Решение № 205 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000503101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261090 от 16.08.2023г., постановено по гр.д. № 3044/2017 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от Б. С. против ПОЛСКА АВИОКОМПАНИЯ „ЛОТ“ АД (POLSKIE LINIE LOTNICZE

“LOT”), регистрирано в полски Търговски регистър към Националния съдебен регистър с K R S № 0000056844 иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 768 000щ.д. и на 40 000лв., настъпили в резултат от противоправно поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в превозването на ищеца на 11.03.2012 г. от гр. Торонто (Канада) до гр. София (Република България) като депортирано лице, с нередовен документ за самоличност -временен паспорт, в който не е било вписано името Б. С., не е имало подпис на притежателя на документа и на снимката Б. С. не е с очилата, които обичайно носи постоянно и от години.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Б. С., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят твърди, че

1 първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът няма задължения във връзка с редовността на издаваните документи за самоличност и заповед за депортиране, предвид което не е проявил противоправно поведение. Поддържа, че служителите на авиокомпанията не е следвало да позволяват той да бъде качен на борда на самолета с паспорт, който е нередовен и отразява грешно име, грешно гражданство, не носи негов подпис и поставената снимка, не съответства на външния му вид. В тази връзка навежда, че противно на отразеното в паспорта, той няма българско гражданство, считано от 21.08.1990г. и не носи името Б. С. С., считано от 20.04.1993г. Намира, че служителите на ответника са допуснали правонарушение и като не са проверили дали заповедта за депортиране е редовно издадена и връчена, като твърди, че последното не е сторено. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд и моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира разноски за въззивното производството.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ПОЛСКА АВИОКОМПАНИЯ „ЛОТ“ АД (POLSKIE LINIE LOTNICZE “LOT”), с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Навеждат се редица доводи, че ответникът е единствено и само превозвач и няма задължения, свързани с издаването и редовността на документа за самоличност и заповедна за депортиране. Твърди, че канадската гранична полиция е изпратила до авиокомпанията данните за принудително извежданото лице и те съответстват на представения при качването на самолета документ за самоличност, предвид което не е било налице основание лицето да не бъде допуснато на борда.

Излага се подробно становище в подкрепа на твърденията и не се претендират разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Въззивната жалба следва да бъде разагледана по същество.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество възизвната жалба на

Б.

С. е

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Няма спор между страните пред въззивната инстанция, че въззивникът Б. С. е пребивавал в Канада, считано от 1985г., когато изпълнявайки длъжността помощник-капитан на кораб, акостирал в Канада, останал в страната и заживял там.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че към установяването си в Канада, жалбоподателят е имал името Б. С. С. и е бил български гражданин.

Установява се от писмените доказателства, а и не се спори между страните, че през 1990г. въззивникът е освободен от българско гражданство, както и че от 20.04.1993 г. в Канада е сменил името си на Б. С..

Безспорно е и е видно от събраните доказателства, че през 2012г. въззивникът е върнат принудително от Канада в Република България, като за целта българската държава, чрез компетентните си органи, му е издала временен паспорт, в който е вписала, че той е български гражданин и носи името Б. С. С..

Няма спор между страните по делото, че с този документ за самоличност, граничните органи в Канада са качили въззивника на борда на самолет, опериран от въззиваемата авиокомпания. Не се спори и за това, че паспортът не е носил подписа на въззивника, както и че на снимката в документа, същият е без очила.

Няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че канадските гранични органи са уведомили своевременно авиокомпанията за 3 необходимостта да се извърши превоз на лице, което се извежда принудително от страната и са подали данни за това лице под името Б. С. С. като видно от електронната кореспонденция, в нея е посочено, че той е известен и под името Б. С.. Посочени са и данните за раждане, номера на паспорта, с който ще пътува лицето, както и че същото ще има ескорт предвид криминалното му минало.

Спорно между страните е дали въззиваемото дружество, в качеството на авиокомпания-превозвач на депортираното лице, има нормативно установени задължения по проверка на начина на издаване и редовността на документа за самоличност, издаден от Република България с цел извършване на принудителното връщане на лицето на територията на страната от граничните органи на Канада, както и във връзка с редовността и връчването на издадената от канадските компетентни органи заповед за това принудително извеждане на лицето от Канада, съответно нарушило ли е, то тези свои задължения с оглед ангажирането на отговорността му по реда на чл. 49 ЗЗД.

Съобразно приетото с ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца; тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа и работникът да има вина за тяхното причиняване. Посочено е, че лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност в няколко хипотези: ако този, на когото е възложил работата, не е причинил вреди; ако вредите не са причинени при или по повод на възложената работа; или ако действията на натовареното лице не са виновни и противоправни.

При съобразяване на изложеното и събраните в хода на делото доказателства, включително установените като безспорни обстоятелства по делото, посочени по-горе, въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за липса на проявено противоправно поведение от страна на служителите на въззиваемото дружество са правилни и законосъобразни. Твърденията на въззивника за наличие на нередовност на издадения му от страна на българските компетентни органи временен паспорт са ирелевантни досежно претенцията срещу превозвача, доколкото авиокомпанията няма правомощия в областта на издаването и редовността на 4 документите за самоличност включително и по приложими международни договори, в това число и съгл. Чикагската конвенция. Същото се отнася и досежно редовността на заповедта на компетентните канадски органи за принудителното извеждане на въззивника от територията на Канада, включително във връзка с връчването на тази заповед и последиците от това.

Дори и да е поискано превозването на депортираното лице при осъществена нередовна процедура или при допуснато друго правонарушение, то тези нарушения не могат да се вменят в отговорност на авиокомпаниятапревозвач, доколкото същата нито има задължения, нито разполага с правомощия да следи за редовността на осъществяваната депортация.

Авиокомпанията осигурява единствено превозването на депортираното лице от територията на едната до територията на другата държава, в случая превозването на въззивника от територията на канада до територията на Република България.

Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно не е отчел факта, че служителите на авиокомпанията са допуснали, жалбоподателят да бъде качен на борда от канадската гранична полиция, въпреки че в документа му за самоличност е посочено името Б. С. С., което той не носи, считано от направената в Канада промяна на имената на 20.04.1993г. Видно от представеното копие от електронна кореспонденция, канадските компетентни органи са предоставили данни на авиокомпанията за трансферираното лице като са посочили, че името му е Б. С. С., номера на документа за самоличност, дата на раждане и др. данни, включително ескорта му. При преминаването на проверката за качване на борда на самолета, въззивникът е легитимиран именно с предварително посочения паспорт и имена, поради което не е било налице основание да се откаже качването му на борда на самолета от страна на служителите на авиокомпанията. Обстоятелството, че в предварително посочените от канадските власти данни за извежданото лице е посочено и че лицето е известно и под друго име - Б. С., не е основание да се приеме, че лицето е качено на борда на самолета с нередовни документи от формална страна. За евентуалната нередовност на документа за самоличност досежно неговото съдържание и отразените в същия факти, както и за невярно подадени данни за гражданство и правните последици от такива действия отговорност носи държавата-издател и подател на информацията, а не компанията превозвач.

5

С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

По разноските: При този изход на правния спор право на разноски има въззиваемата страна, но същата изрично е заявила, че не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав,

СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261090 от 16.08.2023г., постановено по гр.д. № 3044/2017 г. по описа на СГС, I-во ГО, 2-ри състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6