Определение № 5549 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5549 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502606 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. С., ЕГН ********** и Г. Й. С., ЕГН **********, срещу

Определение

№14974/29.10.2025г. по ч.гр.д.

№11640/2025г. на ВРС, 9-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на бъдещия им иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на „Апартинвест Иванови“ ООД, ЕИК 205829619, да заплати на двете ищци сумата от общо 20 000лв. – обезщетение за вредите в съсобствен на ищците ПИ с идентификатор №***, причинени при извършени от служители на ответника изкопни работа по границата с ПИ №790 (на ответника, съседен с този на ищците), ч р е з налагане на следната обезпечителна мярка: „запор на вземанията по банковите сметки на „Апартинвест Иванови“ ООД до размера от 20 000лв.“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Изразява се несъгласие с приетите от ВРС нередовности на бъдещите искове, тъй като на фазата на обезпечението на бъдещ иск ищците не са длъжни да посочват как е формиран размерът на бъдещия иск/искове. В същото време петитумът се поддържа да е редовен, тъй като размерът на вземанията на двете ищци ВРС следвало да си изведе от съотношението им в съсобствеността върху увредения имот. Нямало порок и на замолената мярка за обезпечение на исковете, тъй като третите задължени лица (банките) щели да се изяснят от съдебния изпълнител, а молителите-ищци нямало как да имат информация за банките, в които ответникът има сметки. Моли се за отмяна на определението на ВРС и допускане на исканото обезпечение.

1

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тях води до неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В настоящия случай петитумът на бъдещите искове е нередовен, тъй като очевидно са предявени искове за осъждане на ответника да плати на повече от едно лице (на две молителки-бъдещи ищци) парична сума като обезщетение за претърпени от всяко от тях вреди. В този случай е задължително да се посочи отделната сума, която всеки ищец претендира за себе си от ответника в рамките на глобално сочения размер на вредите, което очевидно не е сторено по делото. Недопустимо е съдът сам да си извежда петитум на иска само въз основа на обстоятелствената част на молбата, тъй като се касае до два отделни елемента от редовността на исковата молба (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК). Поради това въззивните доводи за последното са несъстоятелни. Ако пък се претендира да е налице активна и/или пасивна солидарност, това също следва да се посочи ясно, като се заяви и основанието на същата, и какъвто случаят не е. Евентуално в сезиралата съда молба е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, доколкото се твърди увреждане на всеки съсобственик поотделно, но се моли за осъждане на ответника за заплащане на обща сума в полза на двамата. Всичко изложено несъмнено налага процедура по чл.129, ал.2 от ГПК, което е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК.

На второ място в случая замолената обезпечителна мярка е ненадлежно посочена и не е индивидуализирана. Поисканият „запор на вземания от банкови сметки на ответника“, без посочване нито на конкретните банки, тоест на третите задължни лица, нито на конкретната поредност на същите, обуславя нередовност и неадекватност на обезпечителната мярка. Трайна и еднозначна е съдебната практика, че нито съдът, нито съдебният изпълнител, могат служебно да „си избират“ в кои банки да запорират сметки на ответника, в т.ч. в каква поредност и последователност на същите, поради явна колизия с диспозитивното начало в гражданския процес. Неоснователни в този смисъл са оплакванията, че няма как бъдещият ищец да знае в кои банки ответникът има сметки – това изобщо не се изисква за допускане на обезпечение; необходимо е посочване на замолените банки и на поредността на ангажирането им със задължението да запазят активи на ответника, евентуално налични при тях, до размера на обезпечения интерес, тъй като 2 изобщо не е без значение кои точно вземания на ответника ще бъдат запорирани до приключване на производството. Колкото до правомощията на съдебния изпълнител – те са в изпълнение на съдебен акт по чл.389 от ГПК или чл.390 от ГПК и изпълнителят е ограничен в рамките на конкретно постановената от съда мярка. Обсъденият порок на обезпечителната мярка в случая е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата по чл.390 ГПК.

По изложените съображения молбата по чл.390 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното определение в този смисъл следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение №14974/29.10.2025г. по ч.гр.д.

№11640/2025г. на ВРС, 9-ти състав, с което е отхвърлена молбата на С. Г. С., ЕГН ********** и Г. Й. С., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на бъдещия им иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на „Апартинвест Иванови“ ООД, ЕИК 205829619, да заплати на двете ищци сумата от общо 20 000лв. – обезщетение за вредите в съсобствен на ищците ПИ с идентификатор №***, причинени при извършени от служители на ответника изкопни работа по границата с ПИ №790 (на ответника, съседен с този на ищците), ч р е з налагане на следната обезпечителна мярка: „запор на вземанията по банковите сметки на „Апартинвест Иванови“ ООД до размера от 20 000лв.“, на осн. чл.396 ГПК вр. чл.390 и сл.ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5549 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502606 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. С., ЕГН ********** и Г. Й. С., ЕГН **********, срещу

Определение

№14974/29.10.2025г. по ч.гр.д.

№11640/2025г. на ВРС, 9-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на бъдещия им иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на „Апартинвест Иванови“ ООД, ЕИК 205829619, да заплати на двете ищци сумата от общо 20 000лв. – обезщетение за вредите в съсобствен на ищците ПИ с идентификатор №***, причинени при извършени от служители на ответника изкопни работа по границата с ПИ №790 (на ответника, съседен с този на ищците), ч р е з налагане на следната обезпечителна мярка: „запор на вземанията по банковите сметки на „Апартинвест Иванови“ ООД до размера от 20 000лв.“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Изразява се несъгласие с приетите от ВРС нередовности на бъдещите искове, тъй като на фазата на обезпечението на бъдещ иск ищците не са длъжни да посочват как е формиран размерът на бъдещия иск/искове. В същото време петитумът се поддържа да е редовен, тъй като размерът на вземанията на двете ищци ВРС следвало да си изведе от съотношението им в съсобствеността върху увредения имот. Нямало порок и на замолената мярка за обезпечение на исковете, тъй като третите задължени лица (банките) щели да се изяснят от съдебния изпълнител, а молителите-ищци нямало как да имат информация за банките, в които ответникът има сметки. Моли се за отмяна на определението на ВРС и допускане на исканото обезпечение.

1

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тях води до неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В настоящия случай петитумът на бъдещите искове е нередовен, тъй като очевидно са предявени искове за осъждане на ответника да плати на повече от едно лице (на две молителки-бъдещи ищци) парична сума като обезщетение за претърпени от всяко от тях вреди. В този случай е задължително да се посочи отделната сума, която всеки ищец претендира за себе си от ответника в рамките на глобално сочения размер на вредите, което очевидно не е сторено по делото. Недопустимо е съдът сам да си извежда петитум на иска само въз основа на обстоятелствената част на молбата, тъй като се касае до два отделни елемента от редовността на исковата молба (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК). Поради това въззивните доводи за последното са несъстоятелни. Ако пък се претендира да е налице активна и/или пасивна солидарност, това също следва да се посочи ясно, като се заяви и основанието на същата, и какъвто случаят не е. Евентуално в сезиралата съда молба е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, доколкото се твърди увреждане на всеки съсобственик поотделно, но се моли за осъждане на ответника за заплащане на обща сума в полза на двамата. Всичко изложено несъмнено налага процедура по чл.129, ал.2 от ГПК, което е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК.

На второ място в случая замолената обезпечителна мярка е ненадлежно посочена и не е индивидуализирана. Поисканият „запор на вземания от банкови сметки на ответника“, без посочване нито на конкретните банки, тоест на третите задължни лица, нито на конкретната поредност на същите, обуславя нередовност и неадекватност на обезпечителната мярка. Трайна и еднозначна е съдебната практика, че нито съдът, нито съдебният изпълнител, могат служебно да „си избират“ в кои банки да запорират сметки на ответника, в т.ч. в каква поредност и последователност на същите, поради явна колизия с диспозитивното начало в гражданския процес. Неоснователни в този смисъл са оплакванията, че няма как бъдещият ищец да знае в кои банки ответникът има сметки – това изобщо не се изисква за допускане на обезпечение; необходимо е посочване на замолените банки и на поредността на ангажирането им със задължението да запазят активи на ответника, евентуално налични при тях, до размера на обезпечения интерес, тъй като 2 изобщо не е без значение кои точно вземания на ответника ще бъдат запорирани до приключване на производството. Колкото до правомощията на съдебния изпълнител – те са в изпълнение на съдебен акт по чл.389 от ГПК или чл.390 от ГПК и изпълнителят е ограничен в рамките на конкретно постановената от съда мярка. Обсъденият порок на обезпечителната мярка в случая е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата по чл.390 ГПК.

Разпечатката съдържа 50 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75a1d1d0-066d-4b43-828e-70dc520a435f