Решение № 19347 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19347 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110152451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция"

Образувано е по повод на искова молба на Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.

..........., срещу Е. В. Б. – И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 10 095,00 лева (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер с протоколно определение от 11.06.2025 г.), представляваща недължимо преведена от ищеца по банковата сметка на ответницата сума с платежно нареждане № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. Н. Д. Н. е извършил паричен превод на сумата от 15 000,00 лева по личната банкова сметка на ответницата Е. В. Б. – И., открита в „....“ АД – банкова сметка с IBAN ................. Посочва, че с лицето Е. В. Б. – И. не се познават, никога не са се виждали, нямат договорни правоотношения помежду си, поради което и няма правно и фактическо основание за получаване на сумата от ответната страна по делото. Предвид изложеното, ищецът поддържа, че ответницата се е обогатила неоснователно с посочената сума при начална липса на основание за това. Моли за постановяване на съдебно решение, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. В. Б. – И. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основателност.

Оспорва твърденията в исковата молба, че страните по делото не се познават, никога не са се виждали и че не съществува правно и фактическо основание за получаването на процесната сума. Излага твърдения, че ищецът и ответницата се познават от есента на 2023 г., като познанството помежду им е по повод на бизнес отношения между ищеца и съпруга на ответницата – ................ Твърди, че през 2023 г. ищецът е възложил на съпруга й В. И. изготвянето на проект за обзавеждане на новото му жилище, вкл. изработка и монтаж на 1 кухня. В началото на 2024 г. последните двама се срещнали, като Н. възложил на И. да ползва услугите на негова близка дизайнерка и да му представи ЗD проект на обзавеждане на цялото жилище. Н. бил уведомен, че проектът не е безплатен и същият следва да бъде заплатен на дизайнера, за което той се съгласил. Проектът за обзавеждане на жилището бил изработен и показан на Н. и съпругата му ........ В продължение на няколко месеца от началото на 2024 г. ищецът Н. и съпругата му внасяли промени в проекта за обзавеждане на жилището. И. и Н. се споразумели цената за изработване и монтаж на кухнята да възлиза на сумата от 15 400,00 лева. Уговорката им била, преди започване изработването на кухненските шкафове, Н. да заплати капаро за закупуване на материали. Поради това, на 21.04.2024 г. Н. предал на ръка на В. И. сума в размер на 9 000,00 лева, като капаро за изработване на кухня, за което двамата разписали анекс – разписка за получаване на сумата.

И. закупил материалите за кухнята и я изработил, а впоследствие я монтирал в жилището на ищеца. На 17.06.2024 г. Н. поискал от И. чрез В..... съобщение да му посочи банкова сметка, на която да му преведе остатъкът от сумата за изработената кухня, а именно сумата от 15 000,00 лева. И. посочил банковата сметка на съпругата си, тъй като не разполагал с данни за неговата към момента на комуникацията им. На 26.06.2024 г. Н. превел по банковата сметка на ответницата Е. И. сумата от 15 000,00 лева, която била остатък от неплатената цена за монтаж и материали за кухнята. Така ищецът Н. заплатил общо на В. И. сума в размер на 24 000,00 лева – 9 000,00 лева на ръка и 15 000,00 лева по банков път на 26.06.2024 г. Крайната цена на кухнята била 19 095,00 лева. Влошените отношения между страните по повод на постоянните промени в интериора на жилището мотивирали И. да откаже на семейството на ищеца Н. да изработи останалите мебели за жилището им. На 07.08.2024 г. В. И. изпратил на Н. в табличен вид цените на възложената и изработена кухня, в това число цената за ЗD проекта, допълнителните промени, които не били отчетени при първоначалните уговорки, като от общо платената от ищеца сума от 24 000,00 лева В. И. следвало да му възстанови сума в размер на 4 905,00 лева, поради прекратяване на отношенията им. На 07.08.2024 г. от същата банкова сметка, на която ищецът бил превел сумата от 15 000,00 лева, с титуляр Е. В. Б. – И., ответницата извършила превод на сума в размер на 4 905,00 лева по сметка на Н.. При така изложеното, ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че сумата от 15 000,00 лева е получена без основание и твърди, че причина за превеждането на сумата по нейната банкова сметка са именно договорките за изработка и доставка на кухня за жилище, собственост на ищеца и неговото семейство, поради което със заплащане на горепосочената сума ответницата не се е обогатила неоснователно. Моли за постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № 13377/20.03.2025 г., допълнен и обявен за окончателен в откритото съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г., съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните обстоятелствата, че на 26.06.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 15 000,00 лева, а на 07.08.2024 г. ответницата е превела по банковата сметка на ищеца сумата от 4 905,00 лева.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за услуга от 21.04.2024 г. (л. 82-83), от който се установява, че на 21.04.2024 г., в гр. С., между ............... – като изпълнител, и Н. Д. Н. – като възложител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил срещу възнаграждение да извърши услуга, наименувана в договора като „кухня“, в срок до 03.06.2024 г. Между страните е уговорено, че при точно изпълнение на възложената услуга възложителят дължи на 2 изпълнителя възнаграждение в размер на 15 400,00 лева без ДДС, като цената се заплаща от възложителя в срок до 3 работни дни от приемането на договора в брой или по банкова сметка. Според посоченото в чл. 2, ал. 2 от договора, цената по предходната алинея – т. е. сумата от 15 400,00 лева без ДДС, се заплаща по следния начин: капаро 60 % - 9 000,00 лева, при доставка – 30 %, при монтаж 10 %. Съгласно чл. 3.1, ал. 2 от договора приемането на изпълнението на услугата се удостоверява с подписването на двустранен приемопредавателен протокол. Съгласно уговореното в чл. 4.4, при промяна от страна на възложителя на вече изготвен проект, допълнителните разходи се поемат от него. В горната част на първата страница от договора е поставено лого на „....... мебел“. Договорът носи саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес.

Видно от представения и приет като писмено доказателство Анекс към договор от 21.04.2024 г. (л. 48), е, че на 21.04.2024 г. Н. Н. и В. И., като представител на „В&Е мебел“, са постигнали споразумение, че сумата от 9 000,00 лева е предадена в брой на В. И. като капаро за изработка на кухня. Анексът носи саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес. В становище от 06.12.2024 г. ищецът оспорва доказателствената стойност на посочения документ и неговата относимост към предмета на настоящото дело, но не оспорва същият да е подписан от него. При тези обстоятелства и като взе предвид изявленията на ищеца в становището от 06.12.2024 г., че с анекса от 21.04.2024 г. е било постигнато споразумение между него и съпруга на ответницата относно цената на възложената на последния изработка на кухня, съдът приема, че този документ обективира извънсъдебно признание на ищеца относно наличието на договорни отношения между него и В. И. и следва да бъде ценен при формиране на фактическите и правни на съда относно осъществяването на наведеното в срока по чл. 131 ГПК основание за получаване и задържане на процесната сума.

От представеното и прието като писмено доказателство Платежно нареждане за кредитен превод реф. ................ (л. 6) се установява, че на 26.06.2024 г. ищецът Н. Д. Н. е превел по банковата сметка на ответницата Е. В. Б. – И. сумата от 15 000,00 лева, а като основание за превода е посочено „захранване на сметка“.

С писмения отговор на исковата молба по делото е представено извлечение от електронна кореспонденция, осъществена посредством мобилното приложение „В.....“ на дати 17.06.2024 г., 18.06.2024 г., 05.08.2024 г., 06.08.2024 г., 07.08.2024 г., 08.08.2024 г. и 09.08.2024 г., между потребители с имена „Н. Н.“ и „....... мебел“ (л. 49-52). Ответницата навежда твърдения, че кореспонденцията е водена между ищеца и съпруга й ................ В становище от 06.12.2024 г. ищецът оспорва приложената в..... кореспонденция, навеждайки възражения, че от същата не се установява между кои лица е водена, неотносима е към предмета на делото, тъй като не се твърди да е водена между ищеца и ответницата, както и се оспорва нейното съдържание. Във връзка с тези възражения и по доказателствената стойност на приложената в..... кореспонденция, съдът следва да посочи, че счита, че подобен начин на комуникация има правно значение и приложими за него са изискванията на ЗЕДЕУУ – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 116 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на ВКС, III ГО. Ноторно известно е, че информационната система, ползвана чрез приложението „В.....“, се използва за електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил, чрез посочване на телефонен номер. Изпратеният по нея в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, и макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за доказателство за неговото авторство. По принцип представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, за представилата документа 3 страна не възниква задължение да ангажира други доказателства. Представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било спорно, има доказателствена стойност. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.

Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане не е направено от ищеца, поради което е достатъчно приобщаването на електронната кореспонденция на хартиен носител като препис.

В разглеждания казус, в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, ищецът не навежда конкретно оспорване на авторството на приложената електронна кореспонденция и конкретно, че той не е неин автор, поради което поначало съдът приема, че същият е автор на изявленията в нея, изходящи от потребител с имена „Н. Н.“. Наведеното в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК общо възражение на ищеца, че съществува неяснота относно лицата, между които е водена приложената кореспонденция, съдът намира, че следва да бъде преценявано в контекста на цялата събрана доказателствена съвкупност, вкл. и приетата електронна кореспонденция.