Определение № 78 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С определение № 2/08.01.2026 г. съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върнал ИМ на ищеца.

Съдът е сезиран с молба вх. № 699/21.01.2026 г. от ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "АД чрез пълномощника адв. Н. Ш., съдържаща искане за допълване на крайният съдебен акт в частта му за разноските. Според изложените доводи, правилно съдът приел, че в разглежданата хипотеза на ответника се дължат разноски, но неправилно заключил, че такива не следва да му бъдат присъждани поради липсата на доказателства за извършването на такива. Изложени са съображения, че с оглед постановеното прекратяване на производството преди провеждане на съдебно заседание по делото, ответникът бил лишен от възможността за ангажира доказателства за реалното плащане на претендираните от него разноски. Затова и сега с подадената молба представя заверени копия от договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г., фактура № 1000000170/19.11.2025 г. и извлечение от сметка от 21.11.2025 г., като прави искане за присъждане на разноски в размер на 2853 евро (с равностойност 5580 лв.) с вкл. ДДС, представляващи заплатено адв. възнаграждение по делото.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца М. М., чрез пълномощника му адв. Б. Н., в което се иска отхвърляне на молбата, като неоснователна. Изтъкнато е, че в случая въпросните доказателства за извършване сторените разноски били представени едва с молбата по чл. 248 ГПК. Оспорват и самите доказателства за сторените разноски. Твърди се, че приложения договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г. бил антидатиран, а отделно от това договорът бил сключен и след датата на подаване на отговора на ИМ. По отношение на представената фактура се твърди, че същата не била подписана нито от издателя й, нито от получателя, поради което не следвало да се третира като годно писмено доказателство, а от 1 представеното извлечение от банкова сметка по никакъв начин не можело да формира извод за реалното плащане на сумата от 5580 лв. с ДДС.

Направено е и мотивирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който следвало да бъде намален до минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 1395,83 евро (с равностойност 2730 лв., доколкото предявеният частичен иск бил заведен за сумата от 26 000 лв.

Посочено е наред с това и че процесуалният представител на ответника не е участвал в о.с.з., като работата му се свеждала единствено до подаване на отговор на ИМ.

Съдът намира, че молбата за допълване на крайният съдебен акт в тази инстанция е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява частично основателна.

Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК предвижда вземане на ответника за репарация на разноските при прекратяване на делото. Нормата на чл.81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Процесуалната пречка по допустимостта на иска съдът може да констатира в закрито съдебно заседание, включително след служебно събиране на доказателствата, които я установяват. В тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл.78, ал.4 ГПК чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за присъждане на извършените разноски по реда на чл.248 ГПК.

Тълкуването на чл.81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл.248 ГПК, само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на делото по недопустимия иск. (в т.см. е и съдебната практика - Определение № 66/7.04.2017 г. по ч.гр.д.

№ 49/2017 г. на ВКС , I г.о. и др.). Затова и в настоящия случай представянето на приложените писмени доказателство относно сторените от ответната страна разноски не е преклудирано и е допустимо.

В разглежданата хипотеза определение № 2/08.01.2026 г. за прекратяване на делото е било постановено след размяна на книжата по реда на чл.367 ГПК и депозиран писмен отговор на ИМ с в него направено възражение за недопустимост на претенцията. Така постановеното от окръжния съд прекратителното определение има характер на акт по смисъла на чл.81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски, направено надлежно от ответната страна. Такова искане действително е направено и се съдържа в депозирания отговор на ИМ по делото.

От страна на ответника с молбата по чл. 248 ГПК са представени копия от договор за възлагане на правна защита и съдействие от 19.11.2025 г. с уговорен размер на възнаграждение от 5850 лв. в полза на адв. Н. Ш.. В договора изрично е посочено, че хонорара следва да бъде платен по банков 2 път по описаната банкова сметка (съгласно чл.4). Налице са доказателства представена е и фактура от 19.11.2025 г., удостоверяваща заплащането на сумата от 5580 лв., както и надлежно банково извлечение от 21.11.2025 г., удостоверяващо постъпване на посочената сума по същата сметка на адвоката (ред 3).

Според съда изложеното дотук формира извода, че в случая основанието за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК несъмнено е налице.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че въпросния договор е бил антидатиран, в каквато насока не са ангажирани никакви доказателства освен изложеното твърдение. Видно е, че договорът предхожда като момент датата на прекратяване на делото, поради което и липсват основания да се приеме, че същият не следва да бъде приет като редовно писмено доказателство по делото. Същото се отнася и до приложената фактура и банково извлечение, от които съвсем недвусмислено и несъмнено се установява заплащането на договорения хонорар преди постановяване на прекратителното определение на съда. Затова и на база изложеното следва да се приеме, че в случая са спазени предписанията на т. 1 в ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.

ОСГТК на ВКС.

Преценката на съда в случая е, че възражението на ищцовата страна по реда чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение се явява основателно. Това възражение също е допустимо, тъй като както вече се посочи по-горе, определението за прекратяване на производството е постановено без да е даван ход на устните състезания, поради което и не може да се приеме като преклудирано. На практика производството пред настоящата инстанция е приключило след извършена размяна на книжата, във фазата след депозиране на писмения отговор на ИМ от ответника, без провеждане на о.с.з., при което с оглед обема на изследваните обстоятелства, съдът по реда на чл.130 ГПК, е приел, че ИМ се явява недопустима за разглеждане.

Съобразявайки тези данни, съдът формира извода, че по своята същност, процесния казус не се отличава с особена фактическа и правна сложност.

Затова и преценката на съда е, че в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК (в редакция съгл. изм. с ДВ, бр. 17 от 2026 г.), като заплатеното от ответника адв. възнаграждение бъде редуцирано до размера на разноските за адвокатско възнаграждение, който е заплатен на адвоката на насрещната страна, или сумата от 2740 лв. (с равностойност 1400,94 евро), който се явява напълно адекватен за обема на предоставеното процесуално представителство, защита и съдействие по конкретното дело, в т.ч. и с оглед критериите по чл.36, ал.3 от ЗА, и съобразен с изискването на чл.78, ал.5, изр. последно от ГПК – размерът да не бъде понисък от разноските за адв. възнаграждение, платено на адвоката на насрещната страна. Към тази сума следва да се прибави и дължимия ДДС в размер на 280,18 евро, при което общия размер на възнаграждението с вкл.

ДДС става 1681,12 евро.

3

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 248 ГПК, във вр. с чл.78, ал. 4 ГПК съдът намира, че ще следва да се допълни крайният акт по делото, като в полза ответника бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение, чийто размер с оглед приетото възражение по чл.78, ал.5 ГПК възлиза на 1681,12 евро с вкл. ДДС.

Ето защо и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 2/08.01.2026 г., постановено по т.д. № 189/2025 г. на ПзОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 1681,12 евро (хиляда и шестстотин осемдесет и едно евро и дванадесет цента) с вкл. ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С определение № 2/08.01.2026 г. съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върнал ИМ на ищеца.

Съдът е сезиран с молба вх. № 699/21.01.2026 г. от ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "АД чрез пълномощника адв. Н. Ш., съдържаща искане за допълване на крайният съдебен акт в частта му за разноските. Според изложените доводи, правилно съдът приел, че в разглежданата хипотеза на ответника се дължат разноски, но неправилно заключил, че такива не следва да му бъдат присъждани поради липсата на доказателства за извършването на такива. Изложени са съображения, че с оглед постановеното прекратяване на производството преди провеждане на съдебно заседание по делото, ответникът бил лишен от възможността за ангажира доказателства за реалното плащане на претендираните от него разноски. Затова и сега с подадената молба представя заверени копия от договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г., фактура № 1000000170/19.11.2025 г. и извлечение от сметка от 21.11.2025 г., като прави искане за присъждане на разноски в размер на 2853 евро (с равностойност 5580 лв.) с вкл. ДДС, представляващи заплатено адв. възнаграждение по делото.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца М. М., чрез пълномощника му адв. Б. Н., в което се иска отхвърляне на молбата, като неоснователна. Изтъкнато е, че в случая въпросните доказателства за извършване сторените разноски били представени едва с молбата по чл. 248 ГПК. Оспорват и самите доказателства за сторените разноски. Твърди се, че приложения договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г. бил антидатиран, а отделно от това договорът бил сключен и след датата на подаване на отговора на ИМ. По отношение на представената фактура се твърди, че същата не била подписана нито от издателя й, нито от получателя, поради което не следвало да се третира като годно писмено доказателство, а от 1 представеното извлечение от банкова сметка по никакъв начин не можело да формира извод за реалното плащане на сумата от 5580 лв. с ДДС.

Направено е и мотивирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който следвало да бъде намален до минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 1395,83 евро (с равностойност 2730 лв., доколкото предявеният частичен иск бил заведен за сумата от 26 000 лв.

Посочено е наред с това и че процесуалният представител на ответника не е участвал в о.с.з., като работата му се свеждала единствено до подаване на отговор на ИМ.