Решение № 124 от 08.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002465 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по частна жалба вх. № 902738/07.10.2020 г., подадена от „Биляна – Трико“ АД, гр. Петрич, ул. „Цар Симеон“ № 70, с ЕИК:101022463 чрез адвокат И. Н. от САК срещу решение № 2066/21.05.2020 г., постановено по търг. дело № 55/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу отказ № 20200226170306/07.04.2020 г. длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление вх. № 20200226170306/26.02.2020 г.

Жалбоподателят счита така постановения отказ и първоинстанционното решение за неправилни и незаконосъобразни, поради нарушаване на приложимия материален закон. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че казусът се свеждал до приложимостта на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и разпоредбата на чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849, относно въведеното в тях изключение относно дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, в каквато връзка счита, че това изключение се прилагало и за техните дъщерни дружества – последните били освободени от задължението да посочват действителен собственик – физическо лице, а можели единствено да посочат, че контрол върху тях се упражнява чрез дружество, чиито акциите се търгуват на регулиран пазар.

Моли апелативния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да постанови ново решение, с което да задължи Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства така, както са посочени в заявлението, подадено от дружеството.

Прави искане на основание чл. 628 ГПК вр. чл. 267, ал. 2 и ал. 3 ДФЕС апелативният съд да 1 отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург относно тълкуването на разпоредбата на чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 по следните въпроси:

1) Изключението, предвидено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, касаещо „дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар“, се отнася към „контрол чрез други средства“ или към „физическото лице или лица, което в крайна сметка притежава или контролира дадено правно образувание“ ?

2) Ако изключението, посочено във въпроса в т. 1) се отнася към „физическото лице или лица, което в крайна сметка притежава или контролира дадено правно образувание“, то допустимо ли е разширително тълкуване на определението за „действителен собственик“ като „физическо лице или лица“ и изключението от него за „дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар“, въведено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма ? а) Ако отговорът на въпроса в т. 2) е положителен, то може ли да се приеме, че изключението, предвидено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, относно определението за „действителен собственик“ като „физическото лице или лица, което в крайна сметка притежава или контролира дадено правно образувание“ обхваща не само „дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар“, а и всички негови дъщерни дружества, включително техните дъщерни дружества, и дъщерните дружества освободени ли са от задължението да идентифицират „действителен собственик“ като „физическото лице или лица, което в крайна сметка притежава или контролира дадено правно образувание“ по смисъла на същата разпоредба ? б) Ако отговорът на въпроса в т. 2) е положителен, то може ли да се приеме, че съгласно чл.

3, ал. 6, б. „а“, т. ,,i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма дъщерните дружества на „дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар“ могат да посочват това дружество-майка като действителен собственик?

3) Ако изключението, визирано във въпроса в т. 1) се отнася към „контрол чрез други средства“, както и ако отговорът на въпроса по т. 2) относно разширителното тълкуване на изключението, предвидено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, е отрицателен, то допустимо ли е, съгласно Директива (ЕС) 2015/849, въвеждането на облекчения при изпълнението на задължението за идентифицирането на „действителен собственик“ като „физическото лице или лица, което в крайна сметка притежава или контролира дадено правно образувание“ на дружества, чийто мажоритарен собственик е „дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар“, въведено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на 2

Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма ?

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по жалба на „Биляна – Трико“ АД срещу отказ № 20200226170306/07.04.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ за вписване по партидата на дружеството на следните обстоятелства по заявление вх. № 20200226170306/26.02.2020 г.: „ 550. Действителни собственици: „Доверие - Обединен Холдинг“ АД - публично дружество, държава: България.

Данни за притежаваните права – дружеството се контролира непряко от публично дружество „Доверие - Обединен Холдинг“ АД чрез „Доверие – Капитал“ АД“.

За да постанови отказа си, длъжностното лице по регистрацията е приело, че съгласно чл. 59, ал. 1 и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП действителните собственици били физически лица. Видно от образеца на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП (приложение № 3 към чл. 38 ППЗМИП), която се представяла към посоченото заявление, следвало да се посочат действителни собственици – физически лица. Съгласно чл. 67, ал. 50 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в раздел „Действителни собственици“ при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП група „Действителни собственици – физически лица“ съдържала единствено поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в което се посочвали индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици – имена, гражданство, единен граждански номер или дата на раждане, държава на пребиваване.

В жалбата си пред окръжния съд, „Биляна – Трико“ АД излага съображения в подкрепа на твърдението си, че доколкото посоченият краен собственик на дружеството-заявител бил публично дружество, което било освободено от задължението си да посочва краен собственик-физическо лице, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то и неговите дъщерни дружества следвало да са освободени от това задължение, поради невъзможност за изпълнението му. Прави и сравнение между закона, в частност § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, и разпоредбата на чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „Д“ от Директива (ЕС) 2015/849, като навежда доводи, че директивата имала същия смисъл, а именно, че публичните дружества били изключени от задължението да посочват краен собственикфизическо лице, поради което следвало да се прилага същото изключение и за дъщерните им дружества.

За да постанови решението си, с което е оставил без уважение жалбата, Окръжен съд – Благоевград е приел, че обстоятелството, че мажоритарният собственик на капитала на дружеството бил публично дружество, не давало основание за вписване като действителен собственик по реда на ЗМИП на лице, което не било физическо по смисъла на същия закон.

3

Настоящият съдебен състав намира следното:

С приетия през 2018 г. ЗМИП се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение (чл. 1). С него се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, според чиито съображения 12, 13 и 14 се въвежда изискване на територията на ЕС да се идентифицира всяко физическо лице, упражняващо право на собственост или контрол върху правно образувание чрез обхващане на възможно най-широк кръг от правни образувания, учредени или създадени на територията на съответната държава-членка, в т. ч. такива, които притежават други правни образувания, с цел да се установи по веригата конкретно физическо лице или лица, което/които в крайна сметка упражняват контрол, чрез собственост или чрез други средства върху правното образувание - клиент. С директивата държавите членки се задължават да създадат гаранции, че правните образувания, учредени на тяхна територия в съответствие с националното право, получават, съхраняват и предоставят подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици, в допълнение към основната информация (като име, адрес на дружеството, учредяване и собственост), която информация следва да се съхранява в централен регистър, намиращ се извън дружеството; последният би могъл да бъде както търговският регистър, така и друг централен регистър, а информацията в него относно естеството и мащаба на притежаваните от действителния собственик права и техния приблизителен дял да е на разположение на компетентните органи и на задължените за разкриване на информацията субекти, когато последните предприемат мерки за комплексна проверка на клиента.

В съответствие с тези изисквания и цели, заложени в директивата, националният законодател е въвел с разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 63 ЗМИП задължение за юридическите лица и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, като заявяват тази информация за вписване по партидите им в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

С чл. 63, ал. 4 ЗМИП законодателят е определил подлежащите на вписване обстоятелства, а именно: 1. идентификационните данни за физическите лица - действителни собственици на юридическите лица (респ. на другите правните образувания), като име, гражданство, ЕГН или дата на раждане и държава на пребиваване, ако е различна от Република България; 2. други юридически лица или правни образувания, които пряко или непряко упражняват контрол върху съответните юридически лица и правни образувания; 3. идентификационни данни на физическото лице за контакт, когато по партидата на юридическото лице или правно образувание не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на страната техен законен представител - физическо лице и 4. всяка промяна в предходно посочените обстоятелства. Вписването се извършва въз основа на заявление Б7 (съгласно Наредба №1/2007 г.), като всяко от обстоятелствата се вписва в определено поле; полетата се обединяват в групи, а групите в раздели - чл. 66, ал. 3 от наредбата. Съгласно т.