Решение № 3677 от 12.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100509386 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9386/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София срещу решение №20045113 от 29.06.2022 г постановено по гр.д.

№33472/20 г на СРС , 68 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД на „И.“ ЕООД ЕИК **** гр.Варна сумата от 5002,24 лева – стойност на принудително и неправомерно събрано от „П.М.“ ЕООД по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. вземане от „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на ел.енергия за периода 29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор И.Н.Б. за имот в с.Пристой , което вземане е прехвърлено на „И.“ ЕООД от придобилия го цесионер „КНМ Г.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г ; както и сумата от 840,09 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Изпълнителният лист е ценна процесуална книга и е недопустимо трети лица да оспорват активната легитимация на кредитора по него . Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и е недопустимо последваща проверка на материалната законосъобразност на изпълнителния процес чрез искове за неоснователно обогатяване .

Въззивникът има валиден договор за цесия и правата му могат да се оспорят само с искове за недействителност на цесията . Ищецът е представил спогодба-анекс от 23.12.2014 г към 198 броя договори за цесия от 23.10.2014 г , сред които е и процесния договор под №135 .

Налице е предходно образуван съдебен спор за вземане в размер на 2594,10 лева по гр.д.

1

№3752/20 г на РС-Варна , сега гр.д.№39059/20 г на СРС и производството трябва да се прекрати по чл.126 ал.1 ГПК , защото искът не е предявен като частичен . Не е допустимо лице събрало вземане по изпълнителен лист да бъде осъдено да върне сумата на трето лице .

Ищецът трябва да уреди отношенията си в съдебен процес с „КНМ Г.“ ЕООД , защото с него е имал облигационни отношения . В исковата молба не са наведени твърдения за фактическия състав по чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД , като в случая отсъства неоснователно обогатяване . Не може да е путативен кредитор взискател събрал сума в изпълнителното производство . Уведомлението не е част от фактическия състав на цесията , а има само защитен характер за длъжника . В случая длъжникът не участва като страна по делото и уведомяването му е без правно значение . Ако се приемат доводите на ищеца всяко лице с уведомление до длъжника може да води процес за неоснователно обогатяване срещу въззивника . Ирелевантна е в случая поредността на цесиите , защото цесията на въззивника е валидна и не е установено да е недействителна . Неправилни са мотивите на СРС и по отношение на недействителност на цесията поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания . Цесията на ищеца от „КНМ Г.“ ЕООД е подписана между адвокат и личната му адвокатска сътрудничка за „И.“ ЕООД , а понастоящем управител и собственик на „И.“ ЕООД е майката на пълномощника . Налице е субективния елемент на чл.40 ЗЗД .

Въззиваемата страна „И.“ ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата .

Третото лице помагач на ответника-възивник „КНМ Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.Варна е подало писмен отговор , в който счита , че въззивната жалба е основателна . „КНМ Г.“ ЕООД е представило доказателства , че е развалило договора за цесия с ищеца и искът на последния е недопустим . Ако договорът е „неправилно прекратен“ ищецът има право да претендира обезщетение за вреди от неизпълнението , но не е допустимо съдът да установява налично облигационно отношение . Ищецът би трябвало да предяви претенциите си спрямо „КНМ Г.“ ЕООД , а не спрямо ответника . Уведомлението не е част от фактическия състав на цесията и е без значение за правата на ищеца и ответника . В процеса ответникът е лишен от права да възрази срещу легитимацията на ищеца по „чуждо облигационно правоотношение“ , докато „КНМ Г.“ ЕООД е възразило за недействителност на цесията на ищеца по чл.40 ЗЗД . Не е налице хипотеза на чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД , защото ответникът е получил плащане по „собствено договорно основание“ и не попада в кръга на лицата по чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма данни ответникът да е овластено лице от кредитора – пълномощник , мандатоносител , настойник , търговски представител и пр. , а СРС не е дал указания ищецът да посочи в коя хипотеза на чл.75 ал.1 ЗЗД се претендира процесната сума . Липсва и друга предпоставка – длъжникът да е приел с оглед недвусмислени обстоятелства , че плаща на овластено лице . В случая спорът е между лица със самостоятелни облигационни отношения с трето лице по отношение на спорното право т.е. липсва овластяване от кредитора и чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД не намира приложение . Принудителното изпълнение може да бъде оспорено с уредените в ГПК способи – чл.436 ГПК , чл.440 ГПК , чл.464 ГПК и пр. като сроковете са преклузивни и процесният иск е недопустим . Договорът за цесия на ищеца е подписана от пълномощник 2 на „КНМ Г.“ ЕООД – адв.К.Т. , като този пълномощник и ищецът впоследствие са отказали да представят въпросния договор и другите подписани договори , както и да се даде отчет .

Ищецът е учреден с едноличен собственик на капитала и управител Т.Д. , а впоследствие собственици и управители са били Д.А. и Р.М. . Т.Д. и Д.А. са адвокатски сътрудници на адв.К.Т. , а Р.К. е майса на адв.К.Т. . Целта е обогатяване на адв.К.Т. за сметка на „КНМ Г.“ ЕООД и цесията на ищеца е нищожна по чл.40 ЗЗД като има вреда от 2000 лева .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.07.2022 г и е обжалвано в срок на 28.07.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

За да уважи иска СРС е приел , че ищецът се легитимира като цесионер според договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г с цедент третото лице „КНМ Г.“ ЕООД , като вземането за 5002,24 лева е с длъжник „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на ел.енергия за периода 29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор /потребител на ел.енергия/ И.Н.Б. за имот в с.Пристой . Според спогодба-анекс между ищеца и „КНМ Г.“ ЕООД цедентът е уведомил длъжника за цесията на 28.10.2014 г . Възражението на подпомагащата страна „КНМ Г.“ ЕООД за нищожност по чл.40 ЗЗД на договора за цесия от 23.10.2014 г е неоснователно . Няма данни за нанесени вреди на „КНМ Г.“ ЕООД , а визираните връзки между адв.К.Т. и представители на ищеца не доказват сами по себе си хипотеза на чл.40 ЗЗД . Договорът за цесия от 23.10.2014 не е развален , защото в нотариалната покана от 02.07.2018 г няма позоваване на неизпълнение на задължение по договора от ищеца „И.“ ЕООД .

Според СРС ответникът „П.М.“ ЕООД се е легитимирал като взискател-цесионер по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. с договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г , също като цесионер на „КНМ Г.“ ЕООД . За цесията длъжникът „Е.П.П.“ АД е уведомен на 20.01.2015 г . Ответникът „П.М.“ ЕООД не е представил доказателства по чл.154 ал.1 ГПК във вр.чл.181 ал.1 ГПК , че договорът за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г действително е подписан на тази дата , като в същото време длъжникът „Е.П.П.“ АД е уведомен първо за цесията на ищеца по-рано – на 28.10.2014 г . При конкуренция на кредитори по отношение на длъжника кредитор е този , който първи е съобщил цесията си .

Взискател по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. е бил ответникът . На 18.08.2020 г същият е получил по изпълнителното дело сумата от 5002,24 лева и запорът е бил вдигнат .

На основание чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД полученото по изпълнителното дело е без основание , а действителен кредитор/цесионер е ищецът т.е. искът е основателен .

От фактическа страна настоящият съд приема следното :

Ищецът представя договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г , с който му е прехвърлено от „КНМ Г.“ ЕООД процесното вземане срещу сумата от 100 лева .

Ищецът представя уведомление от 23.10.2014 г от „КНМ Г.“ ЕООД за съобщаване на цесията на длъжника „Е.П.П.“ АД , връчено на 28.10.2014 г .

В исковата молба ищецът твърди , че „КНМ Г.“ ЕООД и ответникът оформили договор за 3 прехвърляне на вземане относно същото вземане с дата 21.10.2014 г , докато всъщност този договор е подписан месеци по-късно и за тази „първа“ цесия длъжникът е уведомен едва на 20.01.2015 г . Длъжникът „Е.П.П.“ АД е платил по по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. процесната сума , но истинският кредитор е ищецът .

Ответникът представя договор за прехвърляне на вземане относно процесното вземане с дата 21.10.2014 г и уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г . Според договора вземането се прехвърля срещу цена от 4952,24 лева , която ще бъде платена в срок от 6 месеца от датата на подписване на договора .

Според приложено по делото копие от изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. , същото е образувано по молба на ответника „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2019 г в полза на „КНМ Г.“ ЕООД . Представени са договор за прехвърляне на вземане относно процесното вземане от 21.10.2014 г и уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г .

По изпълнителното дело е налични преводни нареждания от 30.10.2019 г и от 06.12.2019 г от „Е.П.П.“ АД за сумата от 9104,31 лева и за сумата от 47,34 лева .

Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 05.03.2020 г вземанията на ответника до размера от 5002,24 лева са задържани по сметка на съдебния изпълнител и не са преведени .

Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 20.08.2020 г на взискателя са преведени общо 8305,65 лева и изпълнителното дело е приключено .

Ищецът представя покана от „Е.П.П.“ АД , според която е бил уведомен на цесията в полза на ищеца на 26.10.2014 г .

Ищецът представя спогодба-анекс от 23.12.2014 г , с която се уреждат отношения между ищеца , „КНМ Г.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД във връзка с подписани 198 броя цесии .

С писмено становище от 15.02.2022 г третото лице помагач на ответника „КНМ Г.“ ЕООД твърди , че договорът между него и ищеца е развален още през 2018 г . Ищецът отказва да представи сключените от него договори , което е основание за разваляне .Налице са злоупотреби от пълномощника адв.К.Т. и свързани с него лица . Цесията в полза на ищеца е недействителна на основание чл.40 ЗЗД .Чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД няма предвид хипотези на получаване на престация от лице на собствено основание . Плащането в полза на ответника е извършено от ЧСИ .

Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя покана до „И.“ ЕООД да представи договорите за цесия и да извърши плащания по тях в 14 дневен срок . Поканата е връчена на ищеца на 16.07.2018 г.

Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя изявление за разваляне до „И.“ ЕООД връчено на 17.12.2018 г .

Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя покана за разваляне до „И.“ ЕООД връчено на 22.03.2018 г .

4

С молба от 23.03.2022 г ищецът посочва , че според договора за цесия от 23.10.2014 г , изменен със спогодба-анекс от 23.12.2014 г , същият се е задължил да заплати цената на придобитото вземане в размер на 4902,24 лева направо на първоначалния титуляр И.Б. , както и да финансира воденето на гражданско дело срещу „Е.П.П.“ АД . Липсва хипотеза на чл.40 ЗЗД , защото вземането за корекция не е било ликвидно , а делото е било финансирано и водено от „И.“ ЕООД . Не е настъпило разваляне на договора за цесия , защото този договор не е индивидуализиран в договора за цесия и не е посочено какво е неизпълнението .След спогодбата-анекс „И.“ ЕООД няма задължения към „КНМ Г.“ ЕООД , а към трето лице – И.Б. ; като падежът на задължението му не е настъпил . Със спогодбата-анекс е извършена новация на задълженията на „И.“ ЕООД . Управителите на „КНМ Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД са първи братовчеди .