Решение № 368 от 18.09.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Русе, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20254520200830 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от Д. И. П. от гр.Ветово обл.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-0457-000138/24.04.2025г. на началника на РУ в ОДМВР Русе РУ Ветово,с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.

Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,тъй като са му наложени две наказания за едно и също деяние.

Представителят на административно-наказващия орган предлага на съда да потвърди постановлението и претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя не притежава правоспособност за управление на МПС .

Въпреки това притежава умения и редовно управлява МПС за което многократно е наказван по административен ред.

С наказателно постановление №25-0457-000054 на началника на РУ Ветово за причинено ПТП е наказан с глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление влиза в сила на 1

22.03.2025г. Въпреки това П. продължава да управлява МПС. Във връзка с това си поведение е известен на всички полицаи в гр.Ветово.

На 05.04.2025г. П. се намира в гр.Ветово.Въпреки,че не притежава свидетелство за управление на МПС,той предприема управление на л.а. БМВ с рег.№ Р 9966РМ и около 17:50ч. се движи по ул.“Трети март“. На същата улица, контрол по движението извършва свид.С. – мл.автоконтрольор в РУ Ветово.Свидетелят вижда,че зад волана на движещия се срещу него лек автомобил е жалбаподателя. Знае,че е без превоспособност да управлява МПС и го последва и спира за проверка. При проверката П. не представя свидетелство за управление на МПС и се установява,че е употребил алкохол.Свидетелят съставя срещу него акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол и управление на МПС след като е лишен от право. След анализ на пробата за алкохол се установява,че концентрацията е в степен за наказателно преследване и за това деяние е образувано наказателно производство. Без да е необходимо актосъставителят анулира съставеният на място акт и на следващия ден съставя нов акт само за нарушението по чл.150а от ЗДвП и го предявява на жалбоподателя.

На 24.04.2025г. началникът на РУ Ветово издава обжалваното наказателно постановление и на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.

Изложеното се установява от писмените доказателства – справка и от показанията на разпитания свидетел С..

Така приетата да установена фактическа обстановка не се оспорва.

Фактите свързани с многобройните наказания налагани на жалбоподателя се установяват от приложената справка от Сектор ПП Русе.От същата се установява и наказателното постановление,с което на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и датата на влизането му в сила.

От показанията на разпитания свидетел се установява фактическата обстановка относно управлението на МПС и самоличността на дееца.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима,тъй като е подадена в предвидения от закона срок от лице с право на обжалване,а разгледана по същество е неоснователна.

От обективна страна жалбоподателят П. е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП,тъй като на 05.04.2025г. в гр.Ветово обл.Русе е управлявал МПС след като е лишен от това право с наказателно постановление влязло в сила само месец преди извършване на деянието. Нарушението е извършено от П. и е безспорно установено.Деянието носи обективните признаци на престъпление по НК,но поради липса на един от тях не е квалифицирано като административно нарушение.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – с оглед на обстоятелството,че наказателното постановление,с което се лишава от право да управлява му е връчена лично,деецът е съзнавал забраната да се управлява МПС без съответно свидетелство,но въпреки това той е искал настъпването на общественоопасните последици и е управлявал автомобила.

При провеждането на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Наказанието е определено правилно предвид санкцията на разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДвП.Предвид на обстоятелството,че размера на наказанието е фиксиран от законодателя не следва да се обсъжда справедливостта му.

Безспорно е нарушена процедурата с анулиране на първоначално съставения акт за установяване на административно нарушение,но това нарушение не е съществено. Съставянето на нов акт само за едното от двете констатирани деяние не представлява наказание два пъти за едно и също нарушение,както се твърди в жалбата.Въз основа на анулирания акт не е издавано наказателно постановление и с анулирането му фактически административнонаказателно производство по този акт не се е развило.Актът въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е без нарушения от формална страна и описаната в него фактическа обстановка съответства изцяло на фактите.

При наличието на тези обстоятелства наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия 3 орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт. Разноските следва да бъдат определени на сумата от 150лв. което ще съответства на положения труд,а именно явяване в две съдебни заседания . Така определени разноските ще съответстват на положения труд.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

25-0457000138/24.04.2025г. на началника на РУ в ОДМВР Русе РУ Ветово ,с което на Д. И. П. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.177 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.

ОСЪЖДА Д. И. П. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе сумата от сто и петдесет лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4