Решение № 1400 от 15.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1400

15.10.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

I наказателен състав

На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Станка Т. Деведжиева

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20205330205662 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. Р. У. против Наказателно постановление № 20-1030-005669, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Д. Р. У. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 01.06.2020 г. около 11:35 часа в гр. Пловдив на бул.6-ти септември” - посока на движение изток- запад Д. Р. У. като ******* на учебен автомобил МАЗДА 626 с рег. № *******, допуска извършването на следното нарушение: 1. на кръстовището с ул. „Йоаким Груев” ******* З. Н. О. преминава при забраняващ сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим.

1

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, т.1 ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, които съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.

Съдът намира, че при описание на нарушението от фактическа и правна страна са допуснати съществени пороци, които накърняват правото на защита на наказаното лице и влекат безусловна отмяна на наказателното постановление.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1.

2. описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на 2 правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице.

Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административнонаказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически обстоятелства и всички правни норми (предписващи конкретно материално правило за поведение), които според контролните органи са нарушени .

В обратния случай, ако в АУАН и НП:

- не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да 3 установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца;

- или изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;

- или посочването им не е достатъчно конкретно, пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение;

-или посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило за поведение, включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към които препраща;

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере с кои повели на материалния закон не се е съобразил и кои негови фактически действия обуславят съставомерност на деянието.

Точно такъв е и процесния случай:

На първо място в АУАН и НП е посочен само правния извод на наказващия орган, че процесния автомобил е преминал на забранителен сигнал на светофара, без обаче да са посочени конкретните факти, които да позволят проверка на този правен извод.

Това е така, доколкото противно на наложилото се житейско възприятие, че червен сигнал на светофара е равносилно на забранителен сигнал, нормативната уредба не слага пълен знак за равенство между двете понятия.

Така в чл. 31, ал.7 ППЗДвП е изяснено, че:

- червена светлина - означава "Преминаването е забранено".

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека - едновременно светещи червена и жълта светлина - означава "Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина

- жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, 4 след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

От гореизложеното е видно, че в ППЗДвП са уредени три различни сигнала на светофарната уредба, при които преминаването през кръстовището е забранено, като при два от тях забраната е абсолютна, а при един от тях е относителна и зависи от конкретните обстоятелства на пътната обстановка.

При липса на изложени факти в АУАН и НП каква точно е била светлинната сигнализация на светофарната уредба- наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва- че е преминал на червена светлина, че преминал на едновременно светеща червена и жълта светлина, че е преминал на жълта светлина и ако е на жълта било ли е безопасно мигновено да преустанови движението си, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.

На следващо място в АУАН и НП като нарушена е посочена само нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер , к а т о за съдържанието на конкретните предписания на светлинната сигнализация, която водачите следва да спазват, препраща към съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДвП.

В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните сигнали на светофара, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение.

Посоченото е особено важимо с оглед конкретиката на процесния случай. Не е спорно между страните, а се установява и от показанията на актосъставителя, че не жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, който е преминал на забранителен сигнал, а негов курсист. В този смисъл надлежното предявяване на административното обвинение е изисквало посочване и на конкретната правна норма, по силата на която *******ът отговаря за нарушенията на ЗДвП, допуснати от курсисти.

Подобно посочване няма.

5

От гореизложеното следва, че на дееца не са надлежно предявени нито всички съставомерни факти, нито релевантните правни норми, които той е нарушил, поради което и НП следва да се отмени.

В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/759fd785-adca-4381-ac75-de698f531710