Решение № 453 от 30.10.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 30.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав, на

ВТОРИ

ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА мл.с. СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 705 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №

1516/31.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1983/2019 г. по описа на същия съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №** ЕИК *****, представлявано от ст. комисар Кр. Н. да заплати на С.Т.И. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 2117,89 лева, представляваща обезщетение за положен 320,89 часа извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №*** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар Кр. Н. да заплати на С.Т.И. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 300,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2117,89 лв, за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019г., на основание чл.86 ЗЗД.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул. „***“ №** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар Кр. Н., да заплати на С.Т.И. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сума в размер на 490,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР

–Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар Кр. Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 134,72 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявано от директора Красимир Н. чрез гл. юрк. П. Ф. против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент – 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г., са действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.

Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата от 2014 г., но само за четири дни. В нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба. Неправилни са изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед.

Поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, както и с писмената си защита по настоящото дело, процесуалният представител на ОД на МВР – Плевен е взел алтернативно становище, в случай, че не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищцовата страна, исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г., за който период извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В този смисъл, следва да бъде отхвърлен предявеният иск за главница с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ за сумата в размер на 305,79 лв., както и предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 38,38 лв., съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза в хода на съдебното дирене пред РС.

Претендират се съдебни разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна С.Т.И. чрез пълномощника му – адв. П. ***, в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна. Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на ПРС. Изложени са подробни доводи в насока, че за процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите наредби – от 11.08.2014 г., но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05.2015 г.

Липсата на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемата страна твърди, че в случая, по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба. В противен случай, служителите на МВР биха се поставили в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения. Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на ПРС, като в писмения отговор е цитирана и практика на районни и окръжни съдилища в страната.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът С.Т.И. за процесния период 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. е работил на длъжност „мл. инспектор група ООР“ в Първо РУ при ОД на МВР – Плевен. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на смени – дневна и нощна смяна от 22,00 часа – 06,00 часа, с продължителност при сумарно изчисляване на работното време 12 часа, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. – 566 часа нощен труд, за 2017 г. – 776 часа нощен труд, за 2018 г. – 780 часа нощен труд и за 2019 г. – общо 130 часа нощен труд. Общо положените 2252 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 322,036 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително, ведно със съответната лихва за забава, считано от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба и окончателното изплащане на сумите/законна лихва върху главницата/.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза.

Изготвено е заключение от вещото лице Т. И.. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 2117,89 лв., а лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 300,85 лв.

РС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.

Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143.

Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.