Решение № 1789 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330111738 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от *********** ************ Л.Д., чрез пълномощник ********** Х.Ш., е предявил против В. В. Б., ЕГН:

**********, от ************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело № 15587/ 2020 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262541/ 15.12.2020 г., парични суми, както следва: сумата от 2 379, 37 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит ********** от 05.02.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: 204915054, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/ 26.08.2019 г., договорна лихва от 414, 96 лева за периода 05.08.2018 г.- 23.02.2020 г. и лихва за забава от 79, 48 лева за периода 14.07.2020 г.13.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 25.11.2020 г., до окончателното плащане.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: 204915054, бил сключен договор за потребителски паричен кредит ********** от 05.02.2018 г., чрез посредничеството на „Технополис България“ ЕАД, ЕИК: 130858590, по който на лицето била отпусната сумата от 2 299 лева, разсрочена на 24 месечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва, всичко общо 3 529, 68 лева.

1

Сумата била преведена от търговския партньор на кредитодателя, като в полза на клиента се издала фактура № 0900124399/ 02.02.2018 г. Лицето извършило пет плащания, всяко от по 147, 07 лева, или общо 735, 35 лева, с което погасило изцяло първите четири вноски и частично петата. Считано от 06.07.2018 г., той изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва. Кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, като изискуемостта му настъпила с крайния падеж- 23.02.2020 г. Вземането по кредита било прехвърлено с цесия на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/ 26.08.2019 г., като до адреса на длъжника било изпратено уведомление, но същият не получил известието от пощенската станция. Моли за уведомяване за цесията с връчването на исковата молба. За събиране на дължимите суми по кредита- главница и лихви било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият установителен иск, но само за част от сумите. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът черпел правата си по договор за цесия, но този договор не отговарял на законовите изисквания, защото не бил съобщен на длъжника по надлежния ред, поради което нямал действие спрямо него. Отделно от това, се посочва, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на специалния закон- ЗПК и поради неспазване на нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 от ЗПК, договорът бил недействителен. Това пък водело като последица единствено до задължението да се върне главницата по него, но без такси и лихви. В този смисъл се прави възражение за неравноправни клаузи и моли да се приеме за дължима единствено главницата в непогасения от лицето размер. В съдебно заседание особеният представител не се явява, но представя писмени становища, а допълнително- и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 262541/ 15.12.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 15587/ 2020 г. на ПРС, X гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 379, 37 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит ********** от 05.02.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: 204915054, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/ 26.08.2019 г., договорна лихва от 414, 96 лева за периода 05.08.2018 г.- 23.02.2020 г., лихва за забава от 347, 96 лева за периода 06.08.2018 г.- 13.03.2020 г. и лихва за забава от 79, 48 лева за периода 14.07.2020 г.13.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 25.11.2020 г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 114, 44 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в 2 месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски паричен кредит ********** от 05.02.2018 г., г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК:

202513690, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 2 740, 41 лева, при следните условия:

24 броя месечни вноски, всяка от по 147, 07 лева, ГПР- 28, 26 % и ГЛП- 25, 14 %, със застрахователна премия от 441, 41 лева, за финансиране на закупени стоки- мобилен телефон от „Технополис България“ ЕАД, по издадена фактура № 0900124399/ 02.02.2018 г. на стойност 2 299 лева с ДДС.

Към договора са представени документите по кредитно досие на длъжникапогасителен план, условията по кредита, съгласие за обработка на лични данни и лична карта, застрахователен сертификат, общи условия на застраховката, декларация, преддоговорна информация.

С рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД с Приложение № 1/ 26.08.2019 г., е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са приложени приложение към цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори под номер 273.

Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, ведно с обратна разписка за връчването му на длъжника, върната като непотърсена пратка.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че ответникът е закупил стоки от „Технополис България“ на стойност 2 299 лева, като е извършил погасяване на 5 вноски (на дати 01.03.2018 г, 01.04.2018 г., 16.05.2018 г., 03.08.2018 г. и 05.09.2018 г.) в общ размер на 735, 35 лева и частично на една вноска (05.07.2018 г.) със сумата от 93, 72 лева. Размерите на остатъчните задължения за главница и лихви- договорна и за забава, съвпадат напълно с претенцията по исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 23 от договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника.

3

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка, както и по лична карта и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени точно тамчл. 7 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по 4 смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.