Решение № 376 от 19.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Карлово, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101132 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

СЪДЪТ е констатирал служебно, че в постановеното по делото решение е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива, касаеща заплащане на възнаграждение по реда на чл. 38 ат ЗА на пълномощника на ищеца, като вместо ответника съдът е посочил името на ищеца.

В дадения срок становище от страните във връзка с констатираната грешка, не е постъпило.

Съдът намира, че поправката следва да се допусне по следните съображения:

Съдът е уважил иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД като в мотивите си е приел, че ответникът следва да понесе разноските, включително и за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

В диспозитива на решението, в частта имаща характер на определение, с която съдът е постановил заплащане на разноски на адв. С. Н. за предоставена безплатна права помощ на ищеца А. Д., е допусната техническа грешка, като съдът вместо да посочи, че осъжда ответника „С.К.“ ООД, както е прието в мотивите на съда, съдът е посочил, че осъжда ищеца.

Поради изложеното и при служебно констатираното несъответствие между мотивите на съда и диспозитива на решението, следва да се допусне поправката му.

СЪДЪТ е сезиран с молба от пълномощника на ответника „С.К.“ ООД, за изменение на решението в частта, относно разноските, които същият следва да заплати на ищцовата страна. Ответникът основава искането си с направеното признание на иска и с това, че с поведението си не е дал повод за 1 завеждане на делото.

Моли съда да измени решението в частта относно разноските като приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК.

ПРЕПИС от молбата е връчена на ищеца, като в указания едноседмичен срок отговор не е постъпил.

ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Молбата на ответника е подадена на 01.11.2023 г., в срока за обжалване на решението, връчено на 01.11.2023 г., поради което молбата е процесуално допустима.

РАЗГЛЕДАНА по същество молбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с иск с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД и чл.

19 ал.4 от ЗПК вр. с чл. 11 т.9 и т.10 от ЗПК, който е уважен при признание на иска.

Основният поставен пред съда въпрос е дали разпоредбата чл. 78 ал.2 от ГПК намира приложение в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на клауза от потребителски договор, когато ответната страна - търговец е признал иска, и е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото.

Отговор на този въпрос е даден от касационната инстанция с определение № 50466 от 30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049/2022 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК. В него се приема, че разпоредбата на чл. 78 а.2 от ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване нищожността на договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. ВКС е посочил и прилагане по аналогия на определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г.о. и на т. 96 от решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз.

В настоящия случай съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност, поради което е приложимо и посоченото определение.

Действително ответникът-кредитор е признал предявения иск, включително по делото е постановено решение при признание на иска, но не може да се приеме, че е налице и другата предпоставка за приложението чл.

78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Поради изложеното съдът намира молбата за неоснователна и я оставя без уважение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 301 от 27.10.2023 г. постановено по гр. дело 2

№ 1132/2023 г., ІІІ гр. състав, в частта, касаеща присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА, като вместо: „ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ *** да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес: град П., ул. „Й.Г.“ ***, партер, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ *** в размер на 400.00 (четиристотин) лева.“ да се чете: „ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес: град П., ул. „Й.Г.“ ***, партер, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ *** в размер на 400.00 (четиристотин) лева.“

ОСТАВЯ БЕЗ уважение молбата на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***, представлявано от Н.П.П. за изменение на решение № 301 от 27.10.2023 г. постановено по гр. дело № 1132/2023 г., в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО, включително в частта по чл. 248 от ГПК, имаща характер на определение, може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

К.Ш.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3