Решение № 449 от 22.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Горна Оряховица, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря С.я Д. Н.а като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120101665 по описа за 2024 година

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТр и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ищците Т. Д. Ш., В. М. Ш.(майка и баща) и З. Т. Ш.(сестра), чрез адв. М.

М. от САК твърдят, че на 06. 10. 2022 г. починал техния роднина Д. Т. Ш..

Посочват, че трудовата злополука се случила около 00: 50 ч., на 29.09.2022 г., когато по време на работа Ш. предприел качване в кабината на локомотив на влак № 9647, пътуващ от гара Г.О. към гара Р., но се подхлъзнал на последното стъпало, вследствие на което паднал на перона от височина 1. 20 метра. Впоследствие бил лекуван в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В.

Търново, където починал на 06.10.2022 г. Причина за смъртта била посочена – полиорганна недостатъчност, остра сърдечна слабост, дължаща се на съчетана травма гърди-корем, спленектомия. Считат, че внезапното увреждане на здравето на Ш. било в резултат от извършваната от него работа. Описаният инцидент бил приет за трудова злополука, съгласно Разпореждане № 510404075/15.11.2022 г. на НОИ, което влязло в сила на 02.12.2022 г. Посочват, че от смъртта на техния близък търпят неимуществени вреди, т.к бил главна опора за родителите и сестра си, помагал им финансово, а помежду им имало трайни отношения на обич, разбирателство и доверие. Искат от съда да осъди ответника „Поделение пътнически превози - Горна Оряховица“ да им заплати 1 обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: 100 000 лв. за Т. Ш., 100 000 лв. за В. Ш. и 50 000 лв. за З. Ш., както и обезщетение за забава считано от 06.10.2022 г. до окончателното плащане на задължението.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника„Поделение пътнически превози - Горна Оряховица“ и в указания срок е постъпил писмен отговор. Искът се оспорва с доводи за неоснователност – липса на предпазливост, неспазване на трудова дисциплина и правила от Ш., както й претендиран в завишен размер. Твърди се съпричиняване поради допусната от Ш. груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2, КТ. Оспорва се причинноследствената връзка между злополуката и резултата – смъртта на Ш., намирайки, че след приемането му в МОБАЛ същата е била прекъсната.

Намира, че е налице медицински деликт. Въвежда възражение по чл. 200, ал. 4 от КТ свързано със заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, което счита, че следва да бъде приспаднато. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между ответника и Д. Т. Ш. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността "Машинист, локомотивен" при ответника, с място на работа в Експлоатация на ТПС Горна Оряховица, Локомотивно депо Горна Оряховица, ППП към БДЖ – „Пътнически превози“ЕООД. Обстоятелството се доказва от представения по делото трудов договор /допълнително споразумение № ЛД ГО 219 /10.11.2014 г./

Страните не спорят, че по време на съществуващото между ответника и Д. Т. Ш. трудово правоотношение е настъпила злополука по описания в исковата молба начин, повтарящ разпореждане № 5104-04075/15.11.2022 г. на НОИ и протокол № 5103-04-17/07.11.2022 г. за време, място и начин, а именно, че на: 29.09.2022 г., около 00 : 50 часа, на V-ти коловоз в Железопътна гара Горна Оряховица, след приемане на локомотива, предприема качване в кабината, но се подхлъзва на последното стъпало и пада на перона от височина около 1, 2 метра. Приет за лечение в МОБАЛ в гр. Велико Търново, където умира на 06.10.2022 г.

Злополуката е призната за трудова с влязло в сила на 02.12.2022 г.

2 разпореждане на НОИ 04075/15.11.2022 г., което обстоятелство страните не спорят и се доказва по делото.

Страните не спорят, че ищците са родители на Д. Т. Ш. – Т. Д. Ш. и В. М.

Ш., а З. Т. Ш. – негова сестра. Обстоятелството се доказва от приложеното по делото удостоверение за съпруг/родствени връзки № 9433-958-1/25.07.2024 г., издадено от Община Велико Търново.

От представеното удостоверение издаденото ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД(стр.308) се установява, че дружеството е изплатило застрахователно обезщетение за трудовата злополука на лицата Б.С. Ш. и Л. Д.а Ш., но не и на ищците по делото.

Като свидетели за понесените от ищците болки и страдания са разпитани лицата В. Д. и Ц.И.Ц.. От показанията им се извежда, че Д. Ш. често е посещавал домът на родителите си – по празници, Великден, Коледа и др. Били здраво, щастливо и задружно семейство. Помагал им в къщната работа, с битови неща, с приготвяне на дърва за зимата, бил им финансова и морална опора, и се грижел за тях. След смъртта му баща му се самоизолирал в къщи, не излизал, не косил тревата в двора на къщата си, не общувал.

Здравословното му състояние се влошило. Изглеждал състарен. Ищцата В. Ш. изпаднала в депресия. Сестра му З. спряла да говори. Често се случвало да плаче. Между тях имало силна връзка, защото З. често търсела съвети от брат си. След смъртта на Ш., ищцата З. Ш. поради влошаване на здравословното състояние на родителите си, се налагало почти всеки ден да ги посещава и да им помага. Свидетелят Ц. описва ищците Т. и В. като весели и щастливи хора, които се променило след смъртта на сина им. Получили множество здравословни проблеми, което ги довело до престой в болница. По време на болничния престой на Д. Ш. стоели пред болницата, но не ги допускали до сина им. Чакали с часове, за да разберат, какво се случва със сина им.

Показанията на свидетелите се приемат като обективно и безпристрастно дадени, въпреки наличието на близки отношения между ищците и свидетеля Ц. Ц.. Показанията не влизат в противоречие със събраните доказателства, а в някои части – взаимно се припокриват и допълват, от което личи обективността на свидетелите.

По делото е прието заключение по назначената комплексна съдебномедицинска експертиза. Вещите лица посочват, че установените по трупа на 3

Ш. травматични увреждания едностранно (в ляво) на торса(гръдния кош и корема) са в резултат на удар с или върху тъпи предмети, в ляво гръднокоремната област и добре отговарят да са получени при падане от малка височина назад и наляво. Вследствие на падането Ш. е получил съчетана травма (гръден кош и корем), след което вторична руптура на слезка, остра кръвозагуба, остра сърдечно съдова и бъбречна недостатъчност (полиорганна недостатъчност), а накрая и летален изход-смърт. Основна причина за смъртта на Ш., вещите лица посочват, хеморагичен шок с остра сърдечно-съдова и бъбречна недостатъчност, като резултат на вторична руптура на слезката, настъпила след съчетана травма със субкапсулен кръвоизлив на слезката, на фона на оперативна интервенция с висок оперативен риск и придружаващи заболявания. При хоспитализацията на Ш. е било налице състояние (вътре капсулен кръвоизлив на слезката), което пряко не водело до летален изход, а с еднаква вероятност може да доведе, както до излекуване без оперативна интервенция, така и до усложнение с възникване на пряка опасност от живото-застрашаващ кръвоизлив, който може да се предотврати с оперативна интервенция. Това състояние е позволило на лекуващия екип да избере или консервативния метод с покой и постоянно наблюдение в болничното заведение, или извършване на оперативно отстраняване на слезката, което предотвратява опасността от руптура, но води до всички негативи свързани с оперативната интервенция. Същевременно при Ш. са били налице тежка гръдна травма и придружаващи заболявания, които съществено са увеличили оперативния риск. Лекуващия екип поради високия оперативен риск е преценил, че следва да се въздържат от оперативна интервенция, освен при витални индикации, което в конкретния случай е било значим фактор при избора на консервативен метод за лечение. Впоследствие характерните признаци за руптура на капсулата на слезката при наличие на субкапсулен хематом, възникнали на 05.10.2022 г. – силна внезапна болка в ляво подребрие, срив на хемодинамиката-хиповолеичен шок, УЗТ данни за рязко увеличено количество свободна течност в коремната кухина, както и рязкото намаление на хемопоказателите, са наложили преминаване към оперативно лечение по витални показатели и отстраняване на слезката, а от там и до смъртта на Ш.. Съдът счита, че заключението на вещите лица е обосновано, правилно, поради което намира, че следва да сподели изводите им.

Ето защо, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, 4 въз основа на вътрешното си убеждение и закона съдът, прави следните правни изводи:

За обосноваване основателността на така предявените искове, ищците е следвало да докажат наличие на валидно трудово правоотношение, претърпяна злополука по време на работния процес, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка с нея на твърдените неимуществени вреди, съответно – размера им. В тежест на ответника е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността му. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с определението на съда по чл. 140 ГПК.

Несъмнено по делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало към 29.09.2022 г. трудово правоотношение между ответника и покойния Д. Т. Ш.. Трудовото правоотношение е доказано от наличието на трудов договор.

Доказано бе и че на сочената дата Д. Т. Ш. е претърпял трудова злополука, тъй като инцидентът е осъществен по време и по повод изпълнение на трудовите му задължения – чл. 55 КСО. Това обстоятелство се извежда и от разпореждането на НОИ по чл. 55 КСО, което има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна - е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.

Разпореждането е влязло в сила. Обстоятелството, че инцидентът се е случил по описания в исковата молба начин и че същият представлява трудова злополука, не се оспорва от ответника. По-конкретно механизмът на злополуката е следният: на 29.09.2022 г. около 00 : 50 часа на V-ти коловоз в Железопътна гара Горна Оряховица, след приемане на локомотива, Д. Ш. предприема качване в кабината, но се подхлъзва на последното стъпало и пада на перона от височина около 1, 2 метра.

Заключението на вещите лица по приетата по делото СМЕ, установява, че в резултат на злополуката Д. Т. Ш. получил съчетана травма (гръден кош и корем), след което вторична руптура на слезка, остра кръвозагуба, остра 5 сърдечно съдова и бъбречна недостатъчност (полиорганна недостатъчност), а накрая и летален изход-смърт, т. е. причинно-следствената връзка между увреждането, претърпяно по време на изпълнение на трудовите задължения по валидно учредено трудово правоотношение, и претърпяното увреждане – в разглежданата хипотеза смърт, не е спорно и се извежда от доказателствата, тъй като анализът им поотделно и в съвкупност установява цялостният механизъм на настъпване на увреждането на телесния интегритет на пострадалия наследодател на ищците, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че и този елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.200, ал. 1 КТ е реализиран.

Съдът намира, че възражението на ответника, че причинно следствената връзка между претърпяната злополука и настъпилата смърт на Ш. била прекъсната с настаняването на лицето в лечебното заведение, т.к от приемането на пациената до смъртта му са изминали 7 дни, в което време лекуващият екип е бил държан в състояние на разкъсан вътрешен органслезка/ далак и наличие на течност, да предприеме спешни, адекватни, своевременни, неотложни и живото спасяващи медицински мерки, т.е. не извършили спешна операция, за неоснователно. Видно от заключението на вещите лица по СМЕ е, че лекуващият екип, с оглед здравословното състояние на пациента, е предприел консервативно лечение, без оперативна намеса, като постоянно извършвал мониторинг на здравето му, т.е. лекуващият екип е предприел необходимите медицински действия за лечението на пациента.