Решение № 260006 от 15.06.2022, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 260006 15.06.2022 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На шести юни 2022 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Христина Вълчанова при участието на секретаря

Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 766 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 176

ЗМВР във вр. чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И.Д.И., действащ чрез адв. Х.,***. Ищецът твърди, че от 1995 г. е държавен служител към МВР, конкретно в РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, на длъжност „младши автоконтрольор“. Твърди, че през последните три години е изпълнявал длъжността на сменен режим на работа, като е полагал труд на смени по график с продължителност от 8 часа.

Твърди, че положеният от него труд на смени е както през деня, така и през нощта в диапазона от 22 часа до 6 часа, поради което било налице полагане на нощен труд. Твърди, че служебното му правоотношение се урежда от ЗМВР, който е специален закон спрямо ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Твърди, че чл. 187, ал. 3 ЗМВР урежда, че работното време се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. Твърди, че съгласно чл.

187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира чрез допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден, както и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Твърди, че през последните три години е полагал нощен труд от 22 часа до 6 часа, като отработеното време се е изчислявало сумарно. Развива правни съображения за приложение на различни законови и подзаконови нормативни актове към случая, като счита, че от страна на работодателя не е изплатено трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, който с оглед основното му трудово възнаграждение от 890 лв., което следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 за положен нощен труд и съответното увеличение с 50 %. Твърди, че в периода от месец ноември 2016 г. до месец октомври 2019 г. е работил всеки месец по 56 часа нощен труд, което преизчислено с коефициент 1,143 се равнявало на 8 часа извънреден труд, възлизащ на 64 лв. за всеки месец. Твърди, че работодателят дължи и мораторно обезщетение за периода 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г., като общия размер на обезщетението било 351,86 лв. Претендира възнаграждение за нощен труд от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г. в размер на 2288 лв. С протоколно определение от 17.02.2020 г. е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК като същият е намален до размера от 1797,64 лв. брутен размер на възнаграждението за положен извънреден труд и до размера от 218,76 лв. за мораторното обезщетение. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1797,64 лв. за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и сумата от 218,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода на забава от 01.01.2017 г. до 14.11.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОД на МВР – Стара Загора, чрез юрисконсулт М., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в периода от ноември 2016 г. до октомври 2019 г. ищецът работил на длъжност „старши полицай” и „младши автоконтрольор I ст.” в група „ОП” към

РУ-Раднево, през което време е полагал труд на смени по график, с оглед на което бил държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Твърди, че с оглед осъществяване на служебните си задължения в процесния период ищецът е полагал нощен труд в периода от 22 часа до 6 часа. Развива правни съображения за приложими законови и подзаконови нормативни актове като контра аргументи на изложените в исковата молба правни съображения. Твърди, че положения от ищеца нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0,25 лв. на час съобразно заповеди на Министъра на вътрешните работи, каквото било заплащано на ищеца за положения нощен труд. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По правната квалификация на иска:

Действително, с оглед посочените правопораждащи факти в исковата молба, се касае за основно трудово възнаграждение за положен труд през нощта, който ако надвишава нормативно допустимия за редовно работно време, ще следва да се определя като извънреден труд /това следва пряко от разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/. Тъй като уредбата в ЗМВР за заплащане на основно месечно възнаграждение, извънреден труд, нощен труд и други възнаграждения, не е систематично ясно уредена, трябва да се посочи, че ищецът е посочил правопораждащите си факти за правото, като точното цифрово посочване на правната квалификация макар и важно за определяне на спорното право, не е от съществено значение за принципното наличие или липса на претендираното право.

Затова и следва да се има предвид, че принципно разглежданият от съда иск е един и е базиран на посочените в исковата молба правопораждащи факти, като обстоятелството дали положеният труд ще се помести в рамките на редовното работно време или ще ги прехвърли и ще следва да се именува като допълнителен извънреден по смисъла на чл. 187, ал. 5 ЗМВР е без съществено значение, тъй като и СПН се формира върху диспозитива на съдебното решение, в което ще се посочи за какво вземане е исковата претенция чрез конкретизиране на периода и неговите основни белези /заплащане на положен труд през нощта над допустимото работно време по закон/. Затова и съдът намира, че правната квалификация на иска е по чл. 176 ЗМВР във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР, а какъв дължим размер ще се установи е по същество на делото и ще се определи след преценка на всички събрани по делото доказателства.

По фактите:

С протоколно определение от 17.02.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл.

140 ГПК от 27.12.2019 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че в процесния период от ноември 2016 г. до ноември 2019 г. ищецът работил на длъжност „младши автоконтрольор“ към РУ-Раднево, през което време е полагал труд на смени по график, а с оглед осъществяване на служебните си задължения в процесния период ищецът е полагал нощен труд в периода от 22 часа до 6 часа.

Прието като доказателство по делото е удостоверение

№ УРИ: 349р-27311/05.12.2019 г. на ОД на МВР-Стара Загора, с което се удостоверява вече отделен като безспорен факт, поради което доказателствената му стойност не е съществена за спорните по делото факти.

По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки /реално фишове за възнаграждение, л. 35-70/, касаещи периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., в които са посочени основната заплата на ищеца и положените часове нощен труд.

Представени са и заповеди на Министъра на вътрешните работи и правни становища и указания от трети лица, които нямат доказателствено значение за спорните факти по настоящото дело.

Прието по делото е и заключение по изготвена съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил на сменен режим на работа, като е работил по график с продължителност от 24 часа и 12 часа, които са били както през деня, така и през нощта от 22 часа до 8 часа сутринта, в който смисъл е налице полагане на труд от ищеца през нощта в диапазона от 22 часа до 6 часа сутринта. Същите са отчетени чрез изготвени протоколи за отчитане на отработеното време между 22 часа и 6 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, представляващи приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-29.07.2016 г. От заключението на експерта е видно, че в периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца, е 1 797 часа, които са начислени във фишовете за работна заплата под код 2214 – нощен труд. Тези часове нощен труд са начислени във фишовете за работна заплата и са заплатени на ищеца чрез определяне на допълнително възнаграждение по 25 ст. на час съобразно различни заповеди на Министъра на вътрешните работи. Посочено е от вещото лице, че в процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Експертът е изчислил, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния към дневен такъв, представлява сума в размер в брутен размер на 1797,64 лв. Посочено е, че установената сума не е начислена към заплатата на ищеца и не е заплатена от ответника. Изчисленият размер на дължима мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за процесния период, е в размер на 218,78 лв. Съдът кредитира представеното експертно заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

По правото:

За основателността на иска по чл. 176 ЗМВР във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че: 1. се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период /отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/; 2. е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3. е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил положения извънреден труд.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава - уговорен срок за плащане /падеж/ или покана за плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3. Според нормата на чл.

187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

Следва обаче да се направи анализ на подзаконовата правна уредба, включваща последователно издаваните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. е отменена Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., поради което до приемането на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.