Решение № 360 от 25.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Пловдив, 25.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205313 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л. К. срещу Наказателно постановление № 22-0432-001086/15.08.2022 г., издадено от К.Г.Л. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди извършеното деяние да представлява маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка поддържа, че преценката за маловажност на нарушението е допустима и дължима в настоящото производство, като черпи аргументи от разпоредбите на ЗНА, общата част на НК и ЗАНН. Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение чрез лишаването му от възможност да сключи споразумение с наказващия орган. Твърди с наказателното постановление да му е наложено и допълнително наказание по отнемане на 6 контролни точки. Поддържа тази дейност да представлява незаконосъобразно наложено наказание. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В случай че съдът приеме постановлението за законосъобразно и обосновано, моли то да бъде отменено в частта му относно отнемането на шест контролни точки. В условията на евентуалност моли съдът с решението си да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, 1 представлява се от адв. Л. К., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. А. Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.09.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.09.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.08.2022 г. в 08:30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Скопие“ срещу № 23 в посока на движение от запад към изток жалбоподателят К. А. Г. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** от категория М1, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелят Д. П.

К. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Свидетелят К. забелязал, че жалбоподателят не използвал обезопасителния си колан по време на движение, поради което му подал сигнал да спре. След като водачът спрял, свид. К. пристъпил към извършването на проверка. На място той съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 732971 от 07.08.2022 г. срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел очевидец. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

2

В показанията си свид. Д. П. К. потвърждава авторството на съставения АУАН, като заявява, че поддържа констатациите по него. Изяснява се още, че свидетелят няма спомен за конкретния случай. От показанията му обаче се установява механизмът на извършваните проверки за деяния като процесното.

Свидетелят изяснява, че преди съставянето на АУАН за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП винаги първо проверява дали автомобилът е оборудван с обезопасителен колан, а преценката дали водачът използва колана прави към момента, когато превозното средство е в движение, а не в покой. Свидетелят пояснява още, че към съставяне на АУАН пристъпва само когато е сигурен, че е възприел извършеното нарушение.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 21 от делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Опел Зафира“, с брой места седящи+водач - 6+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От Заповед № 8121К-902/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (лист 26 от делото) се изяснява, че издалият обжалваното наказателно постановление К.Г.Л. е преназначен на длъжност ***.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователно е възражението срещу материалната компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно т. 3.9 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в сила в тази си част от 01.01.2022 г., оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП са началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР. По отношение на длъжностното лице, издало обжалваното наказателно постановление – К.Г.Л., по делото се доказва от приетата като писмено доказателство Заповед № 8121К-902/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, че същият е назначен на длъжност „***“.

При тези факти доказано е, че наказателното постановление е издадено в рамките на териториалната и предметна компетентност на

3 административнонаказващия орган.

Не се споделя възражението да е допуснато съществено процесуално нарушение поради неотправянето на предложение от наказващия орган до жалбоподателя за сключване на споразумение по реда на чл. 58г от ЗАНН. В случая АНО е процедирал така на основание чл. 58г, ал. 17 от ЗАНН във връзка с чл. 189з от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби за нарушения по ЗДвП не се прилагат правилата за приключване на административнонаказателното производство със споразумение. В жалбата се изразява несъгласие с приложението на нормата по чл. 189з от ЗДвП спрямо жалбоподателя Г.. Съществено значение с оглед характера и целите на настоящото производство, което е по контрол за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление, е, че сам по себе си фактът на неотправянето от наказващия орган до нарушителя на предложение за сключването на споразумение не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така, защото сключването на споразумение е само факултативен, а не задължителен етап от административнонаказателното производство.

Очевидно, за да се изключат всякакви съмнения относно характера на процедурата, с разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН изрично е прогласено, че издаването на НП, без да е направено предложение от наказващия орган за сключване на споразумение, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл разгледаното възражение и претендираните с него последици противоречат на изричната законодателна воля. Именно по съображения от цитираната разпоредба на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН в доктрината се поддържа, че с действащата уредба на възможността за сключване на споразумение в производството по ЗАНН на административнонаказващия орган е предоставена оперативна самостоятелност дали да предложи или не сключването на споразумение.

Следователно при тази нормативна уредба не може да се приеме, че неотправянето на предложение до жалбоподателя за сключването на споразумение е съществено процесуално нарушение.

По делото не е спорно, че инициатива за приключване на производството по този особен ред не изхожда от наказващия орган, но следва да се отбележи, че това не е поискал и жалбоподателят Г., след като счита правилата на чл. 58г от ЗАНН за приложими спрямо своя случай. В такава хипотеза АНО би бил сезиран с искане, чиято основателност ще следва да прецени и така да се произнесе нарочно. Относно възраженията за лишаването на жалбоподателя от възможност за по-благоприятно третиране и понасянето на отговорност в по-нисък размер чрез сключването на споразумение, то на първо място този ред на процедиране на наказващия орган почива на действащата нормативна уредба, поради което не е дискриминационен или ограничаващ правото на защита на жалбоподателя.

Освен това с връчването на наказателното постановление Г. е уведомен и за възможността си да заплати имущественото наказание глоба в намален 4 размер на основание чл. 79б от ЗАНН, от което той не се е възползвал.

Поведението на жалбоподателя противоречи на твърденията му и в тази връзка възражението се разглежда единствено като опит да се мотивира процесуално нарушение, каквото обаче не е допуснато.

Като единствен недостатък на административнонаказателното производство съдът отчита факта, че наказателното постановление е издадено в последния ден от срока за писмени възражения срещу АУАН. Съгласно приложимото правило на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срокът за писмени възражения е 7-дневен и започва да тече от датата на подписване на акта. Относно изчисляването на сроковете разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, а съгласно чл. 183, ал. 4 от НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая последният ден от срока е бил неприсъствен (14.08.2022 г.), а наказателното постановление е издадено на първия следващ присъствен ден – 15.08.2022 г., тоест в последния ден от срока, в който жалбоподателят е могъл да направи писмени възражения по АУАН. Това представлява нарушение на процедурата. Въпреки това не всяко процесуално нарушение автоматично има за своя последица отмяна на наказателното постановление. Аргумент се черпи и от цитираната разпоредба на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, която допуска съществуването в процеса и на нарушения, които не са от категорията на съществените. Съгласно трайната съдебна практика критерият при преценката за характера на процесуалното нарушение е неговото значение за упражняването на правото на защита. В този смисъл последиците от допуснат процесуален порок невсякога са фатални за законосъобразността на НП.