Решение № 517 от 16.11.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1541/2021
- Вид
- Решение № 517
- Подписан
- 16.11.2021
- В сила
- 16.11.2021
- Състав
- Веселка Георгиева Узунова, Димитър Пенчев Стоянов, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106 ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.405 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 517 гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веселка Г. Узунова
Членове:
Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100501541 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЗАД "Далл Бог живот и здраве"АД с ЕИК200299615,подадена чрез пълномощника му адв.И.Ц. против съдебно решение № 260825 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. №88/2021г.по описа на БРС,В ЧАСТТА, с която районният съд е осъдил въззивното дружество да заплати на ИВ. АНГ. АТ. с ЕГН**********,с адрес гр.Бургас,ж.к."**",бл.15,вх.2,ет.6 сумата от 2309.80 лева,представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на
02.12.2020г.застрахователно събитие в гр.Поморие,ул."Димо Хаджидимов"5,при което е увредено собствено на ищеца МПС марка БМВ,модел Х5,рег. №А3915 НР,застраховано при ответника,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-07.01.2021г.до окончателното плащане на главницата.
Ищцата ИВ. АНГ. АТ. е депозирала НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението на БРС в отхвърлителната му част,с която исковата и претенция е ОТХВЪРЛЕНА ЗА РАЗЛИКАТА над присъдения размер до претендирания размер на обезщетението от 2 446.70 лева.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в частта му,с която е уважена исковата претенция до размера от 2309.80 лева.Изложени са доводи,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване ,твърдяното от него събитие да е въобще покрит от дружеството риск.От друга страна ищецът не е спазил едно от съществените уведомителни задължения по така породеното застрахователно обезщетение,а именно- да уведоми съответните оторизирани органи,които следва да констатират настъпилото произшествие,да съставят необходимите удостоверителни 1 документи от които да е видно къде,кога и как е настъпило процесното събитие.Посочва,че изводите на настъпилото събитие почиват изцяло върху твърденията на ищеца,но не е доказано по делото,а неизпълнението на уведомителното задължение пречи на застрахователя ответник да се убеди,че е настъпило изобщо застрахователно събитие и да предприеме действия по определяне и заплащане на обезщетение.На второ място е оспорен и размера на присъденото обезщетение,поискана е била втора експертиза-допълнителна,но районният съд не е уважил искането. Отправя се искане до въззивния съд да допусне поисканата експертиза,която да извърши в по-обективна и детайлна степен сравнение на пазара на авточасти в страната и да определи справедлив размер на обезщетението.Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде отхвърлен предявеният иск ,претендира разноски.
Ищцата А.,чрез пълномощника си адв.К. е оспорила въззивната жалба в депозирания отговор,като на посочва,че изложените във въззивната жалба оплаквания сочат на непознаване на делото.По отношение на експертизата се изтъква,че заключението на вещото лице не е много издържано ,тъй като е въз основа на три оферти,които обаче са от интернет търговци и не включват доставни цени и надценки,които всеки търговец си начислява.По отношение на труда експертизата е приела минималната стойност от 36 лева,макар самия експерт да е заявил,че за подобен тип автомобили стойността на труда за конкретната работа е от 36 лв.до 60 лв.Счита,че ако се допуска допълнителна експертиза,следва да бъде проверена обосноваността на представената про форма фактура,но съобразено с цените на други търговци в гр.Бургас,а не интернет сайтове.Намира за неоснователно твърдението,че ищцата не е уведомила застрахователя,тъй като застрахователното събитие е заявено,а застрахователят е следвало да поиска доказателства за настъпилото събитие,което той не е сторил.Позовава се на чл.106 ал.5 от КЗ и сочи,че ако застрахователят е поискал някакви документи,ищецът е могъл да ги представи,но нищо не му е било изискано.Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част,претендира разноски.
С депозираната насрещна въззивна жалба ищцата А. е оспорила решението на БРС в частта,с която е отхвърлена исковата и претенция.Излага доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част,като се сочи,че заключението по приетата по делото СТЕ е било оспорено,но напълно неоснователно районният съд е отхвърлил искането за допускане на потворна експертиза,която да установи реалната стойност на увредената вещ при търговец в гр.Бургас,а не в интернет сайтове,с цена монтаж и демонтаж.В тази връзка счита,че претенцията е основателна в пълния и размер,като моли решението на БРС да бъде отменено в отхвърлителната му част и искът да се уважи.Отправя доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 ГПК за допускане на повторна експертиза от друго вещо лице,което да провери обосноваността и основателността на представените про форма фактури на оторизирания специализиран сервиз на марката автомобили БМВ относно стойността на увредените части -дясно странично огледало,ведно с елементите за закрепване и труд за монтаж и демонтаж. Претендира разноски.
В представения писмен отговор застрахователното дружество оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.Намира за основателно искането за допускане на потворна експертиза.
Доказателствените искания на страните са оставени без уважение от съда.
В съдебно заседание въззивникът-ответник ЗАД“Далл Бог живот и здраве“ АД,редовно уведомен,не изпраща представител.С писмена молба се поддържа отново доказателственото искане за назначаване на повторна/допълнителна САТЕ,което е оставено без уважение от въззивния съд.Поддържа въззивната жалба,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата-ищца И.А.,редовно уведомена не се явява.Представлява се от адв.К.,който оспорва въззивната жалба на ответника,няма доказателствени искания,претендира разноски.Адв.К. оттегли насрещната въззивна жалба и производството по нея е прекратено от съда.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното 2 решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и основателността на въззивната жалба на ответника съдът намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.405 ал.1 КЗ. В хода на производството районният съд е събрал допустими и относими към спора доказателства,които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност в мотивите на решението си и въз основа на анализа им е достигнал до извод,че предявеният иск е основателен и доказан до размера 2 309.80 лева.За разликата над уважения размер до претендирания от 2446.70 лева исковата претенция е отхвърлена.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за основателността на предявения иск до уважения размер от 2 309.80 лева,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията на въззивното дружество съдът намира за необходимо да посочи,че районният съд правилно и законосъобразно е оставил без уважение искането на ответното дружество за допускане на нова САТЕ и то само по поставения от него въпрос.
Съгласно чл.201 ГПК допълнително заключение се възлага,ако представеното не е достатъчно пълно и ясно,а повторно-когато представеното заключение не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Правилно е приел БРС,че в случая не са налице основанията на чл.201 ГПК за допускане на допълнителна или повторна експертиза. В приетото по делото заключение вещото лице е сравнило цените на вносителя на БМВ и специализирани сайтове в интернет,а заключението относно пазарната стойност на услугата- смяна на странично огледало на автомобил марка БМВ е обосновано с ясни и точни аргументи. Обстоятелството,че са били изследвани и сравнени цените на трима доставчици,а не на минимум пет, не е основание да се приеме,че заключението не е обосновано,още повече,че въззивникът не е навел твърдения и представил доказателства,че други търговци предлагат странични огледала за БМВ на значително по-ниски цени от цените,изследвани и взети предвид от вещото лице.Неоснователно е и възражението,че ищцата не е уведомила съответните оторизирани органи,които следва да констатират настъпилото произшествие. На това възражение БРС е дал подробен и много добре правно аргументиран отговор, който е изцяло съобразен със становището на ВКС в съдебни решения по чл.290 ГПК,на които се е позовал и районният съд в мотивите на решението си.Правилен,законосъобразен и обоснован от доказателствата по делото е изводът на БРС,че по делото не е било доказано настъпване на някоя от хипотезите за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка „Автокаско“ .
Предвид гореизложеното и при пълно споделяне на изложените от БРС мотиви,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемата А..Тя е представила доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение- 400 лева,заплатено в брой,което е видно от представения договор за правна защита и съдействие,сключен с адв.К.. Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата А. сумата от 400 лева разноски във въззивното производство.Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,но същото не следва да се уважава,тъй като размерът на възнаграждението на адвоката не надхвърля минималния размер, посочен в Наредба №1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260825 от 04.06.2021г., постановено по гр.д.№88/2021г.в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Бог живот и здраве"АД с ЕИК-200299615 да заплати на ИВ.
АНГ. АТ. с ЕГН-**********,с адрес гр.Бургас,ж.к."**",бл.15,вх.2,ет.6 сумата от 400/четиристотин/ лева,представляваща разноски,направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4