Решение № 1454 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500744 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П., ЕГН********** , срещу срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС , 14-ти състав, в частите с което:

1/е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П., ЕГН ********** и Л. И. Н., ЕГН **********, сключен на 01.11.2012г. и прекратен с решението на ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК;

2/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а детето М. П. П., ЕГН**********, на майката Л. И. Н., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;

3 / е определен режим на лични отношения на бащата П. Ц. П., ЕГН**********, с детето М. П. П., ЕГН**********:

- всяка нечетна седмица в годината (като първата седмица в година е нечетна) от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя; на рождения ден на детето М. от 14:00 часа до 18:00 часа на единадесети ноември ако денят е неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при съгласие между родителите те заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него заедно;

1

- през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18:30 часа на 25.12.

(двадесет и пети декември) до 18:30 часа на 30.12. (тридесети декември) и всяка четна година от 18:30 часа на (двадесет и осми декември) до 18:30 часа на 02.01 (втори януари);

- през Великденските празници (официални почивни дни) всяка четна година от 18:30 часа в събота до 18:30 часа в неделя; през лятната ваканция за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;

- на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден от 18:30 часа на 21.02. (двадесет и първи февруари) до 07.30 часа на следващия ден 22.02. ако денят е учебен, а ако не е учебен ден до 18:30 часа на 22.02. (дванадесет и втори февруари);

- когато се прилага РЛО за ваканциите не се прилага месечния режим.

- на 24.12. (двадесет и четвърти декември),рожденния ден на майката, не се прилага нито един от описаните РЛО;

- при изпълнение на РЛО бащата ще взема детето от дома в който то се отглежда и ще го връща в същия дом;

4/ е осъден бащата П. Ц. П., ЕГН**********, да заплати на детето М.

П. П., ЕГН**********, чрез майка му законен представител Л. И. Н., ЕГН**********, издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022г. до 24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по развода и фамилното име, както и по отхвърлените части от издръжките.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на детето. Не са били преценени правилно от ВРС събраните по делото доказателства, а други сочени доказателства не са били събрани поради процесуални нарушения. По отношение на вината ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само от съпругата парични средства, натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя е извършвала „системно разпиляване“ на негово или поне на семейно имущество и е накърнила интересите на съпруга и на детето. И към момента се сочи, че от всички изтеглени от съпругата с пълномощни средства от сметките на П. П. са останали невърнати 18 227.28 щатски долара и така Л. П. е извършила тежко брачно провинение. Относно родителските права липсва преценка на личността, на възпитателските качества и на другите важни съобразно ППВС обстоятелства за избора на титуляр на правата; в тази връзка също е от значение системното разсипване на придобитите чрез съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството; освен това след м.11.2022г. Л.

Н. многократно е лишавала бащата от контакти със сина му, което показва 2 родителските й разбирания; средата при майката също не е добра за детето.

Издръжка за минало време (24.09.2022г. – 24.10.2022г.) не се дължи изобщо, защото бащата се е грижил за детето си. По същите причини не се дължи и от подаване на исковата молба (25.10.2022г.) до 28.11.2022г. Отделно предвид постановените на 07.02.2023г. от ВРС привременни мерки началният момент на задължението по чл.143 от СК следва да бъде от решението относно развода, съобразно ППВС №5/1970г., а не от исковата молба, както е приел ВРС. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части, вместо което: да се приеме, че вина за развода има съпругата; родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото детето да живее; на майката да бъде определен от съда режим на лични контакти, като бъде осъдена последната за издръжа от 350лв.

В о.с.з. чрез пълномощник и чрез последващи молби поддържа доводите си, акцентира върху финансовите взаимоотношения между съпрузите, въвежда и нови твърдения за брачни нарушения с оглед факти, настъпили през 2024г., поддържа исканията си по съществото на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.

Относно вината не е доказано тя да е пропилявала семейни средтва; сумите са постъпвали по нейна сметка и са били разходвани за семейни нужди. Относно родителските права промяната в отглеждането на детето би било негативно за него, а и бащата е на кораб по 5-6 месеца в годината и не може да се грижи за сина си. Издръжката се дължи от претендираната начална дата, а привременни мерки не са основание за друг начален момент на задължението. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за присъждане на разноски. В о.с.з. поддържа позицията и искането си до съда.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК вр. чл.59, ал.2-4 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК на Л. И. Н., ЕГН**********, срещу П. Ц. П., ЕГН **********, както следва:

- за прекратяване на сключения между тях на 01.11.2012г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника;

- за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето М. П. П., ЕГН**********, на майката Л. И. Н., ЕГН**********, при която да бъде определено и местоживеенето на детето на посочен от нея адрес;

3

- за определяне на претендиран от ищцата режим на лични отношения на бащата П. Ц. П. с детето М. П. П.;

- за осъждане на ответника П. Ц. П. да заплати на детето М. П. П., ЕГН**********, чрез майка му законен представител Л. И. Н., ЕГН**********, издръжка в размер на 600.00лв. за изминал период от 24.09.2022г. до 24.10.2022г., както и в размер на 600.00лв. от депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на П. Ц. П., ЕГН**********, срещу Л. И. Н., ЕГН**********, с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК вр. чл.59, ал.2-4 от СК, както следва:

- за прекратяване на сключения между тях на 01.11.2012г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата;

- за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето М. П. П., ЕГН**********, на бащата П. Ц. П., при когото да бъде определено местоживеенето на детето на посочен от него адрес;

- евентуално за предоставяне на разширен режим на лични отношения на бащата с детето.

Ищцата твърди, че страните по делото са сключили брак на 01.11.2012г. и че са родители на детето М. П. П., родено на 11.11.2014г. От м.11.2022г. съпрузите са във фактическа раздяла.

Твърди, че след раждането на детето е поела непосредствените грижи за него и за семейството, а бащата продължил да работи като капитан на кораб и да работи по няколко месеца извън страната. Така майката станала водещият родител за детето, а при завръщанията си отв. П. отправял непрекъснати критики и нападки към нед и често се заяждал за дребни неща с майката и със сина им. През 2021г., след като закупили семейно жилище в гр. ****, ищцата, освен грижите за детето, сама организирала целия ремонт на апартамента, така че да отговаря на нуждите на семейството и на сина им като ученик.

Ответникът участвал с пари, но и „със скандали от кораба“; настоявал да бъде прекарана газ в жилището, но имало проблеми със съседите. Започнал да заплашва съпругата с развод,както се случвало и преди. През втората половина на 2021г. и през 2022г. отношенията между съпрузите се влошили до степен на нетърпимост. Ответникът заплашвал съпругата си от кораба, обвинявал я в измислени от него неща, силно драматизирал всичко случващо се, продължил със заплахите за развод и че „ще ни бие шута“, бил изключително груб към нея и към детето, принудил я „да му върне 84 690 щ.д. по негова сметка. След завръщането си на 30.09.2022г. заповядал на съпругата да му събере багажа и поискал да напусне жилището. След това й казал, че ще живеят като съквартиранти и че той ще ходи където си поиска, както и че има интимна връзка. Заявил, че ако тя има претенции към имотите му, ще й вземе 4 детето. Фактическата раздяла настъпила на 07.11.2022г., когато съпругата била принудена да напусне семейното жилище заедно с детето М..

Предвид изложеното ищцата счита, че бракът е изчерпан от съдържание, между съпрузите липсва доверие и обич, бракът съществува само формално и не изпълнява функцията си, поради което следва да бъде прекратен по вина на ответника по делото.

Поддържа, че от раждането на детето през всичките години и досега тя е полагала и полага всички основни грижи за детето. Бащата е осигурявал само финансово семейството, но не е помагал в отглеждането му. Между майката и детето има изключително силна емоционална връзка. В отговора по насрещния иск допълва, че бащата е с компрометиран родителски капацитет, не познава нуждите на сина им и не е в състояние да ги задоволи адекватно.

Ответникът често е бил груб и към сина си, крещял му е и го е нагрубявал, а самото момче се страхува от баща си. Отделно последният отсъства по половин година от България, а бабата по бащина линия живее в Ловеч и е на преклонна възраст, поради което не може и да помага на бащата при гледането на детето. И към момента майката е единственият родител, който освен да се грижи за сина си му помага в обучението, познава кога започва да се разболява и при нужда го води на лекар, осигурява цялото му ежедневие.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето ищцата поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Разпечатката съдържа 53 от 162 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/759ed9f2-1ecc-4dd0-9343-b75517a47263