Решение № 67 от 24.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Уляна К. Савакова

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Галя С. Иванова в присъствието на прокурора Галина Николова Минчева (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100600113 по описа за 2021 година

Предмет на въззивното производство е присъда ,постановена по НОХД № 2319/20 год. по описа на Районен съд - гр.Варна 44-ти наказателен състав, постановена на 12.08.2020год., с която въззивния жалбоподател С.Я. е бил признат за виновен по възведеното обвинение В ТОВА, ЧЕ: на 17.08.2015 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – хероин, с нетно тегло 4,05 грама с процентно съдържание на активно действащия компонент – диацетилморфин 39,45 % на стойност 364,50 лева и марихуана с нетно тегло 0,44 грама с процентно съдържание на активно действащия компонент – тетрахидроканабинол 3,95% на стойност 2,64 лева, на обща стойност 367,14 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 вр. с чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата подс. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 183,82 лева - в полза на ОД на МВР гр. Варна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Със същата присъда съдът е присъдил на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. ”а” от НК остатъкът от веществените доказателства по делото – наркотични вещества, иззети по досъдебно производство № 1565/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр.

1

Варна се ОТНЕМАТ в полза на Държавата, като след приключване на наказателното производство следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

Във въззивната жалба на адв.С.И. ВАК се сочи несъгласие с така постановения съдебен акт като се твърди неправилност на същия и нарушение на материалния закон ,като се прави искане за изменение на така постановената присъда и на осн. чл.337 ал.1 т.2 от НПК да се приложи закон за по – леко наказуемо престъпление.

В мотивите на защитата към въззивната жалба навеждат съображения ,че съдебния акт не кореспондира със събраните по делото доказателства ,довело до неправилно приложение на материалния закон,тъй като не са били подложени на внимателна оценка всички доказателства в досъдебното производство.От друга страна, навежда съображения и редица съдебни решения ,някои от които нямат отношение към конкретиката на този казус ,като окончателно поставя отново въпроса за наличието на доказателства за преквалификация на деянието в по леко наказуемо престъпление – по чл.354а ал.5 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция и по съществото на делото:

Защитата на подс.- адв. И. поддържа въззивната жалба ведно с мотивите към нея .Навежда нови съображения относими към заболяванията на въззивника,получени след излизането му от затвора и старанието му да поддържа лечението им.Счита ,че така наложеното наказание независимо от неговия размер значително би влошило здравето на подс.,не би могло да го превъзпита ,докато такова наложено по реда на чл.354а ал.5 от НК би му дало възможност за лечение и социализация.

Прокурорът от въззивната прокуратура заема становище ,че не следва да се извършва по лека наказателно правна квалификация ,тъй като се касае за престъпление извършено в затвора при изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода,представляващо държане на два вида наркотични вещества ,като моли да се потвърди първоинстанционната присъда .

В последната си дума въззивника твърди ,че провежда лечение във военна болница ,както и за ХИВ ,като се опитва да организира с помощта на близките си и лечение в чужбина.

Въззивният съд като провери присъдата изцяло и в рамките на служебната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК установи следното :

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 чл.371т.2 от НПК с признание на фактите ,изложени в обвинителния акт.

От фактическа страна, съдът е приел за установено следното, като по тези факти не се спори между страните :

Накратко фактическата обстановка е следната :

Към месец август 2015 г. подс. С. А. Я. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Варна, наложено му в производството по НОХД № 2729 по описа за 2014 г. на Районен съд – Варна. Докато изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ бил настанен в 3В коридор в Затвора – гр. Варна – 67 спално помещение. Освен подс. Я. в това спално помещение били настанени също така св. К. П., св. А. Б. и св. С.И..

2

На 17.08.2015 г. главният надзирател в Затвора – гр. Варна св. М. П. бил в редовен дежурен график за времето от 08:00 часа на 17.08.2015 г. до 08:00 часа на 18.08.2015 г.Около 16:00 часа на 17.08.2015 г. при него се явил св. М. Д. – надзирател, който го уведомил, че по отношение подс. Я. постъпила информация, че е получил и съхранява в себе си наркотични вещества.

Св. П. разпоредил веднага да бъде извършен личен обиск на лишения от свобода подс. Я.,като обиска бил извършен от надзирателя св. Д. който установил, че подс. Я. държи в слиповете си пакетче с дължина около 7 см, вързано в единия си край с черен конец, съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество, както и съдържало друго пликче, което от своя страна съдържало суха, зелена на цвят растителна маса. Самият обиск бил извършен непосредствено пред спално помещение № 67.

Впоследствие от изготвената в досъдебното производство физико – химична експертиза се установило, че светло кафявото прахообразно вещество, съдържащо се в пакетчето представлява хероин с общо нетно тегло 4, 05 грама. Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент – диацетилморфин в хероина възлизало на 39, 45 %.Установено било също , че сухата зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче представлява части от растението „Херба Канабис Индика Сатива“ - марихуана и съдържа активен компонент – тетрахидроканабинол в процентно съдържание 3, 95 %.

Изложените факти обстановка са установени и потвърдени и въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства: показанията на свидетелите : М. П., св. К. П., А. Б., показанията на св. С.И., св. М. Д., изготвената в хода на разследването по досъдебното производство физико – химическа експертиза; Протокол за оценка на наркотични вещества; Протокол за доброволно предаване от 17.08.2015 г.;

Докладна записка, изготвена от св. М. Д. до Началника на Затвора – гр. Варна.

Самите наркотични вещества са предадени с Протокол от 17.08.2015 г. за доброволно предаване, като за изясняване техния вид е била назначена физико – химична експертиза, от чието заключение, което съдът безусловно е кредитирал като обективно и компетентно изготвено се установява, че кафявото прахообразно вещество, съдържащо се в 1 бр. пликче представлява хероин с общо нетно тегло 4, 05 грама. Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент – диацетилморфин в хероина възлязло на 39, 45 %. Същевременно се установява, че сухата зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче представлява части от растението „Херба Канабис Индика Сатива“, известно като марихуана и съдържа активен компонент – тетрахидроканабинол в процентно съдържание 3, 95 %.,като от изготвения в хода на разследването Протокол за оценка на наркотичните вещества, стойността на хероина с тегло 4, 05 грама (намерен в държане на подс. Я.) възлиза на 364, 50 лева, а стойността на марихуаната, намерена в негово 3 държане в размер на 0, 44 грама възлиза на 2, 64 лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил и с следните правилни правни изводи:

Като субект на престъпното деяние подс.С.Я. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. Я. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелството, че упражнява фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, от вид и със съдържание, описани по – горе, така и че извършва същите действия, без да притежава надлежно разрешение за това.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подс. Я. чрез действие – държане на наркотични вещества – хероин и марихуана.

Доколкото по делото не е установено подс. да е придобил и държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същото, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия, подс. е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

По отношение правната квалификация и по отношение вида и размера на наказанието. Практически и в ДП и в съдебното производство пред първата инстанция и пред настоящата съдебна инстанция основния спорен въпрос по делото е конкретната правна квалификация на деянието.

Според първоинстационния съд извършеното от подс. Я. деяние в следобедните часове на 17.08.2015 г. и в Затвора Варна следва да се квалифицира именно като престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. За да приеме изложената квалификация съдът е изложил следните съображения:

На първо място, подс. Я. е многократно осъждан, вкл. и за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 1 от НК. Разбира се този факт сам по себе си не означава непременно и автоматично, че деянието от 17.08.2015 г. не може да се квалифицира като „маловажен случай“, но според съда липсват каквито и да е обективни аргументи в тази посока. Предходната съдимост на подсъдимия е многократна и го определя като деец с висока степен на обществена опасност. Очевидно целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК така и не са постигнати макар и подс. Я. да е изтърпял редица наказания, вкл. „лишаване от свобода“.

Следва да се подчертае, че в негово държане и в условията на контролирана среда – ОЗ Варна - са намерени не едно, а два вида наркотични вещества – хероин и марихуана и дори да се приеме, че ценовата стойност на марихуаната е пренебрежително ниска (2, 64 лева), то същото в никакъв случай не може да се каже за хероина, чиято стойност възлиза на почти цяла минимална работна заплата за страната (380 лева към дата 17.08.2015 г., съгл. Постановление на МС № 139/04.06.2015 г.).

Защитата акцентира върху две обстоятелства, които според нея могат да послужат като аргумент за проявява на снизхождение към подсъдимия, а именно тежкото му здравословно състояние и изминалия дълъг период от време, в който е продължило разследването.

Тук съдът е изложил свои аргументи като е счел ,че посочената позиция е неприемлива , 4 защото първо само по себе си тежкото здравословно състояние на подсъдимия не може да служи като някакъв параван за извършване на престъпления от общ характер, още по обществено неприемливо е то да служи като причина и извинение да не бъде налагано съизмеримо с тежестта на престъплението наказание. Още повече, че разпоредбата на чл. 447 от НПК предвижда възможност изпълнението на едно наказание да бъде прекъснато, в случай на тежки здравословни проблеми при осъденото лице – опция, която винаги може да бъде използвана при необходимост.

Съдът е отчел и обстоятелството, че в голяма степен вина за забавянето на разследването по досъдебното производство носи и подс. Я., тъй като са налице данни, че същият е пребивавал на територията на Канарските острови продължително време, като дори е налична молба за спиране на наказателното производство от адв. И., в качеството му на защитник на подсъдимия.