Решение № 127 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600793 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 28.03.2022г. по НОХД № 94/19г., Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия М. Л. С. за виновен в извършване на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. Чл. 130, ал. 1 от НК , поради което му е наложил наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок съответно от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ за първото престъпление и от ШЕСТ МЕСЕЦА за второто. На основание чл.

23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С присъдата си съдът е уважил частично предявените срещу подсъдимия граждански искове, като го е осъдил да заплати на гражданските ищци С. Д. и А. К. сумите от по 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 200 000 лева.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

1

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия С., чрез защитниците му адв. Р. и адв. Я., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Твърди се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и че неправилно е приложен материалният закон. На първо място, според защитата, налице е опорочаване на фактическите констатации на съда, с което е нарушен материалният закон. На следващо място, твърди се, че присъдата е постановена при практическа липса на мотиви, необсъждане на релеватните факти и ограничаване правото на защита на подсъдимия чрез неуважаване на доказателствените му искания. . Излагат се и съображения, че наказанието е явно несправедливо. Поради това се моли за съдебен акт, с който при условията на алтернативност, присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, да бъде изменена правната квалификация в по-леко наказуема, да бъде намален размерът на наказанието с приложението на чл. 66 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. На първо място се поддържа, че при разглеждане на делото пред Окръжен съд – Благоевград, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Според прокурора, от изготвените към присъдата мотиви става ясна волята на съда и страните не са били лишени от възможността да разберат както каква е действителната му воля, както и въз основа на кои доказателствени източници са възприети състаовмерните факти и обстоятелства.

Прокурорът счита, че наличните по делото доказателства са правилно интерпретирани от страна на първоинстанционния съд и е постановена присъда, при която правилно е приложен материалният закон.

Излага подробни съображения в тази насока, свързани с кредитируемостта на 2 показанията на разпитаните свидетели и останалите събрани по делото доказатества, от които се установява деятелността на подсъдимия С..

Поддържа още, че тази законосъобразна дейност по събиране и оценка на доказателствата е довела до правилни и законосъобразни изводи относно приложението на материалния закон, като се солидаризира с изложенотото, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано като опит за престъпление по чл. 116 от НК, а не с оглед реално причинените вреди на пострадалите лица, с оглед конкретно установената деятелност и заключенията на изготвените СМЕ, от които е видно, че леталният изход би бил неизбежен, ако не е била компетентната медицинска намеса. Според прокурора, налице са и квалифициращите признаци по чл. 116 от НК, като става въпрос за опит за причиняване на смърт на две лица, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с оглед липсата на сериозни предходни отношения, които да обусловят констатираното посегателство.

В пледоарията се твърди също така, че присъдата е законосъобразна и относно изводите на съда за индивидуализацията на наказанието, като прокурорът счита, че правилно са преценени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с малки претендирани корекции в това отношеине към мотивите на съда. Независимо от това счита, че отмереното наказание е спрадведливо и ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Поради това моли за потвърждаване на присъдата в тази й част, като изказва становище, че не са налице основанията за намаляване на наложеното наказание и по отношение на подсъдимия С..

Поради това моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло присъдата на Окръжен съд – Благоевград.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. Д., Г. Д. моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец и частен обвинител А. К., не се явява в съдебното зседание, в което бе даден ход на делото по същество, не се явява и упълномощен повереник.

Защитата на подсъдимия С., в лицето на адв. Т., редовно упълномощена пред настоящата инстанция, поддържа подадената жалба и доводите, подробно развити в пледоарията в предходното създебно заседание.

3

На първо място твърди, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в участие в съдебния състав на съдия, който не е избран чрез системата за случайно разпределение, което нарушение, за разлика от необсъждането в мотивите към присъдата на всички доводи и възражения на защитата, не може да бъде изправено от въззивния съд. Поради това счита, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Защитникът излага също така подробни съображения относно неправилността и необосноваността на присъдата, като счита, че съдът не е направил разграничение и не е отсял противоречията в показанията на свидетелите. Акцентира на обстоятелството, че свидетелите не са възприели нанесените удари с нож и от факта, че не е установено оръжие в някои от лицата, участвали в инцидента, не може да се изведе по категоричен начин заключението, че само подсъдимият е имал такъв и че именно той е нанесъл инкриминираните удари, особено като се вземе предвид, че оръжието не е намерено. Сочи в тази насока, че св. Д. не е видял кой го е намушкал, за което сочат и останалите свидетели, както и че непосредствено след деянието подсъдимият сам е признал, че е намушкал едно лице.

Атакува се извода на съда, че се доказва наличието на пряк умисъл у подсъдимия да умъртви свидетелите, като се сочи в тази насока както данните за неизбежна отбрана, така и противоречията в показанията на свидетелите, що се отнася до протичането на конфликта и данните, извеждащи се от СМЕ относно взаимното разположение на пострадалите и нанасящия ударите.

Поради това се поддържа, че липсват мотиви за извършване на убийство и не може да се обоснове наличието на пряк умисъл, при който единствено е възможна хипотезата на опита. Акцентира в тази насока и на хаотичността на ударите, сочена в показанията на св. П..

Атакува се също така и наличието на квалифициращия елемент деянието да е извършено по хулигански подбуди, независимо от употребения алкохол, доколкото се установява наличието на предходен конфликт между подсъдимия и приятелите му от една страна и пострадалите свидетели, от друга, което оборва наличието на този квалифициращ признак.

Допълнително адв. Т. сочи, че становището на вещите лица Г. и Х.

4 пред въззивния съд не водят до извод за умисъл за причиняване на смърт.

По изложените съображения адв. Т. моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или, алтернативно, да признае подсъдимия С. за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК, като приеме, че деянието му е съставомерно по чл. 131 от НК и то единствено по отношение на св. С. Д..

Подсъдимият С. се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като поддържа изцяло изложеното от своя защитник и доводите, развити във въззивната жалба. Изразява съжаление за стореното.

В дадената последна дума подсъдимият моли за справедливо решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели: А. К., С. Д., Я. Д., Е. С., А. Т., М. П., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на ДП, по реда на чл. 229 от НПК, и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1 от НПК; К. П., Н. Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, врл. Ал. 1 от НПК, А. Ц., И. Ш., А. А., Б. Р., И. И., В. И., Д. Х., М. Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на ДП, и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, вр. Ал. 1 от НПК, М. Т., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на ДП, и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, вр. Ал. 1 от НПК, З. А.; заключенията на приетите по делото експертизи, както следва: 2 бр. СМЕ по отношение на св. А. К., изготвена от вещите лица М. Г. и Р. Х. на фазата на ДП /л. 184-188 и л. 245 – 250 от ДП/, 2 5 бр. СМЕ по отношение на св. С. Д., изготвена от вещите лица М. Г. и Р. Х. на фазата на ДП /л. 190-194 и л. 252-257 от ДП/,2 бр. СМЕ по отношение на св.

Я. Д., изготвена от вещите лица М. Г. и Р. Х. на фазата на ДП /л. 196-200 от ДП/, Допълнителна СМЕ по отношение на св. А. К., изготвена от вещите лица М. Г. и Р. Х. при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, Допълнителна СМЕ по отношение на св. С. Д., изготвена от вещите лица М.

Г. и Р. Х. при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, писмените доказателства по делото: докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2017г. със снимков материал, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие от подсъдимия С., справка за съдимост, протокол за претърсване и изземване от 23.11.2017г., протоколи за разпознаване на лица от 24.11.2017г. със снимков материал, от свидетелите А. Т., А. Ц., Я. Д., протокол за доброволно предаване от 23.11.2017г., медицинска документация по отношение на свидетелите А. К., С. Д. и Я. Д., трудов договор, справка, служебна бележка, уведомление и характеристика по отношение на подсъдимия С., писмо № 244005894/23.02.2022г. от МВР – ОД – Благоевград, писмо от 17.11.2022г. от Окръжен съд – Благоевград с приложени документи.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите на съдията-докладчик към присъдата на БлОС, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства, както и приетата в хода на въззивното съдебно следствие КСППЕ и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от твърденията на защитата в съдебното заседание на въззивния съд, поради което прие следното от фактическа страна: