Разпореждане № 63043 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63043 гр. София, 22.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110113772 по описа за 2023 година

Производството е образувано по заявление на ФИРМА“ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 73167 от 16.03.2023г. срещу А. И. П. във връзка с договор за потребителски кредит.

Като документ, въз основа на който произтича вземането е посочен – извлечение от счетоводните книги на заявителя относно договора за кредит сключен между страните.

Проверката, която прави съдът съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно изпълнение на същата се изразява в това дали е налице предвиден от закона редовен от външна страна документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу ответника по заявлението към датата на извършваната проверка.

Предвид нормата на чл. 417, т. 2 ГПК извлечението от счетоводните книги на банка е измежду документите, въз основа на които законодателят допуска издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя. Към него следва да се представени документ, от който произтича вземането на банката заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

При извършена проверка по чл. 418 ГПК съдът намира, че представеният към заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна.

Предвид нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК правото на кредитора да получи заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК е за задължения, които се съдържат в същия, т.е. основани са на самия документ.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК - кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

1

Отделно, съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, обаче - при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По отношение на претендираните вземания за сумата от 20 лв. – компенсация за действия по възстановяване на вземане и 20 лв. – компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване, от съдържанието на приложения договор е видно, че заплащането им не е пряко обвързано от действителното извършване на тези разходи, като не са представени и доказателства, че такива разходи въобще са направени. Независимо от това, дори и да се приемеше, че срещу описаните суми заявителят дължи предоставянето на описаните в заявлението услуги, и че такива наистина са предоставяни, то несъмнено претендираните вземания са свързани с управлението на кредита, поради което кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителни такси (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Доколкото уговорените вземания се дължат при забава на длъжника да погаси задълженията си по договора, на практика същите съставляват и форма на обезщетение на кредитора за вредите от забавата, каквито обаче същият не може да претендира извън законната лихва (чл. 33, ал.

2 ЗПК). По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочените части подлежи на отхвърляне.

С оглед на горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 73167 от 16.03.2023г., депозирано от ФИРМА, срещу А. И. П. в частта относно сумата от 20 лв. – компенсация за действия по възстановяване на вземане и 20 лв. – компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване,

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2