Решение № 2256 от 13.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205419 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4908498 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че не е собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението за скорост, нито някога да е управлявал този автомобил. Оспорва приетата за установена фактическата обстановка. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли 1 жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. П. Б., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 20.07.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, приложена на лист 9 от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.08.2021 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.02.2021 г. в 13:49 часа по републикански път II-86, на км 19+240 в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград неустановено по категоричен начин по делото моторно превозно средство се движило със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Движението на това МПС и с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Multa Radar SD580.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 110 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 106 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч. По същото време и на същото място се движил и лек автомобил „Мерцедес ГЛ 500 4 Матик“ с рег. № ***, собственост на „Агро Грийнлайф“ ЕООД, ЕИК:

203972166.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя К. П. Б. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4908498, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В електронния фиш било прието, че нарушението е извършено при управлението на лекия автомобил „Мерцедес ГЛ 500 4 Матик“ с рег. № ***.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че процесното техническо средство тип Multa Radar SD580 е 2 вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4888, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 08.12.2020 г.

От снимка № 157А от радар Multa Radar № 00209D32ACE1 се изяснява, че стойността на измерената скорост е 110 км/ч, а заснемането е извършено на 15.02.2021 г. в 13:49 часа на републикански път II-86, км 19+240.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на „Агро Грийнлайф“ ЕООД, ЕИК: 203972166.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от 26.05.2021 г. от К.Ц.А. се установява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-Пловдив, че на 15.02.2021 г. в 13:49 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя К. П. Б.. Установява се още, че към декларацията е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Б..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 15.02.2021 г. в 13:49 часа на път II-86, км 19+240 в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград е извършено нарушение за скорост, тъй като моторно превозно средство се е движило със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч, при което е превишена разрешената скорост извън населено място с 16 км/ч.

На първо място обаче настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин, че установената превишена скорост от 106 км/ч е именно на лекия автомобил „Мерцедес ГЛ 500 4 Матик“ с рег. № ***. По делото е представена снимка № 157А от техническо средство Multa Radar № 00209D32ACE1, на която се виждат няколко моторни превозни средства, включително такива, движещи се в една и съща посока и в една и съща пътна лента. Използваното за установяване на нарушението техническо средство не е с вградено разпознаване на регистрационни номера. Върху представената снимка никъде не е вписан разпознат номер на превозното средство. По никакъв начин не е изобразено движението на кое МПС е проследявал лазерният лъч на АТСС. Напълно неясно остава за съда как е установено, че от всички моторни превозни средства, попадащи в обектива на техническото средство, нарушението е извършено при управлението именно на процесния лек автомобил „Мерцедес ГЛ 500 4 Матик“ с рег. № ***.

Регистрационният номер на този автомобил е и напълно нечетлив. По тези съображения съдът приема, че авторството на деянието не е доказано по делото.

Следващ порок на процедурата по установяване на нарушението е използването на средство за измерване, за което не се доказа да е от одобрен тип и да е преминало последваща периодична метрологична проверка. От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установи, че срокът на одобряването на типа на процесната видео-радарна 3 система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Multa Radar SD580 е изтекъл на 08.12.2020 г. З а да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, трябва да са налице две кумулативни предпоставки – средството за измерване да се намира в употреба и то да отговаря на одобрения тип. При наличието на тези предпоставки средството за измерване се счита от одобрен тип. По делото не се доказа да са изпълнени тези изисквания. На първо място на основание чл. 189, ал. 8 от ЗДвП данни за извършената метрологична проверка на използваното автоматизирано техническо средство трябва да бъдат посочени още в съпроводителното писмо, което в случая не е сторено. В тази връзка с Разпореждане № 5400 от 18.08.2021 г. по настоящото дело от въззиваемата страна е изискано да представи доказателство за успешно премината метрологична проверка от използваното АТСС към датата на нарушението. Определен е срок за изпълнение на указанията до 01.10.2021 г., като съдебното съобщение е редовно връчено на 20.08.2021 г. Въпреки това до изтичането на предоставения срок, а и до приключването на съдебното следствие не е представено доказателство от ОДМВР – Пловдив за премината метрологична проверка от видео-радарна система тип Multa Radar SD580.

Доказателствената тежест в процеса се носи от въззиваемата страна, поради което тя следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на своето твърдение. В случая съдът приема, че по делото не се доказа използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Multa Radar SD580 да е отговаряло на одобрения тип към датата на деянието 15.02.2021 г., нито да е успешно преминало метрологична проверка. Тези обстоятелства в съвкупност с изтичането на срока на валидност на одобряването на типа налагат извод, че използваното АТСС не е от одобрен тип.

На следващо място съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, гласящ, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от 4

ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.