определение № 4897/09.05.2022 год. по гр.д. № 16116/2021 год. на ВРС -25-ти състав, с което е спряно производството по предявения от частната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ до приключване на наказателното производство по ДП № 123/2020 год. по описа на РУ Каварна, на основание чл.229, ал.1 т.5 ГПК.

Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в указания срок, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

1

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ГЮЛС. М.

АПТ. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 17.08.2020 год., е настъпило ПТП, с участието на л.а. „Форд Фокус“, с рег.№ ****** **, управляван от А. Т. А. и пешеходеца Р. Д. Г., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на последния – брат на ищцата. За горното е образувано ДП № 123/17.08.2020 год. в РУ -Каварна, водено за престъпление по чл.343, ал.3 б.“б“НК, по което съобразно събраните доказателства няма привлечено в качестовто на обвиняем лице и производството е спряно, на основание чл.199, чл.244 ал.1 т.1 във връзка с чл.25, ал.1 т.1 НК.

Безспорно, когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. /Решение № 116 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр. д. № 745/2012 год., IV г. о., ГК/. Това е така, тъй като влязлата в сила присъда, е задължителна, в рамките на чл.300 ГПК, за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието. Образувано наказателно производство за деяние, напълно идентично по съдържание с противопоставеното в гражданско производство непозволено увреждане, действително би било основание за спиране на гражданското съдопроизводство, но на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.

Основанието по чл.229, ал.1 т.5 ГПК е различно от това по т. 4 на същата разпоредба. Съгласно съдебната практика, самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет на изследване в което е същото деяние. Като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя задължително последващо наказателно производство. Липсата на повдигнато обвинение спрямо идентично на делинквента лице и липсата на пълна идентичност между елементите на деянието, разследвано като престъпление и твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане, не обуславят основание за спиране на производството, с цел евентуално събиране на доказателства в досъдебно производство.

2

Действително, в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление, но с изключение когато това не може да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, която би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние /аргумент от Тълкувателно решение № 11 от 3.I.1967 г., ОСГК и Тълкувателно решение № 20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК, както и с оглед предпоставките за допустимост на искът по чл.124, ал.5 ГПК - Постановление № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г., Пленум на ВС/. Подобно осуетяване, с оглед спряното досъдебно производство, очевидно е налице.

Налага се извод за неправилност на постановеното определение, което следва да се отмени, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия..

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4897/09.05.2022 год. по гр.д. № 16116/2021 год. на ВРС -25-ти състав, с което е спряно производството по предявения от частната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ до приключване на наказателното производство по ДП № 123/2020 год. по описа на РУ Каварна, на основание чл.229, ал.1 т.5 ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3