Решение № 260121 от 30.06.2021, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ град Добрич, 30.06.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Добричкият районен съд, наказателно отделение, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Данчо Димитров

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1352 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, с адрес за призоваване и съобщения: *, срещу наказателно постановление № 23-0000979 от 18.11.2020 г., издадено от Началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 139, ал.

1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т.

3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2019 № 277046 от 19.08.2020 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят е изписал: „Ще представя възражение“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят Б.Г.И. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като е съставен от длъжностно лице, което не е изрично посочено в съответния подзаконов нормативен акт, а именно – на гранично-пропусквателните пунктове Агенция „Митници“, а във вътрешността на страната Агенция „Пътна инфраструктура“, по следните съображения:

Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозно средства е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на, ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи. В чл. 1 от Наредбата е посочено, че с нея се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в движението и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съпоставяйки текстовете на двете норми се налага изводът, че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари. В подкрепа следва да се посочи и чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която, общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Доколкото в конкретния случай се касае за осъществяване на превоз на товари с МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно установените, то служителите на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна са компетентни да съставят АУАН, респективно Началникът на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП.

Предвид изложеното, АУАН е съставен от компетентен контролен орган, а НП е издадено от компетентен за това административнонаказващ орган. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 530 от 17.12.2019 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 655/2019 г./

Относно мястото на извършване на нарушението:

Дейността по превоз на товари, подлежаща на контрол от компетентните държавни органи не е стационарна, осъществявана на определено географско място, а поради естеството си представлява движение по предварително определен/и маршрут/и, включващ/и начална, крайна точка и всяко друго място, на което е възможно спиране с цел извършване на проверка. Правно дължимото поведение на отговорните лица по Закона за движението по пътищата, по Закона за автомобилните превози, както и по подзаконовите нормативни актове, уреждащи превозваческата дейност, е за територията на целия маршрут, по който се осъществява строго регламентираната дейност на обществен превоз на товари.

Затова при ангажиране на административнонаказателната им отговорност за неспазване на правилата за осъществяване на тази дейност, понятието „място на нарушението” по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обхваща целия маршрут от неговата начална до крайната му точка /Виж: Решение от 05.07.2016 г. по кас.адм.н.д. № 178/2016 г. по описа на Адм.С – Добрич/. Това означава, че контролните органи от всяка област по маршрута на движение на транспортното средство, извършващо превоз на товари, са компетентни да установяват нарушенията по Закона за движението по пътищата, по Закона за автомобилните превози и подзаконовите актове, свързани както с превоза, така и с предхождащите превоза дейности на водача.

Относно доводите на пълномощника на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, доколкото същият е бил съставен на 19.08.2020 г. за нарушение, извършено на същата дата, но видно от разписката, актът е бил връчен на нарушителя на 19.02.2020г.:

Няма спор, че е налице противоречие в акта, доколкото актът е съставен на 19.08.2020 г. за нарушение, извършено на същата дата, като в разписката за връчване е вписана датата 19.02.2020 г.

В случая обаче се касае за техническа грешка в изписването на месеца в разписката към АУАН, която обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично коя е датата, месеца и годината на извършване на проверката, както и коя е датата, месеца и годината на съставяне на АУАН. Така например, независимо че в разписката към АУАН е посочено, че същият е връчен на 19.02.2020 г., при извършена на 19.08.2020 г. проверка, от съдържанието на акта може да се изведе безпротиворечивия извод, че същият е съставен на 19.08.2020 г. при извършена на тази дата и в присъствието на жалбоподателя проверка, като актът му е връчен именно на тази дата – 19.08.2020 г. Красноречиво доказателство в тази насока е фактът, че АУАН е бил съставен в деня на проверката и в присъствието на жалбоподателя, като в графата „дата на подписване на акта от нарушителя”, е посочена именно датата 19.08.2020 г. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на нарушението /освен датата на връчване на акта/ съвпадат, поради което защитата на нарушителя не е ограничена.

Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.

В този смисъл погрешното изписване на датата на връчване на акта, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание, отчитайки и че при съставяне на АУАН жалбоподателят е изписал, че ще представи възражения. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че в АУАН и НП липсвало описание на извършеното нарушение, доколкото било описано само, че „Към момента на проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване“/цитат/.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в качеството си на водач на влекач марка „Ивеко“ от кат. N3, с рег. № ***, с прикачено полуремарке от кат. О4 с рег. № ***, извършва превоз за собствена сметка на товари – речен пясък, с композиция – МПС с две оси и полуремарке с три оси, която е с маса, надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – при допустима максимална маса от 40 000 кг за композиция от пет оси, е установено от експедиционна бележка № 317384/19.08.2020 г., бруто маса 49 920 кг., като надвишението е 9 920 кг.

Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно обстоятелството жалбоподателят явява ли се водач на моторно превозно средство, което е с маса, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.