Решение № 2426 от 06.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2426 гр. Бургас, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.А като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120102986 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. Т.

Т., ЕГН:**********, с адрес: *, чрез адв. М. М. Т. – АК С.З., със съдебен адрес: *, срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – частичен иск за сумата от 3000 лв., представляваща неизплатените имуществени вреди по отношение на МПС – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №*, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2023г.,, около 08:15 часа, на еднопосочна улица, находяща се в *, пред блок №*, при условията на нормална видимост, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца автомобил и МПС, марка „М.“, модел „ЕС 500“, с рег. № *, управлявано от С.

Ж.. Описан е механизма на ПТП, като се твърди, че причина за настъпването му е била виновното поведение на другия водач, изразяваща се в неспазване правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно - шофиране в насрещно движение по еднопосочна улица. Сочи се, че след настъпване на инцидента, двамата водачи се уверили, че при ПТП-то няма пострадали хора, след което попълнили двустранен констативен протокол. Посочва се на следващо място, че виновният водач е имал валидна застраховка „гражданска 1 отговорност“ към ответното дружество, сключена с полица

№BG/02/12200182555, валидна до 23.06.2023г. Ищецът позвънил в ответното дружество, за да ги уведоми за всички обстоятелства, свързани с процесното ПТП, като в тази връзка били предприети действия от страна на ответника.

Сочи, че вместо да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, на 24.04.2023г. получил отказ за плащане от страна на ответника, с аргумент, че подписа на виновния водач буди съмнение, като наред с това не са ангажирани доказателства относно вината на управлявалия застрахованото при ответника МПС, за настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че ищецът останал недоволен от отказа, поради което отправил до ответника възражение по реда на чл. 108, ал.6 от КЗ, което ответното дружество оставило без разглеждане. Описани са щетите, причинени на автомобила на ищеца.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на отказа от страна на ответника да заплати застрахователното обезщетение.

Така предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер и се претендира отхвърлянето му, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ответното дружество. Направено е, в условията на евентуалност, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че същият не се установява от ангажираните по делото доказателства. Оспорва се наличието на деликт по отношение на всеки от неговите елементи, включително противоправност и вина, като се настоява, че ПТП-то не е настъпило по начина, описан в приложения протокол за ПТП. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП-то е изцяло ищеца, тъй като той е навлязъл в лентата за насрещно движение.

На следващо място се посочва, че другия водач е имал валидно сключена застраховка „Автокаско“ в ответното дружество към датата на настъпване на процесното ПТП и по тази полица е заведена щета №* за същото събитие от последния, като от него е представен двустранен констативен протокол, който се различава съществено от този, представен от ищеца с исковата молба. Сочи се, че за едно и също ПТП са съставени два различни констативни протокола. На следващо място се твърди, че водачът на МПС „М.“ е представил в ответното дружество уведомление за щета, в която е описал, че виновен за настъпване на процесното ПТП е ищецът в настоящото производство.

Оспорва се предявеният иск и по размер, като се сочи, че така претендираният размер не отговаря на действителния размер на щетите.

Оспорва се обстоятелството, че преди настъпване на процесното ПТП автомобилът на ищеца е бил в добро състояние.

На последно място се сочи, че при установена стойност за ремонт на 2 автомобила над 2000 лв., увреждането на МПС-то представлява тотална щета съобразно разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ и чл.22, ал.2 от Наредба №24/2006г.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Г., преупълномощен от адв. Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Направено е изменение на иска чрез неговото увеличаване, като същият да се счита предявен за сумата от 2076 лв., вместо заявената с исковата молба сума от 500 лв., частичен иск от 3000 лв., Така направеното изменение на иска е прието от съда с протоколно определение от 07.11.2023г.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Изразил е становище по делото с нарочни молби преди откритите съдебни заседания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че н а 17.03.2023г. около 8 часа сутринта е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № *, собственост на ищеца и „М. ЕС 500“, с рег. № *, управляван от С. Ж.. На място водачите на двата автомобила подписали двустранен констативен протокол.

От представената по делото застрахователна преписка по заведена щета №********** в ЗД „Бул Инс“ АД, се установява, че н а 22.03.2023г., ищецът е подал в ответното дружество уведомление за щета, заведена като щета под горепосочения номер. На застрахователя са представени и необходимите документи за завеждане на щетата и изплащане на застрахователно обезщетение, които са приложени към представената по делото от застрахователя преписка по щета №**********.

Н а 24.04.2023г. е постановен отказ от ответното дружество по заведената щета.

Ищецът е депозирал възражение на 05.05.2023г., с което изразява несъгласие с така постановения отказ и моли за преразглеждане на случая и за заплащане на дължимо и справедливо застрахователно обезщетение.

На 15.05.2023г. ответното дружество е уведомило ищеца с писмо, че след преразглеждане на ликвидационната преписка потвърждава становището си за отказ по щетата.

По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза, неоспореното заключение, на която е дало отговор на въпроса какъв е механизмът на процесното ПТП, както и какви имуществени вреди са нанесени на собствения на ищеца автомобил. Вещото лице е посочило, че в разглеждания случай е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и вредите по МПС-то на ищеца. Вещото лице е отговорило, че общата средна пазарна цена, необходима да се отремонтира лекия автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, след процесното ПТП, е 2076 лв., а 3 общата средна пазарна цена, необходима, за да се отремонтира с алтернативни части лекия автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, след процесното ПТП, е 2 188 лв. Вещото лице е посочило още, че непосредствено преди ПТП видимостта на двамата водачи е била частично ограничена от паркираните в дясната част на пътя автомобили /по посоката на движение на лекия автомобил „М.“/, но и двамата водачи са могли да видят насрещно движещия се лек автомобил. Вещото лице е посочило, че в случая не е налице „тотална щета“ по отношение на увредения автомобил, както и че средната пазарна цена на запазените части от лекия автомобил на ищеца, след процесното ПТП е 2 300 лв. В съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроси на ответника, поставени в депозирано от него становище преди откритото съдебно заседание. Посочил е, че двамата водачи са имали видимост един към друг, макар и леко намалена, поради което са имали възможност да предотвратят ПТП-то. По отношение на отразената средна пазарна цена за труд за отремонтиране на увредения автомобил е заявил, че същата представлява цената на сервизите в Бургас и областта, както и че действително същата е много по-висока от тази по наредбата, но това се дължи на обстоятелството, че наредбата не е актуализирана повече от 20 години.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на водача, управлявал другия автомобил – С. Ж.. Свидетелят заявява, че не си спомня точната дата на ПТП, но е участвал в такова. След предявяване на двустранния констативен протокол от съда, с видетелят посочва, че в същия има негов подпис – подписът до буква „Б“, от дясната страна на протокола.

От показанията му се установява още, че на процесната дата, сутринта към 7.25 ч. е тръгнал да води децата си към училище, като автомобилът му е бил паркиран на улицата, където е станало ПТП-то. Оттам Ж. е тръгнал нагоре да излиза към пътя, като от двете страни на платното е и мало спрени коли.

Свидетелят сочи, че е мислел, че другият водач ще спре, но той не спря л, а преминал, след това попълнили протоколите и издърпали колите си. Заявява, че процесното ПТП се е случило сутринта към 7:25-7:30, 8 без нещо , в светлата част на денонощието. Свидетелят сочи още, че се е движил нагоре по улицата, а ищецът е идвал отгоре от улицата, като ударът е станал точно на завоя пред Арената. Според показанията на свидетеля х ората, които се прибират от работа през нощта си паркират колите на пътя, поради което има място да мине само една кола. Свидетелят предполага, че ищецът не го е видял. Сочи, че платната са две, но заради спрени те автомобили няма възможност за разминаване. Твърди, че по време на удара автомобилът му е бил спрян, както и че е видял само таван как се движи, след което е станало ПТП-то. Описва щетите по двата автомобила и посочва, че двамата с ищеца не са уведомявали органите на МВР, тъй като са постигнали съгласие да попълнят протокол и да не вика т КАТ. Сочи, че не са си говорили изобщо, а само са начертали протокола, попълнили са си данните, като не са знаели как се попълва протокол, поради което човек от кооперацията дошъл и им 4 помогнал. Свидетелят сочи, че им а застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ към „Бул Инс“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.432 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.

За да бъде уважен така предявеният иск следва ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: настъпило застрахователно събитие – ПТП; наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; размер на претърпените вреди.

Предпоставка за допустимост на прекия иск срещу застрахователя е застрахователят да не е платил в срока по чл.469, да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение по арг. от чл.498, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск по чл.432 от КЗ от наличието на започната процедура за доброволно уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и изтичането на тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл.496 от КЗ/. В настоящия случай ищецът е направил опит за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя, но от страна на последния е поставен отказ по щета, което е мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.